Италианският вестник "Кориере дела сера" публикува рецензия за „И всичко стана луна“ на писателя ни Георги Господинов. Ето превод на самата статия, дело на колегите от в. 24 Часа.

Опитът да се залепят падналите листа на фикус, баба, която говори на индоевропейски, най-големият телескоп открива най-малката черна дупка: при Господинов въображението е на власт.

Техника: Господинов се смята преди всичко за поет и изгражда своите разкази, позволявайки на думи и фрази да се утаят в бележник.

Когато на един скорошен панаир на книгата на щанда на издателство Воланд се появи нова книга с корица в цвят амарант, върху която беше изписано името на Георги Господинов, много от нас подскочиха от вълнение. Българинът, набор '68, не е само автор на великолепната „Физика на тъгата“, финалист на наградата Фон Рецори и европейските „Стрега“, която вече се смята за един от най-добрите романи от последните десетилетия, но е и писател, известен с бавното си писане: както други големи имена от началото на хилядолетието като чилиецът Роберто Боланьо или румънецът Мирча Картареску, но и като новата звезда на американската литература Бен Лърнър – Господинов твърди, че се смята преди всичко за поет, и че пише книгите си по същия начин, по който пише стихове, оставяйки отделни думи и фрази да се утаят като геологически пластове в бележника му.



В последното ми интервю с него каза, че е щастлив, когато успява да напише роман за 12 години. Следователно, ако „Физика на тъгата“ излиза през 2012 (в Италия, благодарение на обичайното внимание на Воланд към славистиката, пристигна още на следващата година), да откриеш нов роман на българина още през 2018, би било най-малкото необичайно.

Ставаше дума, наистина, за заблуда, продиктувана вероятно от очакването: онази книга с амарантова корица, с енигматичното заглавие „И всичко стана луна“, не беше роман, а сборник с къси разкази и текстове, писани от Господинов през годините, често по време на артистични резиденции или за антологии (сред които „European best fiction”, събраан от Александър Хемон.

Това не означава, че „И всичко стана луна“ не заслужава внимание: въпреки, че най-големият талант на автора се крие в способността му да реди не само сцените, но и различните символични и наративни линии като парченца от мозайка, изграждайки система от рамки и образи, които създават общата картина, и че тази способност се разкрива най-добре в романа (важи и за впечатляващият му дебют с „Естествен роман“), тези деветнадесет разказа са все пак ключова панорама от най-важните за автора теми и серия от кратки майсторски произведения, които чудесно показват защо Господинов понякога е сравняван с чеха (с френско гражданство) Милан Кундера заради потапянето във вътрешната вселена, с аржентинеца Хорхе Луис Борхес заради вкуса към хипертекстуализирането и подвеждащите улики със швейцареца Фридрих Дюренмат заради горчивия и саркастичен похват.



„И всичко стана луна“ е книга за фантастични и нетрайни срещи, които се развиват на фона на края, бил той личен – като края на един живот, на един език, на един стремеж, на едно желание или мечта, до тъгата по отсъствието на нещо, което никога не се е случило – или всечовешки, като в разказва с който започва сборникът, в който човечеството е изправено пред угасването на слънцето и последните 8 минути и 19 секунди светлина и топлина.

„Знаеш ли от както е направен космосът“?, пише на сина си главният герой в последния разказ, от чието заглавие идва и това на книгата. „Направен е от самота“. Думи, които отразяват като ехо гласа на разказвача във „Физика на тъгата“, който твърди, че се интересува само от миналото, от тъгата и от литературата, и които, заедно с рамките, поставени от първия и последния разказ – слънцето от една страна, луната от друга, и съвсем краткото време на разположение на хората – представляват истински писателски манифест на Господинов.

Ще сбърка обаче онзи, който мисли книгите му за тъжни: всички творби на Господинов, като този сборник не е изключение, са оживени от ярко и сюрреално въображение – като например убийство на акордеон; опитът да залепиш падналите листа на фикус, кутия цигари, която се прехвърля от един разказ в друг; баба, която е последния наследник на индоевропейския език; човек, който с най-големия телескоп на Земята открива най-малката черна дупка; търсенето из Лисабон на една жена, която е просъществувала само на три страници в един роман....които трябва да се четат винаги с усмивка и които преодоляват, благодарение на забавлението, всяко предубеждение, според което литературата, родена от модернизма и постмодернизма е задължително тежка и „трудна“.

Когато всеки похват служи на искрено търсене – и това на Господинов, който изследва пукнатините в реалността в търсене на надеждата, е точно такова – резултатът неизменно ще достигне до всички. Доказателство за това е, че в България – страна, която впрочем си съперничи с Италия по ниския процент читатели, „И всичко стана луна“ оглави класациите, изпреварвайки Дан Браун и други бестселъри, позволявайки на издателката му Божана Апостолова да го определи като „човекът, който върна книгата на българина“.