И още едни световни австралийци – по-малко от месец след Hugo Race & The True Spirit в София!

Както вече обявихме преди няколко месеца, The Necks от Сидни, Австралия, ще оглавят есенно-зимния фестивален сезон на „Аларма” на 18 ноември в Първо студио на Националното радио. Триото пристига в София с новия си албум Vertigo (18 в дискографията им, помни се лесно – като датата 18 ноември – б.а.). С този концерт радио фестивалът Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев” ще отбележи 7-ия си рожден ден. Датата е и единствената източноевропейска в турнето на австралийците.

За The Necks Майкъл Джира от Swans казва: „Има една група, към която имам влечение и усещам родство с нея, въпреки че те не свирят подобна (на Swans – б.а.) музика. Но след като ги гледах на живо няколко пъти, мисля, че са страховити. От Австралия са и се казват The Necks – чували ли сте ги някога как звучат на живо?”... А Карл Хайд от Underworld, поканен от Брайън Ино да участва в съвместен проект с австралийското трио, е още по-категоричен в изказването на възхищението си. Негови са думите „I performed with The Necks”, след които няма какво много-много да добавим. Сред най-големите им почитатели са още музиканти от областта на авангардния джаз като Филип Джонстън и Нед Ротенбърг, а Ник Берч ги чувства доста близки като метод на музициране. Самите членове на триото – Тони Бък, Крис Ейбрахамс и Лойд Суонтън – освен 17-те си албума за четвърт век съвместна биография, от 80-те години насам поотделно имат огромен брой сценични и студийни колаборации с музиканти като Отомо Йошихиде, Стинг, Джон Зорн, Дюи Редман, Брандфорд Марсалис, The Ex, Петер Брьоцман, Джими Уидърспуун, Леонид Сойбелман, Palinckx, Мелани Оксли, Майк Купър, Том Кора, Фил Минтън, Джон Роуз, Франк Гратковски, Окюнг Ли и др. Въобще, точно такава група от точно тази величина май-май за пръв път идва в България.

Музиката на The Necks е хипноза, пътешествие в страната на „естествената ирационалност”, „плискане на мозъчни вълни” (напомнящи ни някои ранни открития в звукоизвличането, направени още от Робърт Фрип, Питър Хамил и Джон Кейдж в съвсем различен контекст), невидими водовъртежи; нещо като гамелан, нещо като африканска трансова музика, нещо като минимализъм, нещо като дъб-ембиънт-джаз, нещо като акустичен пост-рок, нещо като поток на съзнанието (или на подсъзнанието, по-точно казано)… С дългите си и наративни, бихме могли да добавим, произведения (често, но и съвсем закономерно, надвишаващи час) The Necks ни превеждат през цели епохи – но не исторически, а по скоро по отношение на вътрешното развитие на човека; през инстинкти, през настроения, през открития и изгубвания, през откровения; през галактики – не толкова в астрономическия смисъл, а по-скоро вместващи се в безкрая на нашия собствен микрокосмос. Това е – някои музики подлежат на анализ, други – на слушане, трети – на изтърпяване, четвърти – на обличане в лъжовни думи… А някои просто трябва да се изживеят, защото всеки друг начин за съприкосновение с тях би бил непълен и незадоволителен.

*Снимка: John Tapia Urquiza

"При нас като трио нещата винаги идват много повече подсъзнателно... и ние рядко имаме властта или желанието да ги спрем" - Крис Ейбрахамс, пианист на The Necks

***

"Джазът днес е прекалено контролиран, спонтанността е прекалено контролирана и това, поне според мен, доста отдалечава тази музика от корените й, които са ирационални" - Лойд Суонтън, контрабасист на The Necks

***

"Ние винаги сме се интересували от всякакви други традиции и жанрове – от соул и африкански фолклор до съвременна авангардна музика. И насоката, в която винаги сме искали да се развиваме като трио, винаги е включвала в изключителна степен много и различни неща. Може би затова подходът ни, методът ни на работа е един вид реакция срещу това, което публиката би очаквала от едно пиано джаз трио. Този наш метод винаги е бил свързан с въвличането на множество неща извън джаза (...) И ако в даден момент музиката ни започне да става „африканска”, „индонезийска” или „минималистична”, главното е, че тя все пак си остава нашата музика, със звученето на The Necks" - Тони Бък, барабанист на The Necks

*Снимка: Camille Walsh Photography

Концертът в София на 18 ноември е единствената източноевропейска дата от турнето на The Necks и ще включва две близо едночасови произведения с кратък антракт. Групата пристигна в Европа още през септември, веднага след поредния грандиозен проект на Брайън Ино в Австралия.

18 ноември 2015, сряда – 21:00ч. – БНР, Първо студио (бул. „Драган Цанков” 4)

БИЛЕТИ:
30 лв (на предварителна продажба в „Дюкян Меломан”, Ticketplus и Eventim)
35 лв (на входа на залата преди концерта)

***Важно съобщение: всеки от вас, който има предварително закупен билет за The Necks на 18 ноември, може да присъства безплатно утре (на 10 ноември) на концерта на унгарските виртуози Дреш и Лукач (пак в Първо студио) само срещу показване на билета (без късане, тъй като ще ви трябва цял за 18 ноември!)

*Снимка: Цветан Цветанов

Заглавна снимка: Holimage