Преди години маестро Емил Чакъров беше казал, че ако диригентът изпълняваше „на сухо”, без музика, всички ония неистови движения, които предполага „пълководството” на една опера, той вероятно би паднал мъртъв в средата на трето действие.

Подобно е усещането, когато гледаш Мариус Куркински в неговия нов моноспектакъл „Български разкази”: ако у него не звучаха гласовете на предците, актьорът навярно би рухнал на сцената, макар този опус от час и 15 минути да е далеч от времетраенето на който и да било Вагнеров сюжет.

Още когато направи „Сътресение” по Хайтов, Мариус бе споделил, че търси в родните корени спасение от собствените бесове и упование в неуютния модерен свят. Сега го е намерил в пъстра мрачно-слънчева тъкан с фолклорни мотиви, в която е вплел народната приказка за Нероден Петко, няколко автентични селски разкази от архива на сп. „Родопи” и новелата „Росенският каменен мост” от Ангел Каралийчев. Паметта ражда надежда, категоричен е той.

С пригладени назад коси, в проста черна антерия на фона на черните завеси в дъното на сцената, Мариус с невероятната обсебеност на жрец преминава през персонажи и състояния, водейки зрителя към катарзис. Започва с мажорните гами, когато се глуми с човешката глупост и нашия си, български, адет да вършим нещата все по трудния път вместо по нормалния и лесния, за да стигне до трагичната притча за строителя майстор Манол, вградил в мост сянката на любимата.

Именно виртуозната стилизация на Каралийчев по познатата легенда е поантата на представлението, формулираща по изключително фин и поетичен начин вечните дилеми на твореца: за цената, която плаща, за да се докаже, и доколко оправдани и простими са жестоките жертви. Тълкуването на подобен казус минава през сърцето на Мариус и той със свръхчовешка отдаденост го превръща сякаш в лично изповедно откровение с днешна дата.

В моноспектакъла, копродукция на Драматичен театър – Пловдив, и продуцентска къща „Артишок”, звучи авторската музика на Емилиян Гацов-Елби и песента „Вградена невеста” в изпълнение на Мистерията на българските гласове. Два пъти месечно постановката ще гостува на голямата сцена в столичния Сатиричен театър –традиция, вече „циментирана” от други култови солови спектакли.

Снимка: Георги Вачев