Пищната блондинка не крие 46-те си години и като че ли с още по-голяма увереност от преди пръска около себе си женственост и сексапил.

Трудно е да се повярва, но тя сподели пред Story, че в зората на кариерата й е било точно обратното - имала толкова силна сценична треска, че дори гласът й я е предавал. Какво означава да се научиш да се себеизразяваш и как една красива жена може да не се страхува от старостта?

-Вече две години се продуцираш сама. Съжаляваш ли понякога, че напусна „Пайнер“?

-Не. Този избор не е емоционален, не е направен напук, а е осъзнато решение, до което съм стигнала през последните няколко години, докато бях в „Пайнер“. Когато нещо е приключило, преживяно е, то вече няма как да ми липсва.

-Печелиш ли достатъчно?

-Да се изразя така - и тогава, и сега се чувствам добре в този аспект.

-Приятелят ти Цветин е отдавна твой мениджър и сигурно сте се сработили идеално, но имало ли е моменти, в които си си казвала, че е по-добре да не работиш с човека, с когото живееш?

-Аз нямам база за сравнение – не съм живяла с друг мъж, който не е бил част от моята професия. Не знам как е при другите хора, но за мен това е прекрасно, защото имам до себе си човек, който обича Камелия и като човешко същество, и заедно изграждаме продукта Камелия. Никога не ни е скучно. И дори да съществува понякога напрежение и изпускане на нерви, то имаме достатъчно време, докато стигнем от точка А до точка Б, нещата да се успокоят и изяснят.

-Ти си на 46 и продължаваш да изглеждаш все така прекрасно. Ген ли е това, или много отговорна поддръжка?

-И двете. Всеки един от нас идва на Земята със свой генетичен код. Оттам нататък, като пораснем и станем разумни същества, можем да се погрижим за тялото си. За мен тази отговорност да храня тялото си правилно и да живея правилно не е нито фиксидея, нито е продиктувана от страх да не се разболея или да не умра.



-Кое за теб е „правилно“?

-Трябва да си информиран - коя вода е структурирана, коя храна е алкална, да даваш на тялото си чист въздух, слънце и спорт. Когато живееш по този начин, тогава трябва да се научиш и как да се себеизразяваш. Това е особено важно. При много хора, дори да се хранят правилно и да спортуват, това себеизразяване липсва и това запушва всичко останало.

-Какво имаш предвид под себеизразяване?

-Когато всички, дори близките ми приятели, ми казват, че нещо в личния или в професионалния ми живот е правилно, така трябва да бъде или че трябва да постъпя по даден начин, а аз усещам с цялото си същество, че не е така, че това нещо не е моето и не ме радва, просто не се страхувам да кажа: „Хора, това не е за мен.“ Човек не бива да позволява да натрупва „боклуци“ в себе си. Напрежението е боклук. Трябва да сме наясно със себе си е да не се страхуваме да го кажем. Стига, естествено, да не нараняваме други хора с това.



-Кое е правилно и неправилно за теб: интуицията ли си слушаш, или здравия разум?

-Научих се, че колкото по-малко мисля, толкова по-разумно живея. Когато прекалено си блъскаш главата в мисли, то несъмнено ще се появи трети, четвърти вариант и започваш да се объркваш. Ние няма как да знаем до какво би ни довело едно решение, защото има обстоятелства, които не зависят от нас. Винаги изглеждаш философски настроена, над нещата.

-Може ли все пак една красива жена да не се страхува поне малко от старостта?

-Не мога да се страхувам от нещо, което е част от мен. В момента, в който съм се родила, аз вървя по този път. Била съм и на 18 години, и на 26, и на 36... Ако съм се страхувала от старостта, тези години просто ще са преминали, без да ги изживея. Кожата, зъбите, косата ми няма как да са като на 20-годишно момиче, нещата се променят. Ако жената може малко да забави този процес - да си сложи фасети, екстеншъни, да прави процедури за лицето, да спортува, да се храни правилно, тогава не е чак толкова плашещо. Аз вървя ръка за ръка със старостта, живея комфортно с нея. Знаеш ли кога човек остарява наистина? Когато спре да се развива. А това може да стане и на 30 години.



-Ако можеш да изживееш отново един момент от живота ти, кой би избрала?

-Няма такъв момент. Защото преживявам всеки един миг, когато той се случва, всеки един е прекрасен и преживян. Защо да ми се случва нещо старо? Аз искам да ми се случват нови неща.

-Да поговорим за „Гласът на България“. Имаш ли определена роля, поставена от продуцентите, как трябва да се държиш?

-Не, ние нямаме сценарии. Всичко, което виждате, е естествена реакция на момента – понякога съм учудена дори от собственото си решение. Това е много интересен формат, защото ние нищо не знаем. С гръб сме към едни хора, които този сезон, както се вижда, всичките са пеещи, от тях да изберем по-пеещите и това е толкова трудно, че ние самите понякога се объркваме – дали пък не сме пропуснали някого много талантлив? Това е отговорна, тежка задача.

-Защо прие да участваш, мислиш ли, че предаването ще е PR за теб, или просто е нещо ново и интересно?

-Ако имам нужда от PR, мога да си пусна просто една провокативна снимка и да бъда във всички сайтове. Ако в даден момент не се пише за мен, то явно не трябва – така го разбирам. Приех да съм ментор в това шоу, защото е ново предизвикателство за мен. Ние сме там не като учители, а даваме съвети от позицията на хора, успели в шоубизнеса, как даден човек с потенциал в себе си да заблести още повече. След това има още много работа – нужен е характер, постоянство, отдаденост – все неща, които ако дори един много талантлив човек не притежава, ще си остане с един гол глас. Тук мога да споделя всички трудности, през които съм преминала в моята кариера, как съм успяла да преодолея страха, срама, да се намеря и да се открия цялата.



-Било те е страх и срам да излезеш на сцена?

-Появата ми на сцена разтреперваше цялото ми същество, а страхът и срамът кривяха гласа ми. Имала съм такива преживявания – участвам в живо предаване, не мога да овладея емоциите си и - дотам. Това не е никак добре, защото хората го виждат и си казват, че не мога да пея. Механизмите за справянето със сценичната треска са едни от ценните неща, които мога да дам на хората в моя отбор, защото съм я преживяла.

Автор: Лидия Спириева

Материалът е любезно предоставен от сп.Story