Мариана Векилска е една от емблематичните водещи и журналисти на Би Ти Ви от самото създаване на телевизията преди 13 години.

В началото е репортер, а три месеца по-късно става първото лице на сутрешния блок „Тази сутрин” заедно с Огнян Бояджиев, сменен после от днешния политик Николай Бареков. Векилска е в ранния ефир цели 5 години и се оттегля по майчинство, а мястото й е заето от Ани Цолова. Днес Мариана е водеща на дневните емисии и продуцент на новините, а тези дни се върна за кратко в „Тази сутрин”, за да смени отпускарката Генка Шикерова. Дали отново ще заеме мястото й и как приема рокадите в Би Ти Ви от последните месеци - по тези и други теми разговарят с нея колегите от в. "Ретро", пише pik.bg.

- Г-жо Векилска, стажа си пред камерите започвате в Нова телевизия. През последните месеци много кадри от Би Ти Ви поеха в посока Нова тв – последната рокада бе колежката ви от „Новините” Ани Салич. На какво се дължи това според вас?
- Рокади има навсякъде – и в другите медии, и в банките, и в рекламните агенции – хора напускат една работа и започват друга по различни причини. Разликата в случая с Би Ти Ви е, че това е най-гледаната телевизия в България, хората познават лицата от екрана й, които са се превърнали в запазена марка на медията, така че, когато някой напусне, за да отиде при конкуренцията, зрителите се озадачават. Както когато любим актьор от телевизионна сага напусне сериала. За нас обаче това е работа и всеки има право да прецени къде е бъдещето му. Никой не е „венчан” за местоработата си и обречен да се пенсионира там. Всеки сам преценява къде му е най-добре и аз не мога да коментирам какви са мотивите на мои колеги да преминат в конкурентна медия. Факт е и още нещо – най-ярките журналисти са именно в Би Ти Ви и е нормално останалите медии да се стремят всячески да ги „притежават”. Макар че в момента се получава парадоксално явление от зрителска гледна точка – Би Ти Ви срещу Би Ти Ви 2. Смятам, че медия, която „краде” безогледно чужди лица, губи собствения си облик.

- Вие получавала ли сте подобна оферта?
- Преди време да, напоследък - не. Може би трябва да се почувствам пренебрегната. Както остроумно написа един блогър в социалната мрежа, „Тая година, ако не си се отцепил от Реформаторския блок, не си напуснал Би Ти Ви, или не си бил кандидат-купувач на ЦСКА, значи не си живял.” По-изчерпателен коментар не бих могла да дам.

- От миналия понеделник замествахте Генка Шикерова в „Тази сутрин”, но всъщност за вас това е завръщане в предаването, където вие бяхте първата любима на зрителите водеща в тандем с Огнян Бояджиев, а после и с Николай Бареков. Как се чувствате обратно в това студио?
- Сутрешният блок е къртовска работа. Знае го само, който я е вършил. Но не работата е най-тежкото, а системното недоспиване. От време на време обаче нямам нищо против да „рестартирам” – сиреч, да излизам от рутината на настоящето си. Ще замествам Генка отново, вероятно през февруари, когато тя излиза в отпуск за малко.

- В какви отношения сте с бившия си колега Николай Бареков и какъв въпрос бихте му задали, ако сега седне в студиото срещу вас?
- Когато дойде в Би Ти Ви, Бари, както аз се обръщах към него приятелски, беше скромно и много амбициозно момче от Пловдив. Оттогава нещата доста са се променили, както виждате. Той притежава завидна способност – да се възползва максимално от ситуацията. Не съм го виждала от години, но бих му казала просто: „Здрасти, как я караш, щастлив ли си?”

- Кой стол ви е по-удобен – този на водеща на новините или в „Тази сутрин” и в пряк, и в преносен смисъл?
- Чувствам се еднакво добре във всяко амплоа в Би Ти Ви – на продуцент, репортер или водещ – независимо дали на блока, или на новините.

- Смятате ли, че сте постигнали върха в кариерата си или още се стремите към него?
- „Връх в кариерата” – това е състояние, което се определя от външна оценка – това, което мислят хората за теб и начина, по който те възприемат. Може да си на върха на „кариерата” и реално да не си постигнал кой знае какво и обратното – да заемаш незначително място, погледнато отстрани, но да си постигнал много сам за себе си. Не че мнението на околните не ми е важно, но водещият ми принцип в това, което правя, е да се чувствам добре - щастлива, пълноценна и удовлетворена.

- Какво ви дава и какво ви отнема работата в телевизията?
- Заряд – това е постоянен кръговрат на даване и отнемане – цаката е да намериш перпетуум мобиле – да се изтощаваш и зареждаш отново.

- Суетна ли сте, като жена и като водеща?
- Да – противното би било неестествено. Суетна съм заради външната оценка, която получавам, но повече заради личната си преценка – най-важно ми е аз да се харесвам – това не означава, че не се вслушвам в съвети.

- Често хора, които работят в телевизията, казват, че тя е магия. Вие как се чувствате и голяма отговорност ли е работата в медия като Би Ти Ви?
- Наркотик е, освен магия. Разбира се, че е голяма отговорност – огромна – чак тежи. Както казах вече, най-гледаната телевизия – длъжен си да отговаряш на потребностите и очакванията, често преди да са изкристализирали - какво повече да говорим?!

- Част от вашите колеги направиха собствени предавания, вие смятате ли един ден да последвате стъпките им. Какво предаване бихте искали да водите?
- Толкова съм потънала в това, което правя, че ми е трудно да погледна картинката от птичи поглед. Но бих водила позитивно предаване – да им е кеф на зрителите и на мен самата.

- Новините са една от най-тежките задачи за всеки водещ. Имало ли е моменти, когато сте били на ръба да се разплачете от дадена новина или да не можете да я прочетете в ефир?
- Всичко ми се е случвало – да плача, да се ядосвам, да викам, да се радвам, да се просълзявам и да говоря на участниците в репортажа, който тече. Нищо, че те не могат да ме чуят. Правя го, независимо дали водя новините, или ги гледам. Съпреживявам новините. Драма, нали?!

- Г-жо Векилска, малко хора знаят, че преди да се захванете с телевизията сте завършила курсове по драма в университета на централна Флорида. Какво си спомняте от онзи период и какво ви накара да се върнете в България?
- Заминах за Америка, след като завърших Международни икономически отношения в България и след като вече бях работила в Нова Телевизия и „Канал 3”. Театърът определено е нетрадиционен избор на специалност, като продължение на тази, която вече бях завършила у нас, но реших да следвам вътрешната си потребност, още повече, че след като завърших Английската гимназия, бях на път да кандидатствам в НАТФИЗ, но в последния момент се отказах.

Театралното изкуство винаги ме е привличало с възможността да изразиш същността си и да експериментираш със себе си. Но се върнах у нас първо, защото си дадох сметка, че образованието в чужбина ще ме отдели за дълго от малката ми дъщеря, която остана в България и второ, защото получих предложение за работа в Правителствената информационна служба. Просто реших, че имам бъдеще в България. По-късно ми се е случвало да съжалявам.

- Освен призванието си, в телевизията намирате и своята половинка – радиоводещия Симеон Колев. Плюс или минус е това, че споделяте обща професия на журналисти?
- Намерих половинката си в радиото – покани ме на интервю. Иначе да – огромен плюс е, че сме в един кюп, защото се разбираме без думи. И огромен плюс е, че не работим рамо до рамо в една медия.

*Мариана и Симеон (Снимка: Bulphoto)

- Как се отрази майчинството на работата ви и как ви промени като жена?
- Майчинството преобръща живота – макар че е клише, е така. Трябва да си готов на всякакви неочаквани промени в личния живот и в работата. Просто трябва да се примириш и да го приемеш – ако си решила да бъдеш добра майка, по-добре приеми цената, отколкото да се съпротивляваш – така или иначе ще я платиш.

- Каква година изпращате и какво си пожелавате за следващата?
- Интензивна, наситена, с повече работа – у дома и в Би Ти Ви – отколкото почивка. Но така чувстваме, че сме живи, нали?! Работа да има, както се казва, но времето лети и не трябва да пренебрегваме и приятелите, забавленията, купона... За новата година – здраве за всички, останалото ще се подреди.

Интервю: Звездомира Танева