Гръцки изпълнител с класа на световна звезда и репертоар с рок душа – що е то? Отговорът е Никос Вертис.

Един от най-оборотните изпълнители в южната ни съседка ще изнесе първия си концерт у нас по покана на „Бг саунд стейдж” на 16 юни. Мястото на срещата е „Арена Армеец”, а в мрежата на eventim.bg циркулират ограничен брой билети на цена от 40 до 150 лв. „Монитор” разпита звездата за повече подробности около предстоящия му звуков десант на родна земя.

- Г-н Вертис, ще изнесете първия си концерт у нас на 16 юни. Радвате се на огромна популярност тук и се чудех какво ви накара да чакате толкова дълго, за да наминете и да ни попеете?

- Ами на практика никой досега не искаше да ме покани, затова и не си направих труда да дойда. Шегувам се, разбира се! Всяко нещо идва с времето си. Готов съм да ви направя свидетели на незабравим концерт, което ще се случи и с подкрепата на добра промоутърска фирма в България. Продукцията си струва чакането и феновете ще го разберат съвсем скоро.

- Колко често сте бил в страната ни? Има ли конкретни артисти, забележителности или кулинарни вкусове, с които я свързвате?

- Идвал съм най-малко пет пъти в България. Имам си любими места за хапване в София. Понеже е съседна страна спокойно мога да кажа, че се чувствам там като у дома си на ваша територия. Освен това отраснах с музиката на Иво Папазов-Ибряма, който е велик музикант.

- Имате ли специален ритуал за релаксация преди да излезете на сцена? Какво правите обикновено?

- Хапвам леко. Трябва ми час, за да полежа в пълна тишина, и после още час, който да изкарам с музикантите в моята гримьорна. Обичам да започваме купона по-рано, още от бекстейджа.

- Започвате да свирите на бузуки още преди да се научите да изписвате правилно името си – бил сте едва на 7. Кой отключи любовта ви към този инструмент? Спомняте ли си първото си изпълнение пред публика?

- Дядо ми свиреше на цигулка, а баща ми на акордеон. Дебютирах пред публика много малък, но помня как се вълнувах сякаш беше вчера. Бях 9-годишен и се включих в годишния концерт, който Музикалното училище организираше, за да преборим сценичната си треска и да се научим да общуваме с публиката. Бях адски нервен, но усещах и магията на цялото преживяване.

- Какви спомени пазите от детството си в Холандия? Болезнено ли беше за вас да се върнете и да рестартирате живота си от нулата в Гърция?

- Родителите ми не емигрираха заради забавлението. Те имаха проблеми и търсеха страна, в която ще имат по-добър живот. Бях щастлив там, срещнахме много топло отношение и толерантност. Имам прекрасни спомени, но най-важното нещо бе, че в дома ни любовта бе постоянна величина и надвиваше географията. Нямаше значение къде сме, стига да сме заедно.

- Кога осъзнахте, че музиката е вашето призвание?

- Имам ценз за архитект. Обичам да рисувам и да строя, и до днес майсторя разни неща, но първата ми любов остава музиката. Независимо с каква работа ще се захвана някой ден, аз винаги ще съм с бузуки в едната ръка и с тефтер за запис на текстове в задния си джоб (б.а. смее се).

- Бихте ли разказали любопитна история около създаването на хитове като „Ако си една звезда”? В какъв период от живота си ги записахте?

- „Ако беше една звезда” бе записана в деня преди да издам албума си. Малко инфарктно я включихме, но нямаше как, авторът й Димитри Декос ми я изсвири в последния момент и аз просто се влюбих в нея.

- Кой от гръцките и световните изпълнители ви вдъхновява истински и защо?

- В личната ми фонотека ще откриете предимно заглавия на американски изпълнители, но разбира се, обожавам и гръцките звезди като Стратос Динисиу, Далара, Тори Вускупулос... Ако говорим обаче за харизма и тотално владеене на сцената идолът ми е Франк Синатра.

- Ако имахте възможност да промените едно-единствено нещо в личния си свят или в кариерата си, то кое би било то?

- Не бих променил нищо, защото Господ ми даде всичко това и аз трябва да живея с него, дори да е лошо и да носи проблеми. Това са уроци, които ме правят по-добър човек и музикант.

- Как разпускате най-пълноценно, когато не сте на турне?

- Признавам, че обичам скоростта. Карам коли, моторите също са моя страст. Излизам с колелото. Важно ми е да се движа.

- Каква е тайната на добрата ви форма? Броите ли калориите в менюто си или компенсирате всяко вкусово прегрешение със спорт?

- Един или два месеца в годината внимавам с какво се храня, защото съм голям чревоугодник. Имам неконтролируем апетит и трудно си напомням, че понякога трябва да държа устата си затворена на маса (б.а. смее се). Иначе да, обичам джогинга и йогата, когато съм в настроение за спорт.

- Колко често ви сравняват с Дейвид Бекъм? Част от българските ви фенове ви намират за доста сходни визуално.

- Не, не мисля, че си приличаме. Той е готин, красив е, а аз не се смятам за такъв (б.а. смее се).