Историята на руските благородници Романови е бяло петно в историята, което вече две столетия буди въображението.

Произходът на династията, историята на герба и обстоятелствата около свалянето им от престола: до ден днешен историците спорят за всичко, свързано с благородническата фамилия.

В сагата „Мъртвите сибирски полета” Виктор фон Фалк преплита съдбата на Романови с житейския път на лидера на нихилистите – Михаил Бакунин, за да създаде една забележителна по мащабите си творба, наситена с мъка, устрем, преврати и невъзможна любов.

Годината е 1860. Блясъкът от дворците на Нева осветява цял Санкт Петербург, а най-великолепният от всички е царският дворец, откъдето Александър II управлява цялата руска империя с желязната си ръка.

Неговата безмилостна воля не се колебае дори пред членовете на собственото му семейство, а под блясъка на висшата аристокрация Русия е обхваната от ноктите на отчаянието и бедността, а хора, които бленуват да сринат стария свят и да съградят нов от руините му, прегръщат все по-здраво идеите на нихилизма. Лидерът на нихилистите Михаил Бакунин тръгва по следите на извънбрачното дете на брата на Александър II, а сибирските заточеници се готвят да се надигнат от ужасяващия си затвор… и да запеят песента на мъртвите.

Обречена любов и революцията се борят за надмощие в самото сърце на имперска Русия, тайната полиция дебне иззад всеки ъгъл, а краят на една ера неумолимо наближава – краят на династията на Романови, краят на Царска Русия.
Зад мистериозната личност на Виктор фон Фалк се крие Хари Шеф – немски писател на исторически романи. През 1890 г. излиза романът му „Мъртвите сибирски полета”, който по-късно е публикуван под друго преработено и смекчено издание, а по времето на социализма романът е забранен на територията на България.

„Това е лошото на младите, че те криво схващат идеята за чест. Хиляди хора свършват живота си така, ръководени от това разбиране за чест. Те извършват по-голям грях – самоубийство. За да живее без чест, човек трябва да има по-голям кураж, отколкото с едно мръдване на пръста да унищожи живота си. Този, който живее, има надежда да поправи грешката си, а който умре – никога!”

Виктор Фон Фалк „Мъртвите сибирски полета”