Една лъжа може да донесе истината – мистериозно дърво връзва плодове, които разкриват тайни, ако му бъдат прошепнати лъжи, в които всички вярват.

А едно момиче силно желае да научи кой е убил баща ѝ. И започва да шепне лъжа след лъжа... Енигматичен, мрачен и проникновен, романът „Дървото на лъжите” (ИК „Сиела”) от британката Франсис Хардинг е увлекателно история за момиче, на което е забранено да прави това което го вълнува.

Фейт е на 14 години. Освен грижите за 6-годишния ѝ брат, допълнително бреме за нея са съмнителните обстоятелства, при които нейният баща – изтъкнат учен, е намерил смъртта си. Докато се рови в записките му в търсене на улики, героинята на Франсис Хардинг се натъква на сведения за странен екземпляр от неговата колекция: Дървото на лъжите.

То расте и връзва плод само ако му бъдат прошепнати лъжи, в които хората да повярват. Плодовете му разкриват важни истини на онзи, който ги опита, а колкото по-голяма и достоверна лъжа му прошепнеш, толкова по-ценна истина ще научиш... Ако има нещо, което Фейт умее, то е да лъже. Тя вярва, че дървото ще ѝ разкрие убиеца на баща ѝ. Но за целта трябва да измисля все по-големи и по-големи лъжи – и то такива, които да плъзнат сред хората като пожар. Плодовете на лъжите обаче са горчиви. И отровни за ума и душата.

Докъде ще стигне Фейт в опита си да научи истината за смъртта на баща си предстои да разберем на страниците на макабрения young adult роман „Дървото на лъжите”.

Франсис Хардинг (1973) е родена в Брайтън, Великобритания. Желанието ѝ да стане писател се заражда още в детските ѝ години, затова завършва специалност „Английски език” в Оксфордския университет. Преди да напише първата си книга, печели конкурс за разказ в местно списание. Носител е на наградата Branford Boase Award през 2006 г. и попада в списъка на School Library Journal Best Books с дебютния си роман „Fly by Night”. За „Дървото на лъжите” през 2015 г. Хардинг печели Costa Book Award. Повече за авторката и дейността ѝ можете да научите тук.

Преводът на „Дървото на лъжите” е на Елена Павлова, превеждала още „Водосрез” от Паоло Бачигалупи, , „Пустинният бог” от Уилбър Смит, „Момчешки живот” и „Границатата” от Робърт МакКамън, „Машина за ангели” на Ник Харкауей и др.
Художник на корицата е Джеймс Фрейзър, а адаптацията на българското издание е на Живко Петров.