Милена Славова порасна хронологично преди седмица, но душата й на бунтар не е мръднала ни на йота през годините и си стои все така във върховна кондиция.

Преди броени дни легендарната рокаджийка и бандата й направиха невероятен лайв в столичен клуб.

Майка ми разказва, че съм била много усмихнато и хубаво бебе. Всички се спирали да ми се любуват. Имам брат, който е 7 години по-голям.

Отначало нашите не са ме искали. Защото не били готови за второто дете. Живеели на тясно, работели много, едва са намирали кой да гледа брат ми и затова често е гостувал при баба ни в Лясковец. И когато майка ми забременяла, се допитала до леля ми, която я посъветвала да ме роди. Много обичам леля ми - светла й памет, разказва певицата пред Стандарт.



Като малка все с момчетата играех. Нямаше момичета в махалата. Аз съм родена при басейна "Спартак" - и това тогава беше краят на София. Нашият блок беше последен и нататък имаше само криви къщи.

Където сега е НДК, свършваше цивилизацията. Гори и храсталаци. Диво. От време на време минаваше влак, който зареждаше зеленчуковата борса. Играехме по релсите. С прашки също - направих си моята сама.

Биех с нея мухите. Играехме и футбол. Бях вратар "напред". Така веднъж счупихме ключицата на Мартин Захариев. Той беше от нашия блок, но винаги риташе за другия отбор. Бяхме по трима-четирима в екип. Избираха ме от първите, защото бях много добра. Всички от махалата ме знаеха.

При равенство децата от единия тим се надупваха и им биехме дузпите в задниците и обратно. Но на Мартин му забиха силен шут и милият падна и белята с ключицата стана. Нямах кукли, не ми бяха интересни, само с момчетата движех. Правехме бомбички от кибритени клечки в тръби с изстърган барут, който нагрявахме на огън, връща лентата назад Милена.