Двама от най-видните представители на психотерапията – Карл Роджърс и Роло Мей, са първите автори в знаковата библиотека „Класици на психотерапията“ на ИК „Изток-Запад“.

След като в края на 2014 г. излезе „Човекът в търсене на себе си“ на Роло Мей, сега българският читател ще се запознае и с друг основополагащ труд в сферата на психотерапията: „Начин да бъдеш“ на Карл Роджърс.

В края на миналата година беше поставено началото на елитарната библиотека „Класици на психотерапията“, а за първо заглавие в нея издателите и водещият редактор на поредицата д-р Росица Георгиева избраха „Човекът в търсене на себе си“ на видния екзистенциален психолог Роло Мей (1909–1994). Фокусирайки се върху основните проблеми на западното общество от средата на ХХ в. (пък и до днес) – самотата, обезверяването, тревожността и депресията – авторът разглежда екзистенциалния въпрос: Кога и защо започваме да търсим себе си?

Роло Мей твърди, че предимствата на съществуването в днешните времена на социален хаос и крах на ценностната система са в изострящата се необходимост човекът да търси жизнена опора вътре в себе си…

Темата за стаената у всеки от нас мъдрост и за присъщия ни неограничен вътрешен потенциал за справяне и израстване е централна за личностно-центрирания подход на големия американски психолог и основател (заедно с Ейбрахам Маслоу) на хуманистичния подход в психологията Карл Роджърс (1902–1987).

Влиянието на Роджърс върху историята на психологията и психотерапията е безспорно. В средата на миналия век движението за хуманистична психология има смелостта да се обяви за „трета сила в психологията“, заедно с психоанализата и бихейвиоризма. Роджърс, който е един от лидерите на движението, дръзко се противопоставя на тези два авторитета, създавайки нов модел без диагнози, анализи и интерпретации, лишен от експертни съвети и предписания. По този начин авторът на „Начин да бъдеш“ предизвиква своеобразна революция в психотерапията.

В обобщение на предлагания от него личностно-центриран подход Роджърс пише: „Когато създаваме психологичен климат, позволяващ на човек да бъде – независимо дали е клиент, студент, работник или участник в група, – ние не го въвличаме в някаква авантюра. Ние го приобщаваме към нещо, с което е пронизана цялата жива природа – тенденцията да бъдеш повече от това, което си в момента, в по-голяма степен да станеш такъв, какъвто би могъл да станеш. Вярвам, че така сме в съзвучие с мощната съзидателна тенденция, създала нашата вселена – от малката снежинка до огромната галактика, от нисшата амеба до най-чувствителните и надарени индивиди. Ние се докосваме до нашата способност да трансцендентираме себе си, да откриваме нови и по-духовни направления в човешката еволюция. Така мога да формулирам философската база на личностно-центрирания подход. Тя обяснява моето очарование от жизнеутвърждаващия начин да бъдеш.“