Карин Околие е добра енергия, каквато не се среща всеки ден. Родена в София в семейството на българка и нигериец, тя е силно, здраво тяло, свободен дух и обезоръжаваща бяла усмивка. Когато се смее, луничките сякаш подскачат по шоколадовото й лице.
Освен че спринтира на 60, 100 и 200 метра, 24-годишната Карин тича към себе си. Докато се занимава професионално с лека атлетика, тя завърши маркетинг в Нов български университет. Междувременно се превърна в пример за стотици момичета, които следят блога й и изявите й като модел. Карин се включи и в глобалната кампания на иконичните бели кецове за ролята на жените, в която представителки на спорта, изкуствата и технологиите от цял свят разказват какво е да си момиче през 2019 година. Срещнахме се преди спортния й лагер в Сандански, където се подготвя за предстоящия летен сезон, за да ни разкаже повече за своите битки, за женското си самочувствие и за магическите си татуировки.

-Карин, ти познаваш както успеха на пистата, така и усещането, че не тичаш в правилната посока. Как успяваш да се мотивираш, когато срещаш трудности?

-Миналият зимен сезон беше първият от години насам, в който изпитах удоволствие и радост на пистата. Но съм минала и през мъчителен период - физически, заради хилядите травми и напразни усилия, но и психически, защото ме накара да се съмнявам в себе си и в процеса на работа.
В онези дни исках да се откажа. Бях станала толкова негативна и непоносима за хората около себе си, че ми костваше много време и усилия, за да се измъкна от омагьосания кръг и да погледна на нещата по различен начин.

-На какво те учат трудните моменти?

-На търпение. Разбрах, че това е едно от най-важните качества, които човек трябва да притежава, за да успява.

-Ти си привлекателно момиче със специфично излъчване и съвършена физика. Имаш ли самочувствие на красавица?

-Всъщност не винаги съм харесвала тялото си. Това едва ли е учудващо като се има предвид, че ние, жените, винаги успяваме да открием хиляди “неизправности” в начина, по който изглеждаме.
Като атлет исках да бягам бързо, но същевременно да съм нежна и слаба. Отне ми дълго да разбера, че връзката между нежното и слабо тяло, и това на професионалния спортист не съществува. Също така си дадох сметка, че физиката, която притежавам, не се дължи само на усилените тренировки, но и на гена ми. Имам природно силна мускулатура, тоест не ми е заложено да съм слабото момиче, в което исках да се превърна. Щом го приех, престанах да се подлагам на тежки, изтощителни диети.

-Как се отнасяш сега към тялото си?

-Оценявам това, с което разполагам и го тренирам така, че да ми носи успех и удовлетворение. Малко по малко приех тялото ми и начина, по който изглежда. Научих кои храни му се отразяват добре, как да се грижа за него и да му се отблагодарявам. Работя над връзката с тялото си все още. Не мисля, че това е процес, който приключва. Това си е цяло едно пътуване, навярно дълго колкото живота. Може да съм все още млада, но осъзнавам, че промяната започва в съзнанието, а то трябва да бъде изпълнено с любов към всичко, което сме.

-В твоето детство си била единственото тъмнокожо момиченце в училище, а някои хора са си позволявали да те сочат с пръст и да те обиждат. Как ти повлия това?

-Срамувах се. Много исках да им отвърна, но знаех, че съм безсилна. Мечтаех да имам права коса, да се впиша, да бъда като останалите. Отне ми време да го преодолея. Днес си давам сметка, че няма нужда да съм като другите. Харесвам се такава, каквато съм. Не обръщам внимание на хората, които ме сочат с пръст - по-скоро го отдавам на ниската им култура.

-Участваш в глобална кампания за ролята на жените. Каква, според теб, е жената през 2019 година?

-Жената през 2019 има свободата да бъде, да създава, да чувства и да казва: „Не!“. Знам колко ограничавана е била моята баба и аз съм късметлийка, че за мен подобни ограничения не съществуват. Днес жените могат да се справят сами. Друг е въпросът дали винаги е нужно. Свободата ни трябва, за да превърнем мечтите в реалност, да взимаме решения за себе си. Самата аз избирам да бъда напълно свободна, затова и написах на белите си кецове Converse „Свобода“.

-Разкажи ни малко повече за стила ти. В какъв тип дрехи се чувстваш комфортно?

-За мен стилът е един, а тенденциите идват и си отиват. Не се подчинявам на това, което е модерно, а на онова, което олицетворява моето разбиране за красиво, в което се харесвам и чувствам добре. Разчитам на базисните неща, които винаги могат да се съчетаят с нещо повече и да се "представят"добре във всяка ситуация. Бялата тениска и гуменките олицетворяват моя изчистен стил, защото са удобни и минималистични. Не изпускам да добавя в гардероба си и нещо от деним - обожавам широките дънкови якета и дънки.

-Тялото ти е изпъстрено с малки нежни татуировки – коронка, ракета, котва, надписи на английски. Защо ги направи, каква емоция ти носят?

-Наистина, всичките ми татуси са малки - нещо, което татуистът ми Цецо въобще не одобрява (смее се). Прекарвам в студиото му не по-малко от три часа, в които променяме размера на желаната татуировка поне 1000 пъти. Цецо ме смята за изключително досаден клиент, а аз нямам нищо против! Вярвам, че татуировките са вълшебни. Вярвам го подобно на хората, живели някога на Филипините. При тях татуировките са показвали ранга и постиженията на човека, но са носели и магически сили. В какво се изразява магията ли? В символа и желанието, които искаш да оставиш върху тялото си завинаги.

-Как се грижиш за себе си? Какъв е хранителният ти режим, следваш ли специфична козметична рутина?

-Не съм запален "месояд", но определено не мисля да отпиша месото от менюто си. С риск да обидя някой веган, ще кажа, че според мен крайностите също не са много здравословни. Опитвам да се храня максимално здравословно и разнообразно, като всяка нова интересна рецепта споделям в блога си. Козметиката ми е основно натурална. За да почиствам лицето си, най-често използвам “черна маска” с лава. Тя е органичен продукт, който има силно абсорбиращо замърсяванията действие. Винаги използвам и хидратиращ гел за лице. За косата си също избирам натурални продукти, защото ѝ се отразяват най-добре.

-Какво е любовта за теб? Влюбена ли си?

За да обичаме и да бъдем обичани, трябва да започнем от себе си. Когато бях по-малка, това ми звучеше крайно егоистично и безсмислено, но сега мисля обратното. Забелязали ли сте, че хората, които не се уважават и обичат, са най-често сприхави и ядсосани, завистливи, лоши? Според мен причината се крие в това, че търсят нещо у другите преди да са го намерили в себе си. Това нещо е любовта. Любовта към себе си те кара да се грижиш за себе си, да бъдеш добър към другите, да си пълен с позитивна енергия.