Коста Марков разкри защо преди години е решил да преустанови музикалната си кариера и да замине за Америка, където живее със съпругата и дъщеря си.

"Когато аз се занимавах активно с попфолк, времената бяха съвсем други. Конкуренцията беше Сашо Роман, Баровеца, Радо Шишарката, Валдес, Попа и други подобни изпълнители. Ако си малко по-млад и без бирено шкембе, не беше трудно да се откроиш чисто имиджово. За това и публиката ме хареса навремето. Всички млади потребители на този стил ме припознаха като „техния човек”, като по-модерния попфолк певец. Сега вече нещата са съвсем различни, но тогава беше така.

Причините да оставя всичко и да замина бяха няколко. Първо, усетих едно пренасищане и психическа умора от всичко, което се случваше около мен. Бях се уморил да чета глупости по мой адрес в жълтите вестници, които на времето стигнаха дотам да обявят на първа страница, че съм болен от СПИН, че се лекувам в някакъв град в Америка и на финала ми пожелаха успех в лечението. Чел съм какво ли не за себе си – от материали за размера на мъжкото ми достойнство, до интервюта с мене, които никога не са се състояли и дори не познавам журналистите, на които уж съм ги дал. Много беше грозно и изпитах една погнуса от всичко това. И най-лошото беше, че не можеш да предвидиш каква ще е следващата „новина”, а хората вярваха! За какво и от кого да се защитавам? За това, че някой драскач е седнал пред 70-80 празни вестникарски страници и трябва да ги напълни с НЕЩО? Много години преди Слави Трифонов да обяви, че е осъдил жълт вестник, аз имах осъдително решение срещу вестник ШОК за сумата от 10 800 лв. за разпространение на неверни и клеветнически твърдения и нараняване на личностно достойнство. За разлика от Слави, аз не сметнах за необходимо да занимавам цяла България размахвайки осъдителния лист. Друг е въпросът каква част от тази сума получих фактически и колко ми е струвало делото. Аз го направих заради себе си! Парите в случая не бяха важни. Можех да ги изкарам и сам, без необходимост да доказвам, че съм невинен и съм по-здрав от всеки друг човек на тази планета.

Втората причина беше промяната в модела, по който започна да работи попфолк браншът. С масовото навлизане на интернет около 2000 година, продажбите на албуми рязко спаднаха, респективно приходите за изпълнителите от авторски и изпълнителски права. Хората започнаха да си теглят песните от интернет и единствения доход за изпълнителите и музикалните компании станаха участията. Аз срещах прекрасно отношение от страна на ръководството на „Пайнер”и по-специално от г-н Димитров, г-жа Димитрова и изпълнителния директор г-н Запрянов.

Времената бяха такива, че трябваше да се търсят спонсори за клиповете, а аз не бих обикалял от офис на офис, за да моля за пари за песни и клипове. Всеки се досеща как се намират спонсори и какво се очаква от изпълнителя. За това и намиращите спонсори са предимно жени.

Аз бях на 33 години тогава и нямах време за губене в очакване да стана симпатичен на някого, за да имам участия. Имам си мои принципи в живота и съм щастлив, че винаги съм ги спазвал. Един от тях е ”Винаги и за всичко имай резервен вариант!”. Сам съм си го измислил на базата на моя жизнен опит, и въпреки че е супер елементарен принцип, винаги ми е помагал в критични ситуации.

Организирах си едно турне в Америка и заминах за няколко месеца. Хората в Чикаго, Лас Вегас, Сан Франциско, Вашингтон, Тампа, Детройт и Сиатъл знаеха и пееха моите песни по-силно от мен самия, а някой в „Пайнер“ ми обясняваше, че нямам хитове?!? Година преди това бях срещнал и жената, която бях чакал толкова години. Срещнах я на едно участие в Сейнт Питерсбърг, Флорида и всичко започна с обикновен флирт и покана за среща и вечеря в Сарасота, Флорида. Аз не си бях наел кола тогава, защото пътувах постоянно от град в град и не се застоявах дълго на едно място. Но тя имаше един черен, спортен Форд и дойде да ме вземе от хотела. Няколко часа по-късно и двамата знаехме, че сме един за друг. Спомням си как и пеех „Искам да остана буден” в парка Saint Armand’s Circle, седнали на една пейка след вечерята в деня на Свети Патрик. Казах ѝ, че това е най-новата ми песен по моя музика и текст на Мариета Ангелова и как ми предстоеше да я запиша за фестивала „Тракия фолк 2003“.



Този фестивал беше огромното ми разочарование и пример за абсолютно безчестие. Не можех да повярвам, че „журито” на този фестивал може да бъде в такава степен „сляпо”, глухо и некомпетентно. В журито бяха Борислав Геронтиев, Хари Янакиев и още някой си. Въпреки уважението ми към Славка Калчева, твърдя че песента ѝ от този фестивал беше кавър версия на “Big, Big World” на американската певица EMILIA. Да не говорим за моралния аспект на тази кражба особено, когато се явяваш на фестивал. Е, тази песен Геронтиев, който е фолклорист, беше решил, че ще бъде наградена. Още един кавър беше награден на този фестивал на забележете АВТОРСКА песен – песента на Анелия, която пък беше кавър на Craig David – “Walking Away”.

Положението не беше отчайващо, а смехотворно! Ти можеш да имаш цялата власт и сила да наградиш, който си пожелаеш, но хората не са глухи и слепи и ако ги лъжеш, заблуждаваш себе си. От няма накъде, наградиха песента „Искам да остана буден” за текст. Тази песен не можеше да остане съвсем без награда, колкото и да не желаеха да я наградят. Поетесата Мариета Ангелова се почувства неудобно и дойде със статуетката и ми каза, че тази статуетка е за мен. Аз разбира се не я приех. Тази песен не би била същата без нейния уникален текст и страхотния аранжимент на Пламен Велинов. За какво ми е някаква си статуетка, при това чужда? Да чупя орехи с нея? Тя си беше нейна и само нейна. Ако пожелая, мога да си купя не статуетка, а цяла статуя… Не искам да коментирам личния морал на хората от ”журито”. Само за себе си съм сигурен, че аз не бих могъл да бъда такова „жури” за каквито и да било пари и облаги.

Между впрочем, получих личен комплимент за музиката на песента от най-добрия мелодик сред българските композитори – Тончо Русев. А Тончо Русев да ти направи комплимент за музиката на песента – това е много! Не след дълго Веско Маринов ме поздрави за песента и поръча песен при Тончо по модела на „Искам да остана буден”. Неговата се казваше „Да се събудиш до мен”. Години по-късно и най-хитовата певица на "Пайнер" - Галена, ме помоли да направи кавър версия на тази песен и аз с най-голямо удоволствие и предоставих правото да запише и изпълнява песента. В морален аспект, аз получих огромно признание за песента. Всичко друго е останало назад във времето и не тежи на моята съвест" - разказва Марков пред live-magazine.eu.

Някогашният хитов изпълнител признава, че в репертоара си има и компромисни песни, но и не крие какви са били причините, за да ги запише, пише signal.bg.

"Със сигурност има много песни с които НЕ се гордея. Не се оправдавам, но времената бяха такива, че за да продавам тиражи, трябваше да пея определен тип песни и текстове. Ако зависеше само от мен, аз бих пял съвсем различни неща. И все пак, има и песни, с които съм много горд. Това са „Искам да остана буден”, „Имам само едно сърце”, „Полудявам”, „Милиони нощи”, „Диаманти и рубини”. А от песните, които съм писал за други изпълнители, съм горд с песните на Константин „Обади ми се” и на Драго Драганов „Ако си ангел” - обяснява той.

На въпрос дали му липсва емоцията от работата в “Пайнер” и дали отново би направил песен, Коста Марков отговаря така:

"Това лято за момент се замислих за нова песен. Както казват: „Рецепта за хит няма!”, а аз добавям: „Рецепта няма, но има формула!”, и аз мисля, че я знам. Честно казано, не виждам особен смисъл, тъй като аз не живея в България, а финансирането на един проект не е никак малко. Би имало смисъл, ако живеех тук и пътувах по участия. За какво ми е да влизам в този порочен кръг отново?".