Крум Савов е едно от най-ярките лица на българската журналистика, но този път той ще се разкрие пред зрителите не като спортен коментатор и водещ, а като обикновен човек. Това ще стане тази есен в риалитито „Фермата".

Специално за „Всеки ден" той разкри какво го е накарало да приеме предложението за участие във формата на Би Ти Ви, където съвсем доскоро ръководеше спортните предавания и емисии. Оказва се, че журналистът е добре подготвен за живота на село, а с наследника на поста си в телевизията има съвсем нормални отношения.

- Крум, какво ви накара да приемете предложението за участие във „Фермата"?

- След като дълго време съм бил от едната страна на телевизионната „барикада" и аз съм бил този, който е коментирал и създавал представите на публиката, реших да пробвам как е от другата - това е в чисто професионален план. А лично и емоционално смятам, че този формат подхожда на моя манталитет и характер. И морално, и емоционално - смятам, че е подходящо за мен. До някаква степен повлияха и отношенията ми с Иван и Андрей. Цялата кариера на тези две симпатични талантливи момчета - телевизионна и социална, се е случила пред очите ми. Аз съм емоционално свързан с тях, бидейки първият гост в тяхно предаване - назад в годините. Симпатизирам на тяхното присъствие в публичното пространство. В този смисъл поканата съм я приел съвсем добронамерено, приятелски. Разбира се, ако беше за формат, в който се търси скандалната страна на човека и в частност - моя, едва ли бих приел. Смятам, че това, което житейски съм постигнал, има връзка с един такъв формат на живота, какъвто представлява „Фермата". Това за мен ще е излизане от стереотипа на битовите предимства - спокойствие, отделяне от децата, което също ще ми се случи за първи път. Но пък това е начин да покажа и на тях нещо различно - земеделие, животновъдство, фермерство, въобще как земята дава живот. Те не са виждали и чували това. Ето начин да им се случи.

- А вие виждали ли сте го и чували ли сте го? Работили ли сте на село?

- Определено поради годините, на които съм, и епохата, в която съм израсъл, съм ходил при баба си и дядо си на село. След това казарма - където човек малко или много има такива ангажименти. Трето - ние като ученици сме ходили по бригади. Там съм имал допир със земята, с природата, с това, което „Фермата" предполага. Правил съм абсолютно всичко - и съм копал, и съм орал, трактор съм карал, сено съм обръщал, картофи, моркови, низал съм тютюн. И като дете на село са ме карали да работя това, и после по време на бригадите... няма нещо, което да ми се случи за първи път.

- Къде е това село, където сте работили всичко това?

- Те са две. Едното е чисто село - по майчина линия - Научене, Сливенско. Другото е град, но от селски тип - Брезник, близо до София.

- Има ли носталгия към земята у българите? Има ли възраждане на българското село?

- Не знам доколко е тенденция, идваща отвътре, от емоциите и от вътрешната необходимост на хората, или е част от някаква мода, но е абсолютен факт, че млади интелигентни хора с възможности - финансови и професионални, се обръщат към тази страна на живота. И го намирам за обяснимо. Човек се връща към корените си. Резултатите, които виждам, са, че хората се презареждат, чувстват се някак обогатени. Значи има смисъл от цялата тази тенденция за връщане към корените и към земята.

- Казвате, че децата ви не са правили такова нещо. Представяте ли си ги един ден да отидат на село? Бихте ли подкрепили такова решение?

- Естествено, че аз съм от родителите, които застават изцяло зад избора на децата си, когато обаче е осъзнат и осмислен. Сега те все още са във възраст, в която бих ги насочил да проверят, да видят, да усетят и да преценят дали ги привлича, но като етап от тяхното развитие, а не нещо окончателно. С удоволствие ще ги насоча да видят един нов свят пред себе си.

- Наскоро напуснахте Би Ти Ви и това предизвика много въпроси. Защо вече не сте шеф на спорта там? Ваше ли беше решението?

- На този етап от кариерата си съм преценил, че кой знае какво ново и различно не може да ми се случи в тази професия. Като че ли взаимно сме си дали и взели много. За мен дойде моментът, в който трябва да потърся някакви нови предизвикателства. Той съвпадна с позицията на Би Ти Ви. Разделили сме се с нормални чувства.

- Значи няма обида?

- Не, ни най-малко - поне от моя страна. А и щом са ме поканили във формат на самата телевизия, значи отношенията ни са нормални.



- С какви чувства ще се върнете в предаване на тази телевизия?

- Първо - каквото и да си говорим, това е телевизия номер едно. Второ - в предаването, в което влизам, аз вече не съм в ролята на главен редактор или професионалист, а на личност. Хората досега са ме виждали само в професионалните ми изяви и са си изградили някаква представа за мен от тази гледна точка. При повече от 30 години на екран сега те ще могат да видят мотиви, начин на мислене, причини, поради които по един или друг начин съм реагирал професионално. И тогава може би ще видят нещо ново и различно. В този смисъл Би Ти Ви ми дава тази възможност.

- След вас имаше и други смени в Би Ти Ви. Как си обяснявате това текучество?

- Тук мога да формулирам донякъде и в личен план преценка, че може би и аз трябваше по-категорично да предприема някои по-драстични промени. Но от някаква може би криворазбрана колегиалност и емоционалност не стигнах докрай и го отчитам като собствена грешка. А иначе е логично, след като дълги години един екип се е застоял, влязъл е в някаква рутина, стигнал е някакво ниво, над което трудно надскача собствения си ръст, е нормално да се потърсят нови лица, нова свежа кръв и... пътят е на младостта. Разбира се, други хора носят отговорност за своите решения и в този смисъл резултатите ще ги видим впоследствие.

- Със сегашния шеф на спорта - Витомир Саръиванов, какви са ви отношенията? Вие може би сте работили заедно преди години в БНТ?


- В БНТ - не, но по други телевизионни продукции сме се засичали, ние все пак сме в една сфера. Абсолютно нормални, професионални, колегиални отношения имаме. Разбира се, не сме тип приятели, които се чуват всеки ден, но и никога не сме имали конфронтации и проблеми.

- Споделихте за нови предизвикателства, с които ще се заемете. Предполагам, че нямате предвид „Фермата".

- „Фермата" се случи междувременно. А иначе след толкова години, в които съм покрай спорта и съм станал разпознаваемо, популярно лице, често съм бил критичен, имал съм позиции, които невинаги са се харесвали, сега заставам отново в нещо като медиен проект. Но сега е с цел спортът и най-вече популярните хора да направим нещо за спорта - благотворително, благородно, съвсем ново и уникално - не е правено в България. Това е един проект, който - случвайки се, което се надявам да стане съвсем скоро, ще предизвика доста любопитство и интерес. В него е заложено единствено и само да се направи добро за българския спорт, за талантите, за децата с възможности, за базата. Там, където я няма държавата, има начин да се помогне. От олимпиадата се вижда, че сме стигнали дъното и трябва някак да се отлепим от него. Ако има останал мъж с достойнство в тази държава, да целува ръцете на Елица, Мирела и гимнастичките, че благодарение на тях сме на световната карта, макар и на 65-о място.

- Вие сте лице, организатор на проекта?

- Много неща съм. Точната дума е партньор. Идеята и платформата е създадена от млади и талантливи хора, но моят ред идва на етапа, в който трябва да стане част от общественото и медийното пространство. Мисля, че хората ще бъдат доволни от това, което ще се появи. Това ще стане най-вероятно с края на присъствието ми във „Фермата" - когато и да е той.

- Казвате, че спортът ни е на дъното. Има ли все пак надежда?

- Надежда има, защото сме изключително талантлива нация. За огромна част от населението спортът е начин да оцелее житейски, финансово, а и е много атрактивна сфера от живота. Проблемът е, че по обективни и субективни причини държавата е абдикирала. Бизнесът - също. Ясно е, че без пари не става. И в старата система на социализма, и сега в напредналите спортни нации се вижда, че всичко става с много пари. А иначе таланта и потенциала ги имаме.

- За футбола какво ще кажете? Има ли надежди?

- Добре, че е „Лудогорец", да видят, че ни има на картата, макар и с бразилски оттенък. С гастарбайтерите в Разград и трима българи за цвят отново сме на стъпка от Шампионската лига, което фокусира емоции, интерес, авторитет. Да, и в най-големите световни отбори са чужденци. Жалко, че съперникът на последния мач беше изцяло и само от собствени кадри - имам предвид „Виктория" Пилзен. Но пък емоциите от „Лудогорец" на фона на жалката картина, която представляват други отбори, си е светъл лъч.

- И ако се върнем отново към „Фермата", смятате ли, че ще спечелите, с такава идея ли влизате?

- Има една стара максима, която е клише, но е актуална за мен. Аз и карти да играя, не мога да падам. Обичам победите. Така съм и в работата си, и в живота, на спортния терен, където съм се изявявал. Винаги съм бил така. Не обичам да губя, гоня винаги победата. Влизам с такава нагласа, ако се случи - чудесно!

Източник: "Всеки ден", СНИМКИ: Списание SLAVY Magazine, www.slavymagazine.com