Вчера излезе сборникът „Литературни есета“ (превод: Иглика Василева, 264 стр., цена: 15 лева).

„Две каузи от най-голямо значение за твореца са в опасност. Първата е личното му оцеляване, втората – оцеляването на неговото изкуство”, предупреждава авторката през едно от есетата в този сборник. Докато в прозата си Вирджиния Улф върви по неутъпкани пътища, предимно срещу литературните канони от миналото, като създава модерни по форма и дух романи, в есеистиката си тя по-скоро се идентифицира с „обикновения” читател. Тук са включени както чисто теоретични есета, главно върху модернизма, така и текстове за състоянието на книжния пазар, за модерните поетически форми, за изискванията към читателя, без когото литературата е невъзможна, за удоволствието от четенето и етиката на споровете.

Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния Улф е сред най-видните фигури в историята на литературния модернизъм. Между двете световни войни се подвизава в средите на лондонското литературно общество като член на влиятелния интелектуален кръг Блумсбъри. Автор на блестящи романи, разкази и есета, Улф е изкусна в употребата на повествователната техника поток на съзнанието - запазената марка на литературата от началото на 20 век. Публиката у нас я познава предимно чрез романите „Госпожа Далауей“, „Вълните” и „Към фара“, а настоящият сборник с литературни есета е доказателство за непокорната енергия на нейния талант.