Танцьорът Наско Месечков не успя да стигне до финала на VIP Brother.

Ето какво сподели той за живота си в и извън Къщата.

- Наско, кой беше най-силният ти стимул да влезеш в Образцовия дом на VIP Brother?
- Интуицията ми, която ми подсказа, че тази година трябва да го направя. Когато животът ти поднесе изпитание, по един или друг начин, аз следвам само интуицията. Именно тя ми подсказа, че тази година трябва да премина и през това. Другото важно нещо беше да усъвършенствам себе си и да видя модела на нашето VIP общество.

- И до какъв извод стигна – какъв е моделът на нашето VIP общество?
- Не изградих модел, но аз и вътре в Къщата казах – ако това е нашето VIP общество, то аз не се чувствам VIP! Аз съм едно обикновено момче, родено в Надежда, живяло в кв. Света Троица, което продължава да работи и живее в София като едно обикновено и нормално момче.

- Кой те разочарова най-много в Къщата на Големия брат?
- Моите разочарования първоначално бяха свързани със семейните отношения – развиването на семейните отношения е нездрава среда.



- За Жени и Тачо става дума, нали?
- Не искам да конкретизирам, защото не знам техните отношения какви са извън тази Къща. Аз във всичките си номинации бях изключително аргументиран, че не може една жена да не бъде упора на мъжа си – да му дава съвети и да го вкарва в релси. Отделно мъжът в предаването показа поведение, което е агресивно и не е достойно към неговата половинка. Това бяха моите най-големи болки в този сезон. Сега битовите скандали, ходенето и следенето кой къде ходи и по колко пъти си мие косата – първо смятам, че беше двустранно унизително, защото за мен хората трябва да изграждат живота си. А и не можеш ти да ходиш и да следиш хората и да им казваш какво да правят... Не съм съгласен, че когато влезеш с 18 човека в една къща то те трябва да правят едно и също и да са еднакви. Тук се разграничавам от Воче и смятам, че хората трябва да са индивидуални и ние трябва да ги приемем такива, каквито са!

- Кой според теб успя да срине рязко имиджа си, попадайки в Образцовия дом?
- Не знам, огнището в Къщата е двойката Тачо и Жени, Воче и Кали донякъде. За Кали е малко спорно – хареса ми в една от мисиите, когато имаше досег до Людмила и тогава Кали си призна, че не може да бъде сама, страх я е сама. Това само по себе си говори за човека.

- Как си обясняваш факта, че ти не бе номиниран нито веднъж?
- Може би с това, че аз от самото начало заявих пред всички, че ще стоя настрана и ще ги наблюдавам как се държат. За мен това беше експеримент да се науча на лошото и на доброто – и успях! Взех много позитиви от някой хора, но и взех много негативи...



- Обвиниха те, че си безхарактерен в тази ти неутрална позиция. Как ще го коментираш?
- Аз с Албена Вулева съм водил по-директни разговори по тази тема и тя знае много добре, че имам много строга позиция, но тази позиция за съжаление – и тук подчертавам моята грешка – тази позиция не беше изразена, а я запазих в себе си. Когато не е изказана – това те прави недеен в играта, но аз така предпочетох, защото наистина се страхувах от тази агресия в Къщата. Не съм свикнал на такава агресия, не съм свикнал на такива пикови моменти, каквито имаше вътре – не съм срещал подобни хора и не съм имал подобни случки, надявам се и да не срещам. Когато хората имат проблем – то те трябва да си го решат.

- Друг съквартирант, който също като теб запази такъв неутралитет, бе Ели Гигова, но ти напусна шоуто преди нея. Какво не ти достигна в сравнение с нея?
- Не е вярно, че имаме еднаква позиция с Ели Гигова. Когато имах мисията да готвя за Съквартирантите и Людмила нападна Гигова, че ме карала да й готвя по нощите, аз защитих Ели и след това направих експеримент – исках да видя колко е искрена в Къщата. Попитах Ели в ситуацията, в която Тачо ме нападна, а аз се аргументирах подробно за номинацията си, попитах я какво мисли, не на коя страна би застанала. Тя ми каза: „Ти беше много краен в изказванията си и заставам на страната на Тачо“. На въпроса ми: „Какво би направила на мое място, как би се почувствала“, тя каза, че не иска да взима отношение. Не знам дали ви говори нещо, но на мен ми говори много и за поведението, и за отношението. Ели Гигова по-умело си изигра картите. Имаше моменти, в които смятам, че тя не беше истинска. Вътре тя беше много обрана, но има какво да пази – едно име на баща си и нейното собствено.

- Освен с Тачо, другият човек, с когото те видяхме в открит конфликт, бе Иво Аръков. За какво и защо въобще воювате?
- Аз нямам конфликт с него, той има с мен! Аз казах факти, той хвърли камък в морето. Надявам се да се обоснове и да даде аргументи на неговото поведение към мен. Той трябва да се аргументира, защото аз, ако не съм запознат с една история и не знам нищо за нея, никога няма да се изкажа. Говорих с фактология, за разлика от него. Това не е мъжка постъпка от негова страна. Смятам, че направих достатъчно признания в това предаване, които са мъжки и си тежат на мястото. Ако имаше такова нещо, каквото той твърди – нищо не ми пречи да си призная, но няма такова нещо!



- Би ли му простил на Иво ако каже, че съжалява?
- Не! Това не е мъжка постъпка и както той твърдеше, че тежи на мястото си в това предаване – той показа слабост и го показа по грозен начин. Освен това ние нямаме общ език и не би дошъл да поиска прошка.

- В Къщата сподели, че вече си готов за семейство и деца. Кога усети, че ти е дошло времето за тази важна стъпка в живота?
- Това е най-красивото и най-мечтаното нещо от мен. Обожавам децата, особено след като имам племенница, и искам да имам здраво семейство и затова твърдо и ясно заявих позицията и чувствата си, и затова не ме беше страх да призная за миналото си, защото знам че сега ще е по-трудно тъй като една жена ще тръгне със страх и предразсъдъци към мен, но знам, че тази, която се престраши, няма да съжалява.

- Мислиш ли, че сега ще ти е по-трудно да спечелиш една жена след тези признания, които направи – че си имал хомосексуални отношения?
- Мисля, че живеем в 21 век и няма нищо невъзможно!

- Какви качества трябва да притежава човекът до теб, за да те впечатли?
- Искреност, достойнство и малко красота, в умерени дози, защото когато е в повече всичко е излишно.

- Ревнив ли си?
- Ревнив съм, болезнено ревнив съм, за съжаление, но смятам, че когато две правилни съдби се срещнат, те могат и да не се ревнуват, и да живеят в хармония!



- Коя е най-голямата ти любов до момента?
- Може би неизживяната! Тази, която чакам, мисля, че ще е най-голямата. Не съм се влюбвал – това с трепетите и пеперудите в корема.

- А разочарова ли са те много любимите ти?
- Не, по-често аз се разделям с хората до мен.

- Защо?
- Не знам, може би несходство в характерите – чисто битова неща, не изневери или нещо подобно. Понякога хората не могат да приемат, когато си харесван от много хора, когато те спират по улицата и затова, че много хора те мразят дори. Това не могат да го възприемат обикновено хората до мен.

- Не ти ли е много самотно?
- Самотно е, не го крия – но нали за това са мечтите!

- Какво не би простил никога?
- Прошката е много важно нещо! Сега като се върнем на въпроса за Иво – може би ако намери правилния начин, въпреки че не знам кой е правилният, може би бих му простил, защото трябва да сме добри и аз го апелирам. Така че гледам да не използвам толкова силни думи като никога не бих простил...