В интригуващата си книга „Микромотиви и макроповедение“ нобеловият лауреат Томас Шелинг – професор по политическа икономия в Харвард – разяснява какво се случва, когато постъпките ни водят от гледна точка на цялото до резултати, които няма как да бъдат предвидени чрез индивидуалните поведения.

Илюстрирайки тезите си със забавни примери-главоблъсканици, авторът сочи защо повечето от живеещите в дадено общество подминават с лека ръка – та дори си позволяват лукса да не ги забележат – колективните последици от техните самостоятелно взети решения. И нещо важно: въз основа на тях с лекота разбираме каква е причината опитите да се правят обобщения за индивидуалните намерения, взимайки за отправна точка групови феномени, в крайна сметка са – в най-добрия случай – мошенически, защото често са освен всичко друго и напълно невъзможни. Всички примери, които Шелинг разглежда в книгата обхващат системите на поведение, отговори, адаптиране, които хората използват, за да реагират – или не – на случващото се около тях, не успяват да го разберат или просто не им пука. Чрез тях авторът отговаря на въпроса: как тези действия се пресичат с действията на другите така, че ефектът е неочакван?

Авторът изгражда лесни за приложение модели и първични аналитични системи и ги прилага към обществени проблеми като сегрегацията по раса, пол, възраст и доход, като по този начин успява да стигне до същността на въпроса. Целта на Шелинг е да покаже на разбираем език: „Ситуациите, в които поведението или изборът на хората зависят от поведението или избора на други хора обикновено не позволяват да се правят обобщения или изводи за множеството като цяло. За да направим подобна връзка, обикновено се налага да се вгледаме в системата от взаимодействия между хората и тяхната среда, като тук имам предвид както взаимодействието на едни хора с други, така и взаимодействието между тях и колектива.“

Освен множество интересни примери, всеки екземпляр от българското издание на „Микромотиви и макроповедение“ съдържа „поща“ – лекцията, за която Шелинг е удостоен с Нобелова награда за икономика през 2005 г., е под формата на допълнителна луксозна вложка.

Проф. Томас Шелинг завършва Калифорнийския университет в Бъркли, впоследствие защитава докторантура по икономика в Харвардския университет. Автор на няколко книги за икономика, през 1977 г. Шелинг е отличен с наградата за политическа икономия „Франк Е. Сейдман“, а през 2005 г. си поделя с Робърт Ауман Нобелова награда икономика за приноса им в развитието на съвременното разбиране на конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите.

Понастоящем е професор по политическа икономия в Института по държавно управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет.