- В момента сте част от журито на „Гласът на България”. Как се разбирате с останалите ментори?

- Чудесно, просто перфектно се разбираме. Мисля, че този сезон на „Гласът на България” е доста различен от останалите. Това беше и целта на екипа – журито да има закачка помежду си. Въпреки тях обаче няма обиди, няма „кой по-по-най”, няма демонстрации. Има закачки, има борба кой да спечели добрите гласове за отбора си. Графа ми даде дори покани за големия му концерт в „Арена Армеец”, който се проведе на 6 април. Отидох да го уважа, все пак е изпълнител, който отдавна го знам, дълга кариера има. Много се радвам, че успя да напълни сам тази голяма зала. Това е предизвикателство.

- Можем ли да дадем прогноза накъде се движи българският попфолк или всичко е строго индивидуално?

- Попфолкът се изменя с времето. То е нормално – хората, които мога да кажа наистина консумират попфолка, също се променят. Определено сега са доста популярни феминистките текстове. Жената винаги мачка – дали е жена, дали е мъж – все е смачкано. Явно такъв е моментът, това се харесва. Лично моите наблюдения са, че най-големите хитове – тези, които рядко се получават, но все пак ги има в попфолка, са с хубави текстове. Няма толкова феминизъм, няма толкова мачкане, няма толкова брутализъм в тях, няма толкова евтино в тях като присъствие на думи и замисъл. Ритъмът е ясен – той е бърз. Хората определено искат да се забавляват на бързи песни. Рядко избива някоя по-умерена като „Хабиби” на Азис.

- Можем ли да очакваме нов албум?

- Да! Имам записани вече няколко песни. Много бих искала и се старая. Дано да успея, защото тази година навършвам 20 години на професионалната сцена и за да се случи нещо по-голямо като събитие, на мен са ми нужни нови песни. А нови песни наведнъж като се издадат, те си стоят добре в албум. Аз песни имам. Понякога се затруднявам как точно да звучат, защото аз ги усещам по един начин, записваме аранжимента, изпраща ми се друг вариант, връщаме се. Това леко забавя процесите, но вървим. Работя по въпроса.

- Една от спекулациите за вас е, че сте се скарали с родителите заради Цветин. Така ли е?

- Всяко дете, което търси своя си път, има търкания с родителите. Това е част от моето минало и аз се радвам, че с майка ми сме, а с баща ми до последно бяхме в чудесни отношения. Баща ми през последните 12 години живееше при нас, така че тези неща са част от моя път, от общия ни живот с Цветин и родителите ми. Аз се радвам, че са ми са се случили, защото така съм извървяла своя път и съм станала това, което съм. Разбираща, преживяла, преминала през тези неща и въпреки това в прекрасни отношения с моите родители, които много обичам. Също усещам и тяхната любов. В чудесни отношения сме, особено сега като отидем на събора в Чипровци на 2 май или на Гергьовден, когато баба напълни агънце и въобще хапваме си, пийваме си. Това е просто част от нашето минало.



- Доколко именно подкрепата на Цветин ви е помагала в трудните моменти, дори и професионални?

- Цветин ми помага още от самото начало на нашата връзка. Понякога си мисля, че това идва от някъде много по-дълбоко. Не знам откъде идва и как точно да го определя с дума, защото всяко нещо, облечено в дума, би се тълкувало по различен начин. Но аз знам, че това е дълбоко, истинско и е трябвало да се случи. Ние сме като един организъм, който диша, живее. Всеки е себе си, но не пречи на другия, а е разбран. Всеки допълва другия, помага му. За мен тази среща не е случайна. Той винаги е до мен, когато съм и щастлива, и разстроена, когато съм слаба, когато съм силна, когато съм объркана. За мен е много важно, че в моя живот имам някой, на когото да се покажа такава, каквато съм. Без маски, без срамове, притеснения, фалш, ограничения. А това е просто..., не знам. Нямам дума, с която да го опиша. Животът е прекрасен, това мога да кажа в заключение.

Източник: в. "Монитор"