За концерта си на 20-ти март „София квартет“ и този път са подготвили интересна и много амбициозна програма. А именно: Франц Шуберт - Струнен квартет №12 "Quartettsatz", Франц Шуберт - Струнен квартет №13 "Rosamunde", Лудвиг Ван Бетовен - Струнен квартет №10.

Журналистката Лили Големинова отново ще задава провокативни въпроси на квартетистите, които с всеки изминал път стават все по-добри оратори.

Час: 19ч.

Място: Камерна зала „България“

СОФИЯ КВАРТЕТ в състав:

СТОИМЕН ПЕЕВ, цигулка

ЙОРДАН ДИМИТРОВ, цигулка

ВАЛЕНТИН ГЕРОВ, виола

ЛЮБОМИР НИКОВ, виолончело

ПРОГРАМА за 20-ти март и 8-ми април:

20 март
19:00 часа

Франц Шуберт
Струнен квартет №12 „Quartettsatz” Струнен квартет № 13 „Розамунда” оп. 29, ла минор
1. Allegro ma non troppo
2. Andante
3. Menuetto: Allegretto – Trio
4. Allegro moderato

Лудвиг ван Бетовен
Струнен квартет № 10, оп. 74 „Арфата“
1. Poco adagio. Allegro
2. Adagio ma non troppo
3. Presto
4. Allegretto con variazioni

Шуберт
Струнен квартет
№12 „ Quartettsatz”

Именно с този квартет, или по-точно част от квартет (това всъщност означава Quartettsatz) започва „висшият пилотаж“на Шуберт в тази сфера. Преди това той вече е написал 11 квартета, в които е заложен онзи неподражаем усет към мелодиката, така характерен за Шуберт, но с тази част и трите следващи квартета, той се нарежда сред големите „квартетисти“. Ръкописът на Quartettsatz е останал у Брамс и е публикуван чак през 1870 (50 години след написването му). Шуберт вероятно е възнамерявал да го завърши, защото съществува започната втора част, но в крайна сметка Quartettsatz си остава едночастна самостоятелна творба, която впечатлява с гениалността на своя изказ. Драматичната, изпълнена с вълнение първа тема постепенно отстъпва територия на следваща, по-лирична, но без да губи от своя устрем. В Quartettsatz го има и познатият Шуберт, но определено във „върхова форма“, но има и изненадващи мелодични ходове, така че внимателното слушане е задължително.

Шуберт
Квартет №13 „Розамунда”, оп.29

Годината е 1824, Шуберт е на 37 години, здравето му е влошено, няма и пари. Приема поръчка от Диабели – да напише няколко творби срещу мизерно заплащане. И само за три месеца той създава два квартета – Розамунда и Смъртта и момичето. Първоначално съдбата на Розамунда е по-добра – квартетът сравнително бързо е публикуван, а премиерата му е още през март 1824-та в изпълнение на квартет Шупанциг (носещ името на първия си цигулар Игнац Шупанциг, на когото именно Шуберт посвещава тази творба). Това е първият цял квартет, който Шуберт пише след пауза от три години и резултатът е един истински шедьовър. Още първата тема в цигулката поразява със своята сърцераздирателна прелест и ни понася е едно наистина интимно преживяване, което обаче Шуберт бързо „трансформира“ в нови и нови емоции. Усмивки и тъга се редуват в този рядко красив от първата до последната нота квартет.

Бетовен
Квартет №10, оп. 74
„Арфата”

Този квартет е от време- то, когато Бетовен композира Петата си симфония и Прощалната соната. Той е от „единичните“ квартети на композитора (заедно със Serioso op. 95) и според изследователите се на- мира „на предела“ – след средния, но преди късния период на Бетовен. Писан е между края на 1808 и пролетта на 1809, с кратко прекъсване за да композира „спешно“ Хоралната фантазия за пиано, хор и оркестър за концерта, на който премиерно прозвучават и неговите Пета и Шеста симфония на 22 декември 1808. Бетовен е на 38 години, все още млад – по днешните стандарти. Десетият квартет е емоционален, но по-директен, без онази сложна матрица, която без съмнение отвежда късните му квартети далеч в бъдещето. Според Йозеф Керман квартетът оп.74 е „една открита, бистра като послания и впечатляващо хомогенна творба“



8 април
19:00 часа

София квартет
Със специалното участие на Димо Димов (пиано)

МУЗИКАЛНИ ЕКСПЛОЗИИ В МИ БЕМОЛ МАЖОР

Антонин Дворжак
Клавирен квартет №2 оп. 87
1. Allegro con fuoco
2. Lento
3. Allegro moderato, grazioso
4. Finale: Allegro ma non troppo

Роберт Шуман
Клавирен квинтет оп. 44
1. Allegro brillante
2. In modo d'una marcia. Un poco
3. largamente
4. Scherzo: Molto vivace
5. Allegro ma non troppo

Антонин Дворжак Клавирен квартет №2, ми бемол мажор

От записките на самия Дворжак, който е бил изключително прецизен в „датирането“ на своите творби, се знае, че е започнал работата си по този клавирен квартет на 10 юли 1889 и го е завършил на 19 август. По това време Дворжак е бил щастлив в семейния си живот, сравнително богат, канели са го все по-често да дирижира из цяла Европа. Периодът е плодотворен за него и в композиционно отношение – за това говори и фактът, че само седмица след втория си клавирен квартет Дворжак започва работа върху Осмата си симфония. А на 10 август (девет дни преди да „сложи финалната нота“ на квинтета) той пише на своя издател, че „вече съм готов с първите три части и точно според очакванията ми, върви леко и мелодиите сякаш се изливат, Слава на Бога!“. Съдбата е благосклонна към тази творба, тя се харесва много на публиката и на част от критиците (останалите смятат, че в него Дворжак залага прекалено много на ефектността, което обаче сякаш е още един плюс за слушателите). Чудесната симбиоза между пианото и струнните, многообразието от настроения и лекотата, с която композиторът преминава от тоналност в (често изненадваща) тоналност превръщат втория клавирен квинтет на Дворжак в „чест гост“ на концертния афиш навсякъде по света.

Роберт Шуман Клавирен квинтет оп. 44, ми бемол мажор

Бляскав и атрактивен, този квинтет е сред най-забележителните творби в камерната музика на 19 век. Той е и много важен за изграждането на водещата роля на клавирния квинтет в ерата на романтизма. Шуман го композира през есента на своята „година на камерната музика“, в каквато се превръща 1842. Дотогава (с едно малко изключение през 1829) той не е писал в тази сфера изобщо. И изведнъж, само за година, той създава три струнни квартета, един клавирен квартет, плюс клавирния квинтет, който ще чуете, както и Фантастичните пиеси за трио. Изумително!

Шуман посвещава клавирния квинтет опус 44 на съпругата си Клара, тя е трябвало да бъде на рояла при първото му изпълнение (в тесен кръг), но се разболява и я замества „по приятелски“ и почти на примависта Феликс Менделсон, който пък след това дава някои идеи на Шуман и той преработва средните части и добавя второто трио в третата част. Клара успява да бъде на линия за официалната премиера на квинтета на 8 януари 1843 в Гевандхауз в Лайпциг. А публиката се влюбва на часа в неговото великолепие и свежест (според записките на Клара Шуман).