„Предпочитам да съм заобиколена от животни, отколкото от фалшиви хора”, казва "Мис България 2014" Симона Евгениева.

В интервю за novatv.bg тя разказва за любовта си към фермерството, какви са трудностите и позитивите и защо поощрява всички дами да потърсят спокойствието и уюта на малкия град.

Първите си впечатления за фермерството Симона придобива още като дете, когато баща ѝ отглежда крави.

„Той вършеше всичко сам и никак не му беше лесно. Ние със сестра ми бяхме доста малки. Плашихме се от животните, защото те бяха много по-големи от нас, изглеждаха огромни”, спомня си красавицата от Монтана.

„По-късно, когато поотраснах, започнах да мечтая нещата да се развият и това, което баща ми беше създал, да превърна в голяма ферма”, продължава тя.

Днес носителката на титлата „Мис България” учи „Стопанско управление” и постоянно следи за различни европрограми, по които да кандидатства веднага щом завърши образованието си. Вече е избрала и своята ниша, а именно - овцевъдството.

„Славата е до време, но професията е за цял живот”, казва тя и признава, че един ден иска хората да говорят за нея като за човек, който успешно е развивал свое собствено стопанство. Наскоро със свой приятел купили няколко животни и вече е факт първата им печалба.

Допълва, че повечето хора имат погрешна представа за това какво означава да имаш своя ферма, а причината е страхът от непознатото. Затова се радва, че предавания като „Фермер търси жена” са показали другото лице на българския фермер – млади и прогресивни хора, които не се страхуват да рискуват и залагат на занаята на своите предци. Убедена е, че една жена може да се занимава с фермерство и едновременно с това остане вярна на женската си природа.

„Това, че искам да правя нещо различно, не означава, че не съм жена и не обичам всички женски слабости. Напротив. Просто за мен думата бизнес звучи по-мащабно от бутик в мола”, категорична е тя. Затова към всички дами, които се чудят дали животът на село е за тях и се колебаят дали да се запишат за участие във „Фермер търси жена”, се обръща с думите:

„Когато можеш да живееш навсякъде, сам ще започнеш да търсиш спокойствието и уюта, които животът в малкия град ти предлага”.

На въпроса с какво би ни почерпила, ако дойдем на гости във фермата ѝ, отговаря, че първо би ни почерпила с бутилка отлежало вино и хубаво сирене и кашкавал, защото е сбъднала своята мечта, а след това, като предизвикателство, би ни поканила да вземем толкова мляко от овцете, колкото сами си издоим.