Мариана Попова е родена под знака на Близнаците. През 2006 г. представя България на "Евровизия" в Атина с песента Let Me Cry. През 2007-а е обявена за певица на годината от "БГ Радио".

През 2010-а печели наградата за най-добър текст за "Чуй ме" в дует Орлин Горанов, пише ''Стандарт''.. През 2012-а получава предложение за брак по време на "ВИП Брадър" от италианеца Ханес Перфлер, баща на дъщеря й Мария.

- Мариана, чувала ли си по улиците или където и да е някой да тананика твоя песен?
- Чувала съм телефони да звънят с мой хит. Мило е да разбереш, че някой живее с твоята музика, че я е направил част от живота си. Най-приятно е, когато попадна в журито на конкурс и участници изпълняват мое парче. Музиката е необятна и обединява красиви емоции - колкото повече ни се случва, толкова по-смирено и положително ще живеем.

- Какво ти даде и какво ти открадна "ВИП Брадър", би ли участвала отново в подобен формат?
- Осигури ми възможност да се почувствам по-сигурна финансово. Даде ми време да се погледна отстрани. Определено ме направи с една идея по-мъдра и с една идея по-смирена. Помогна ми да разбера, че не можеш да обясниш на глупака, че е глупак. И ми показа, че постиженията не означават нищо, когато си поставен в климата на равния старт. Но ми отне месец и половина време от живота с дъщеря ми - също за толкова време ме лиши от музиката. Бях далеч от нормалното си битие, от семейството си - това определено ми тежеше.



- Суеверна ли си, вярваш ли в съдбата?
- Не съм суеверна. Вярвам в себе си, вярвам, че всеки сам определя живота си и пътя. Смисълът е в пътуването към усъвършенстване на духа. Абсолютно и категорично вярвам в материализирането на мечтите. Защото човекът е мечти, добро и правилен избор на мисли. Каквото си помислиш, това и ще ти се случи. Вярвам в поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш". Вярвам и в Господ, който е олицетворението на добрата енергия.

- Само твоята музика ли изпълняваш?
- Старая се да не изневерявам на интуицията си. Избирам музиката, която усещам, без много да мисля за тенденцията. Артистът тежи на мястото си, когато е твърдо убеден в работата си. Когато си вярваш и си оставил душата си, няма как и публиката да не ти повярва. Бъди себе си, а който иска, ще те последва. Глупаво е да се натрапваш или да обслужваш чужди идеи. Музиката е автентична, когато чуваш и усещаш истината - а тя не може да бъде подменена.

- Смяташ ли, че в музиката може да има и лъжа?
- Да. Жалко е, че определени интереси започнаха да я превръщат в средство за грозна манипулация, която проповядва деградация и профанизация на обществото. Музиката не бива да бъде индустрия. Не харесвам думата шоубизнес, но изпитвам огромно уважение към артисти, които възпитават любов чрез посланията си. Музиката е скромност, а не секси революция от незнаещи хора.

- Как би искала да изглежда твоята героиня в тв сериал?
- Мъдра, красива, умерена, с малко грим и с много силен текст. Готова да се жертва в името на нещо голямо - например като "и заживели в любов и разбирателство". Тривиално, но аз искам да съм като Доктор Куин Лечителката например.



- Харесваш ли се?
- Да, но ме чака още дълъг път, за да се харесам още повече. Аз съм по средата и има още много неща, над които да поработя. Радвам се, че съм разбрала основното човешко правило да обичам, но оттук нататък предстои да се науча как да обичам и как да стигна до хората, които са забравили изобщо да обичат.

- В какви ситуации би замълчала?
- Когато виждам, че ушите им не чуват и очите им не виждат. Когато подлите споразумения прозират ясно и никой не иска да чуе моята неудобна за него истина. Мълча много. Не защото не ми се говори, а защото съм наясно с всичко - и зная, че никой не иска да чуе точно мен. Говоря там, където съм сигурна, че ме слушат и мога да съм полезна. Все още мисля, че доста хора се интересуват от думите ми. Усещам го и когато общувам с тях в социалните мрежи. Спорим, говорим, караме се - но най-важна остава неподправената истина.

- Достатъчен ли е един мъж на една жена, за да бъде щастлива?
- Жената иска да усеща, че е обичана, уважавана, оценена, на моменти глезена. Но дали може да го получи само от един мъж... Мисля, че не. Много е тъжно, когато усетиш, че си даденост в живота на някого. А това се случва при всички. Изчезва старанието за поддържане на емоциите. Става стерилно и потискащо. Мъжът е просто мъж, а жената търси признанието по други начини. Не случайно феминизмът е силно представен в съвременното общество. Жената е цвете, но градинарят го няма.

- Какъв е твоят личен протест - тук и сега?
- Срещу обезверяването на хората. Срещу умишленото и бавно убийство на културата. Срещу подмяната на истинските ценности с измислени революции. Срещу убиването на деца и убиването на мечти. Срещу вкарването на интелигенцията в ъгъла без право на глас. Протестирам срещу измислените политици, които ни залъгват, че имаме право на свободен избор. Не, нямаме! Отдавна сме роби на глобалната политическа система.

- Стивън Кинг или Агата Кристи, "Бийтълс" или "Ролинг Стоунс", рап или траш?
- Предпочитам Шекспир и Библията. "Бийтълс"!!! Фадо, Стинг, фламенко, много латино, хардрок също!



- Защо съвременните песни имат временен успех, защо няма вече "вечно зелени" хитове?
- Критериите отдавна са променени. Не се търсят нормални и човешки послания. Музиката се създава, за да се постигне най-често финансов успех. Тя се превърна в средство за манипулация. Сексът в нея често подменя нотите. Еднодневките заемат мястото на истински талантливите артисти и произведения. Светът отдавна не е най-приятното място за тях.

- Какво би те изненадало, какво би те укротило?
- Изненадите тепърва предстоят, но аз се научих да нося. Покрай участието ми в "Евровизия" научих хубавото и лошото едновременно. Много бързо всички разбраха за съществуването ми. Озовах се на сцена, от която разказах за нещата, от които се вълнувам. Но и разбрах, че не всички ме обичат. Че музиката не те прави онзи положителен герой, който ти се иска да бъдеш. Че да си известен означава да си много повече хулен, отколкото хвален - израз на безсилието на малка България в гигантския свят на конкуренция и геополитика. Разбрах за силното безхаберие на държавата и на спонсорите за това как ще се представим на "Евровизия" и въобще имаме ли смисъл? Горчивината е голяма. И ако не беше моят приятел Милен Врабевски, нямаше да имам пари дори за кафе и цигари. Но останах силна и още по-непримирима. Осъзнах много неща. Съумях да простя на всички. Дори и на себе си.

- Възприемаш ли се като звезда?
- Ненавиждам думите звезда, прима, кралица, принцеса, вип и темподобни. Щастлива съм, че имам огромната привилегия да занимавам хората със себе си и своите мисли. Това не ме прави по-различна от другите. Уважавам труда на всеки. Всички са еднакво важни, всички имат право на живот и на мечти. Това е смисълът, който определено безпокои кралиците. ВИП в България е олицетворение на ниска култура, ниско образование, пошлост и евтина сензация. Когато се огледам, виждам празни очи и сърца, лъскави дрехи.



- Кое е нещото, което искаш да почувстваш - слава, любов, омраза, море?
- "Море от любов", както пеят моите приятели от БТР. Да се обичаме е по-важно от звездите и небето. Слава - не. Омраза не липсва, но я игнорирам.

- Има ли разлика между момичето и певицата, кога и къде си най-истинска?
- Вече съм жена - имам дете, отговорности. Преди ми трябваше одобрението на всички, но сега ми е важно Мими да е жива и здрава. Изключително съм променена, но за музиката винаги съм си една и съща. Най-истинска съм на сцената, когато пея. Но също толкова истинска съм и на всяко друго място. Старая се да съм правилна и морална.

- Как се оцелява между вечни клюки?
- Не ме тревожат, нали и тези хора за пари го правят? Ако това им докарва стотинки да оцеляват, да дерзаят, не ми пука. Оцеляване обаче не е добър термин, ние просто живеем прекрасно и сме си добре.

- Какво ще си пожелаеш за Коледа?
- Топла къща, пълна с обич, детска глъч и много приятели. Здраве за всички нас и сила на всеки българин, за да продължи да обича родината си. Нека всички заедно да повярваме, че най- хубавото предстои и ще бъде!