Певицата Мая Нешкова води изтощителна битка с транспортното министерство. Това е разбило здравето и съсипало бизнеса на мъжа й Кирил Икономов. Тя обаче не се предава и продължава да пее.

- Какво стана със съдебните дела за комплекса "Кончето"? Съдите транспортния министър...

- Ами продължават. Ние съдим административния пост транспортен министър, а не конкретна личност.
По времето на последните дни на мандата на Краус анулираха заповедта, с която бяхме в процедура за закупуване на сградата. Сграда, която бяхме ползвали повече от 15 години. Сега, вече 10 години, седи затворена и се руши. А ние сме инвестирали вътре страшно много и да не говорим колко предложения сме пропуснали. Можело е например да се насочим към други инвестиции. С нашия авторитет имахме много такива възможности. Това беше някаква злобарщина да ни я отнемат. Имаше един период, когато Кирил развиваше мащабен бизнес, и изведнъж се получи един факс от областния управител на София, който буквално заповядва на всички институции в Благоевград навсякъде Икономов да бъде смачкан.

- Как си обясняваш това - защо?

- Защото сме индивидуалисти, не се обвързваме с никого и по този начин сме неконтролируеми. Но пък сме патриоти. И трудно се преглъща такава лъжица като нас. Пък и както знаеш, у нас завистта и злобата са по-силни от всичко.

- Искам да те върна към две събития в живота ти, които помрачиха две големи твои радости като творец. Първото е, че се наложи да отложиш своя концерт-завръщане след толкова години извън сцената, заради смъртта на свекъра ти; и второто - смъртта на твоя баща в навечерието на излизането на диска... Като се настроихме на тема магия от завист, някак си се подсетих, че дразнеше бая твои колеги присъствието на лика ти на всеки ъгъл на София на едни големи билбордове.

- Ти сега ме подсещаш, че може и да е имало такова нещо. Много бяха наистина. Направо бяха показно за реклама. Но пък, при положение че толкова дълго време си отсъствал, как другояче да напомниш за себе си. Но, как стана за свекъра ми. Ние ги чакахме вече в София – девера ми и свекъра. С Кирчо бяхме в Нова телевизия и тъкмо излизаме от студиото, когато брат му му се обади и му каза, че баща им е зле. Спукан кръвоносен съд, закарали го в болницата в Благоевград и т.н.

Ако питаш Кирил, той ще ти каже:"Мамицата им на лекарите!.." И има право, защото свекърът ми беше здрав старец и човек с висок дух. Цяла нощ е стоял така, понеже чак на другия ден можело да го гледат на скенер. И така са го изтървали. Така или иначе, непоправимото се случи. Трябваше да отложим концерта. Срещнахме голямо разбиране от хората в НДК – невероятно. Много ми помогнаха и от Българско национално радио, които пък оповестиха промяната на датата и т.н.

После семейният съвет беше категоричен, че трябва скоро да си изнеса концерта - че ако го отложа с два-три месеца, то вече става друго събитие. Като насрочиха нова дата от НДК, се оказа, че няма още 40 дни. Имах задръжки, но владиката Натанаил ме успокои само с едно изречение: "Прави си, концертът - това ти е работата." И, как да ти кажа, трудно беше - радостта и тъгата се бяха примесили по такъв начин, че не мога да ти кажа как се чувствах. Първото, което направих, бе от сцената да споделя с хората за загубата на нашето семейство. А за татко още чувствам вина в себе си!...

- За какво?

- Че той беше винаги до мен, а аз не бях до него така, както се полагаше, както му се искаше и можеше да бъде. Все бързаме за някъде, все няма време, а в един момент става невъзвратимо!... Сега е вече късно да поправя грешката си. Яд ме е на мене си, че не ги представих и на концерта си - майка и татко. Ама не го направих, защото те много се вълнуваха и всяко едно внимание ги вълнуваше още повече. Даже имаше един момент, в който им казвах, че по-добре да не идват на концерта. А сега чувствам вина за всичко това. Ти знаеш тази снимка с баща ми... как ме гледа на концерта... колко беше щастлив!...

В края на този месец става точно година от смъртта му. В летните жеги миналия юли почина - температурите бях над 40 градуса, ако помниш. И въпреки че в Симеоново не е толкова горещо, ето на. Брат ми е добър син. Той се грижеше за тях повече от мен. Добре че е батко сега там с майка ми. Днес се чухме - отива на някакво автомобилно състезание. Направил е там, каквото трябваше и на гроба!... Липсва ми баща ми!... Когато ме вълнува нещо, го сънувам и дори разговарям наум с него. И сега ми е болно, че не мога да споделя с него за успеха на децата, че влязоха в Музикалното училище.

- Аз не мога да разбера как са се смесили гените, та не може човек да определи коя на кого от вас прилича...

- Има нещо такова. Тъкмо кажеш: „А, тази прилича изцяло на мен!”, и като се вгледаш, почваш да мислиш обратното. За толкова години сигурно ние двамата с Кирил просто вече си приличаме.

- Знае се, че с Кирил сте чакали раждането на близначките цели 18 години. Никога ли не се ядоса на Бог за това дълго очакване?

- Не. Аз съм християнка и същевременно се интересувам от източна философия. Знам, че всичко, което ни се случва, са изпитания-уроци. Аз съм прочела урока – знам защо ми е бил даден.

- Защо?

- Бях много отдадена на кариерата си. Когато все не ставаше и не ставаше да забременея, само веднъж така се афектирах и казах на Кирил да помислим за осиновяване. После опитахме "ин витро". То пък взе, че стана от първия път. Но осем месеца бях на легло, в болница. И Киро, както и близките ми, бяха неотлъчно до мен и ми трепереха. Като в пухено яйце бях. Страхувах се да не ми се случи нещо. Още повече че бях наплашена там от една друга история. Тя е публична тайна, за която не ми се говори, но имах страх от... една магия. Дълго време усещах последствията от този негативизъм, направо ме събори. Нямах сили, така се разболях. Върнах се спешно от Швеция - не можех да работя, толкова зле се чувствах.

- А намерихте ли нещо, което по недвусмислен начин да доказва, че състоянието ти е било причинено от магия?

- Да, бе - намери се. И се оказа, че доста време е стояло вкъщи. А аз излъчвах любов към всички, вечно бях усмихната и какво стана - получих нож в гърба. Но пък това ме отрезви и ме накара да стана малко по-внимателна. От магията се оправих с вяра в Бог и с помощта на добри хора.

В момента се занимавам с йога и рейки. Нина Хаджийска от "Утре за всеки" ме въведе в учението на Аюрведа. Нямаш представа колко мъчително е едно пречистване на физиката от отрицателната енергия - целият ти организъм е в някакъв антагонизъм със себе си. Сега вече съм научена как да защитавам и себе си, и семейството си от негативно влияние. Важно е човек да се образова, за да не е беззащитен. И най-важното - не бива да се поддава на фатализми, а да "чете" уроците. На всички хора препоръчвам да ходят редовно на църква, да си четат Киприяновите молитви, да си взимат светена вода и тамян в къщи, да спазват ритуалите и по този начин отрицателната енергия загива! Искам да отида в Тибет - това ми е мечта.

- Знам, че си се явила с "Честит рожден ден" на "Мелодия на годината" и на генералната репетиция публиката те е "класирала" за голямата награда с аплодисментите си...

- Така беше, аз и "Фактор" бяхме уж фаворитите. Но това не промени намеренията на журито. Аз на всички конкурси, освен че винаги е било мъка да ме допуснат да участвам, все съм била класирана на последните места. А до "Златния Орфей" изобщо не бях и допусната. Но, за "Мелодия на годината". Аз вечерта след тая генерална репетиция, което си беше направо концерт и тая двехилядна публика в Търново ме аплодира така горещо, вътре в себе си си знаех, че това няма да има абсолютно никакво значение за журито. И си седя вечерта в хотела и си плета - не си падах, а и сега не съм по сбирките.

Колеги ме поздравяваха, че песента е страхотна, че сигурно аз ще съм наградената, но както и очаквах - не стана така. Изобщо не се разстроих. Вечерта толкова бях вече изтощена от тия мои битки, и най-вече ядосана заради тая манипулация със зрителите: "Вие си мислете, че това е така, ама то не е така!", че излязох на сцената с един толкова свободен порив на душата, че сама си се възхитих.

Едно интервю на ЕмиМариянаска "Шоу"