Мартин Стратиев е роден през 1987 г. в град София. Завършва средното си образование със специалност „Художествена фотография и аудиовизия“. Получава бакалавърска степен по Телекомуникации в Нов Български Университет и магистърска степен по Бизнес администрация. Работи дълги години като face control в редица столични заведения.

Мартин Стратиев започва поетичната си кариера от обикновени статуси в социалните мрежи. Facebook профилът му събира хиляди харесвания за броени дни, а след няколко месеца излиза от печат дебютната му стихосбирка „Престъпна лирика“, под редакцията на Петър Чухов. Продажбите са изненадващи за дебютиращ поет. Малко преди старта на месец февруари, излиза от печат и втората му стихосбирка „Тероар“, посветена на любовта и виното.

Двете стихосбирни на Мартин Стратиев подкрепят СДРУЖЕНИЕ "ДЕЦА С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ". С всяка закупена бройка Вие дарявате 1 лев за каузата.

Мартин Стратиев представя новата си стихосбирка „Тероар“

Авторът на „Престъпна лирика“ издаде нова книга за месеца на виното и любовта

Мартин Стратиев се превръща в интернет сензация за дни, а първата му стихосбирка – „Престъпна лирика“ и до днес вълнува.
Преди броени дни излезе от печат и втората – „Тероар“. Тя отвежда читателите в един нов свят. От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях. Ако не се интересувате от поезия, то каузата зад книгата другата причина да я прочетете. Защото с всяка закупена книга Вие дарявате по един лев на СДРУЖЕНИЕ "ДЕЦА С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ".

Вероятно не знаете, какво е тероар. Ако обичате виното, обаче, трябва да запомните следващите редове:
Терорар е усещане, философия. Всичко онова, което оформя виното в неговото съвършенство – климат, почва, местоположение, културата, сред която расте, начинът на отглеждане и обработка, инстинктът на хората към към тяхната земя, всеки слънчев лъч и капка дъжд. Тероарът е характерът на виното, а любовта е тероарът на живота.

Образът на Мартин е доста далеч от този на обикновения поет. Той е от мъжете, които държат оръжия в килера си. Ръцете му са изцапани с масло от двигателя на мощен мотор, а брадата му е на точно шест дни. Стиховете му са прости, но дълбоки, абсолютно непретенциозни. В книгата ще срещнете стих за всеки вид любов и копнеж. Онзи по детството, онзи по любимите баба и дядо, онзи по непреодолимата жена.