– Камелия, преди няколко дни беше рожденият ти ден. Как го отпразнува?

– На самия ден си бяхме само аз и Цветин, а в петък го празнувах в по-голям кръг. Това беше личният ми ден и се чувствах много добре, защото бяхме само аз и половинката ми. Обърнахме си внимание и ми беше чудесно. През нощта на 9-и срещу 10-и имах и участие в софийски клуб, където бях много изненадана, че от заведението ми бяха подготвили голяма торта, много свещи и балони. Подариха ми и кутия с различни чайове, които обичам. Много ме зарадваха.

– В момента тече и кастингът за новия сезон на „Гласът на България“, където ти си един от менторите. Разкажи ни малко повече за това как реши да седнеш на треньорския стол?

– „Гласът на България“ е хубав формат, защото е свързан с музика и там можеш да срещнеш млади и талантливи хора, някои от които вече са научени на професионално пеене. Има и самородни таланти, които събират смелост и се явяват точно на такива формати. В „Гласът на България“ мога да срещна ентусиазирани млади и вече зрели хора, които искат да се изявят и да опитат.



– Трудно ли се намират достатъчно талантливи и интересни изпълнители, които да се превърнат в големи звезди?

– Трудно е да се намери талант, защото той е съвкупност от много качества. От моя професионален опит имам наблюдения, че дори и един божествен глас, ако е само глас, той не стига. Ако е само амбиция, и тя не стига. Ако е само визия, пак не стига. Миксът е доста сложен. В него трябва да има баланс и характер. Хубаво да е има емоция, но тя да не е водеща. Хубаво е да има огън, който обаче да не пречи на всичко останало. Трябва да се работи за изграждането на съзнание на артиста, който има потенциал. Хубаво е той да бъде заобиколен от опитни хора, които вече познават сцената. Не всеки човек е готов за големия успех и вниманието към него, защото има опасност да се обърка и да тръгне в различна посока. Има обаче и друг момент – когато се намери такъв талантлив изпълнител, но продуцентите започват да го използват, без да се съобразяват с личността му. Всеки един човек, преди да стане изпълнител или да изгрее като звезда, има своите трудности и страхове. Аз се радвам от факта, че има толкова много професионално подготвени деца на кастингите. За жалост понякога те са до такава степен подготвени, че са загубили своята естественост. Трябва да се работи професионално и върху личността на самите изпълнители, за да се отличават. Това е сложен процес, но не е невъзможен. Щастлива съм, че имам възможност да срещна такива таланти и мога да им предам това, което имам като познания, преживяване и натрупан опит.

– Какви съвети ще даваш на участниците в твоя отбор?

– Нямам възможност за толкова кратък период от време да уча участниците от моя отбор как певчески да се развиват, защото това е процес, за който са нужни много практика и години работа. А и повечето от тях идват подготвени в тази посока. Но има и такива, които притежават талант, но им липсва поведение на сцената. С едните се работи в една насока, а с другите в друга. Аз ще работя с всеки поотделно и ще им кажа индивидуално какво точно им липсва.



– Какви бяха твоите първи стъпки в кариерата?

– В моето семейство няма музиканти – нито от страна на майка ми, нито от страна на баща ми. Никой никога не се занимавал с музика, дядовците ми са били пастири. Музиката обаче винаги е била част от мен. Така съм се родила. Учих класическо пеене, но разбрах, че това не е за мен. Музиката, която достигаше до мен и ме караше да се изявявам цялостно, беше сръбската. Аз съм родена в край, който граничи със Сърбия, в него много се слушаха Лепа Брена, Драгана Миркович, Цеца Величкович. Пропях първо песни на тези изпълнители и впоследствие, когато на българския пазар се появи попфолкът, отидох във фирмата, която тогава даваше възможност за изява на такъв тип музика. Така започнах аз. Никога не съм си мечтала, мислила или очаквала, че някога ще стана популярна или ще имам песни, които да се пеят от масите. Не съм живяла с такива надежди, просто ми се пееше.

– Ти си от малкото родни изпълнители, които могат да се похвалят с редица златни и платинени албуми. Защо според теб все по-малко музиканти у нас се захващат да издават музикални компилации?

– Защото времето е различно. Начинът на слушане и пазаруване на музика се промени. Хората и технологиите също. Аудиторията по цял свят вече купува музиката си през интернет. Намират се обаче и ценители, които продължават да си купуват компактдискове или плочи, но те са много малко. Всичко в света се променя и ние, изпълнителите, трябва да се съобразяваме с това. Аз не страдам от факта, че музикалната среда вече не е такава, каквато беше преди. Важното е всеки един от нас да се намери в днешното време.



– Можем ли да кажем, че музиката в момента се намира в т.нар. дигитална епоха и най-важно е как се случват нещата в интернет, а не както преди на живи концерти?

– Определено има такава насока и тя се усеща. Аз мисля, че музиката е много лично и емоционално изживяване за всеки човек и когато до него достигне дадена песен или изпълнител, той ще я оцени. Ще оцени и изпълнителя, който го е докоснал с творчеството си. Свидетели сме как няколко пъти Цеца Величкович и други сръбски и световни изпълнители пълнят зала „Арена Армеец“ на своите концерти. За жалост в попфолка напоследък намаляха тези големи концерти с много присъстващи, на които аз съм била свидетел. Според мен това зависи от самите изпълнители. Когато се лъже публиката с тези лайф записи например, тя се превръща в консуматор. Хората посещават клубните участия на даден изпълнител, но вече нямат уважението да отидат на концерт или на голямо турне. Проблемът идва от усещането на потребителите към самите артисти в България. В основата на всичко това стои продуцентът. Когато човек е сложен под похлупак, тогава той не може да види дори собствените си грешки, защото някой отгоре го пази, за да го съхрани като продукт.

– Какво мислиш за всичките артисти, които си купуват фалшиви гледания в сайтовете за видеосподеляне?

– Чувала съм само за тази практика, но не съм я използвала, защото знам, че фалшиви и купени гледания няма да ми донесат нищо. Аз не мога да се чувствам удовлетворена от „постижение“, което не истинско. Факт е обаче, че самият ютюб предлага функцията за реклама, каквато можеш да си платиш и в телевизията, и в радиата, за да може даден продукт да бъден видян от хората. А дали те от своя страна ще изберат да го гледат или не, това е личен избор. Аз съм използвала реклама, за да покажа на аудиторията, че имам ново парче. И това е хубаво, в случай че искаш да използваш платформата като средство за рекламиране, както при медиите. Хората обаче могат да си купуват гледания, за да си погалят егото и да се похвалят, че имат много милиони преглеждания. Така се образува един голям надут балон, който няма никаква стойност. Всички усещаме кога едно парче става хит. Реакцията веднага се вижда. Така се случва при Криско и при Гери-Никол например. Ако дадена песен има 10-11-12 милиона гледания, но никой не я знае, тогава тези преглеждания се превръщат в безсмислени цифри.

– Вчера в личния си фейсбук профил ти подкани твоите фенове да гласуват за Галена на наградите на „Планета“. Защо реши да подкрепиш точно нея?

– Аз не съм подканвала моите фенове да гласуват за конкретен човек. Споделих в моята фейсбук страница почитателите ми да гласуват за моите колеги, независимо за кого. Аз лично подкрепям Галена и това е моето лично мнение. Разбрах за анкетата от моята асистентка и реших да подкрепя колегите ми, защото знам, че влагат много труд в работата си. Хубаво е всички почитатели на попфолка да даде своя вот в гласуването. Аз изразих личното си мнение да гласувам за Галена.



– Какво е твоето отношение към наградите?

– Тази година церемония няма да има, доколкото прочетох. Става все по-несериозно. Аз съм много за всеки да изрази своето мнение, било то потребителите или изпълнителите. Друг е въпросът обаче колко е обективно гласуването в интернет тази година, което се провежда на страница, контролирана от дадената фирма. Също така възниква въпросът – ако няма церемония, то тези статуетки по куриер ли ще бъдат раздадени?

– След успеха на последния ти сингъл „Минута живот“, който се превърна в един от хитовете на 2016 г. и спечели награда „Видеоклип на годината“, работиш ли по нещо ново?

– Да, имам нови песни и подготвям различни проекти. Радвам се, че напоследък до мен достигат хубави текстове, с които имах затруднение доста дълъг период от време. Това леко ме притесняваше, караше ме да се чувствам неспокойна и да си задавам въпроса дали всъщност знам какво искам. Но сега тези проблеми започнаха да се изчистват и вече получавам текстове, които определено ми харесват. „Минута живот“ е красива песен и съм я чувала по клубовете, но не мога да кажа, че е някакъв много голям хит. Оцени се от хората, за което допринесе и видеоклипът. Режисьорът на лентата Валери Милев определено си носи своето виждане и почерк и музиката, текстът и видеоклипът сякаш се сляха. Цялостният проект достигна до масовата аудитория и това ме радва. Когато аз като изпълнител, който няма медия и разчитам само на интернет, достигна такъв успех, съм доволна. Това е посоката. Остава да попадна на още по-добро парче, което да достигне до още повече хора.

– Смяташ ли, че в момента липсва оригиналност в попфолка?

– Забелязвам, че има втвърдяване по отношение на текстовете в попфолка и хората не се припознават в тези прекалено арогантни послания. Да, аудиторията ги консумира, но като цяло тематиката в текстовете на нашия жанр не удовлетворява напълно потребителите. Сякаш романтиката, лириката и дори поезията в попфолка отпреди години в днешно време изцяло липсват. Но пък когато се появят песни с такива елементи, аудиторията веднага реагират и ги оценява. Повечето артисти започват да правят песни по подобие на това, което се откроява в момента, защото искат да направят хит. Тогава се получава еднообразие. Изпълнителите трябва да изразяват себе си и своите усещания. Множеството песни, които се издават за кратък период от време, също пречи на оригиналността. Така не се дава шанс на проекта да се разгърне и да се наложи. Може би забързаният начин на живот на хората влияе на еднообразието в жанра. Няма как да се посочи само една причина за проблема.

– Оправдаваш ли пеенето на плейбек?

– Аз съм пяла преди години на плейбек и тогава се чувствах зле от факта, че гледам хората в очите и ги лъжа. Колкото и в началото да не ми се искаше, системата така ме завъртя, че се наложи аз да не пея на живо. Всеки носи решение за себе си и аз не мога да говоря за другите – дали те искат да лъжат хората или не. Многото участия и лошото озвучаване вече не са оправдания за пеенето на плейбек. Това е лъжа. Преди 10-11 години, когато казах, че ще започна да пея на живо и си купих мониторни слушалки, разбрах, че клубовете в България и умората не са пречка за изпълнителите. Най-лесният път е да си намериш оправдание и да пееш на плейбек. Трудно е да пееш на живо и да правиш представление за хората, които са дошли да те гледат в 2 ч вечерта. Това го правя от уважение към тях и най-вече от уважение към себе си.



– Ти си музикант с голямо творчество и множество хитове. Мислила ли си за самостоятелен концерт или турне?

– Мислила съм да направя концерт, когато празнувах 10 години на сцената, но тогава нямаше как да се получи, тъй като все още имах продуцент. Времената сега много се промениха и за да се получи едно хубаво събитие, е нужно финансово да се обезпечи. Става дума за спонсори и организация, а не както едно време, когато само един афиш беше достатъчен хората масово да си купуват билети. Сега е много по-трудно, защото във всеки един град има по 1-2 заведения, където ние често имаме участия. В момента си комуникирам с Графа, който през април ще има концерт, и виждам покрай него колко много работа се върши и колко много хора са ангажирани за организацията на едно хубаво и професионално събитие. Не съм се отказала от идеята да правя концерт, но е нужно време самата аз да преценя кога и как да го направя.

– Напоследък стана доста модерно млади момичета да се събличат за внимание в социалните мрежи. Какво мислиш за тази тенденция?

– Най-древният наркотик в света е вниманието. Всеки, който си мечтае да го притежава, намира различни начини да го получи. Аз също обичам провокацията. На някои им се получава добре, други пък стават за смях. Разликата е в целта. Едните го правят, за да се харесат, а останалите го правят, за да се изразят като личности. Аз съм от вторите. Когато ми е кеф, се снимам, но не го правя, за да бъда забелязана или за внимание. Съблякох се за едно списание, когато вече бях популярна.

Източник: в. "Труд"