За някои пандемията е едно от най-големите предизвикателства за човечеството от десетилетия насам, а за други явно е просто майтап. И какво друго им остава на медиците, които рискуват собствения си живот, за да спасят чуждия, освен да почувстват огорчение, когато някой се подиграе с труда им? Карантината падна и дискотеките вече работят под пълна пара. Дистанцията сякаш никога не е била важен фактор и ние показахме, че сме готови да извадим най-примитивната част от поведението си на преден план.

Да му се изсмеем на този коронавирус и на всички, които се помъчиха да ни предпазят от него. Хайде, да отиваме на дискотека, да се поцелуваме с някого-друг непознат и за капак да се погаврим с лекарите! Е, точно това се случи този уикенд в дискотека в Благоевград, която се пръскаше по шевовете, веднага щом отвори врати. Не можем да се сърдим на хората, все пак заведението е отворено и всеки има свободата да ходи, където пожелае.

Но нужно ли е да се смеем на гърба на тези, на които разчитаме утре да ни спасят живота? Кадърът е от известна дискотека в Благоевград. Ясно се вижда, че правилото за 2 м разстояние между хората отдавна е забравено, но това съвсем не е най-притеснителното. Нека се съсредоточим върху танцьора, облечен в предпазно облекло и пръскащ посетителите. Много смешно! Ако на вас ви е забавно, на други по-скоро им се плаче. Например на лекарите, които през последните 4 месеца са си зарязали семействата, за да гледат болните, и които не знаеха дали ще излязат живи и здрави от този труден период.

Всъщност нека видим какво точно споделиха от Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ по повод снимката: "Това е парти в дискотека "Дъ Фейс" Благоевград, от последните дни.Танцьорите са облечени като медици и пръскат публиката. Това е гавра с труда на всички медици, които прекарваме по 12 часа облечени в защитни облекла и рискуваме живота си за да лекуваме този народ в условия на пандемия.Затова се чувствам длъжна да разкажа на публиката, която след такива сбирки, може да ни стане пациенти, какво изживяваме в защитните си облекла. Какво е на всяко дежурство в СО, четири месеца подред, да си с защитно облекло /маска, очила, щит, престилка и ръкавици/ ?

За разлика от вас не носим бижута и аксесоари, за да не нарушим целостта на защитното облекло; Не ползваме и мобилни устройства; Скъсихме си косите и след 12 часа с шапки прическите ни са един път; Ръцете ни са в рани и обриви от ръкавиците и дезинфектантите; Лицата ни са с обриви от маските, с рани от ластиците им, понякога ни прилошава от недостига на въздух; В края на всяко дежурство сме прегракнали от викане, защото от маската не се чува ясно какво говорим;

След всяко дежурство ни души от маските, от дезинфектантите, от нерви; Очилата и щитовете се изпотяват, но въпреки всичко трябва през тях да намираме венозни пътища, да катетризираме, аспирираме, разчитаме ЕКГ, изследвания, епикризи, да взимаме проби; Не ядем и не пием, за да не се събличаме, независимо, че се потим като за световно и изпитваме нечовешка жажда и глад; След като установим,че в спешното някой от пациентите ни е съмнителен за КОВИД -19, се отваря адът.4-5 дни живеем със страха дали ще се потвърди диагнозата. След като се потвърди чакаме дали ще ни удостоят с тестване по точковата система или не.

После две седмици се наблюдаваме за симптоми. Апропо от месеци не сме прегръщали и целували близките си, някои от нас бяха в карантина, някои от нас се разболяха, някои от нас починаха. Но със сигурност оцелелите ще ви посрещаме още месеци наред в тези скафандри, за да има кой да ви лекува в Спешното без да застрашаваме Живота ви!" Те определиха кадъра като гавра с труда им и напомниха, че утре народът ще разчита да ги спаси.

източник woman.bg