На 8 март четем „Небесните пасбища“, една от ранните творби на величавия американски писател и Нобелов лауреат за литература Джон Стайнбек, в която се открояват темите и характерният стил, разгърнати в по-късните му шедьоври.

„Небесните пасбища“ (превод: Тодор Вълчев, 240 стр.) е възхитителна сбирка от житейски истории на фермери, пуснали корени в плодоносна земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране, съчувствие и доброжелателен хумор Стайнбек рисува облика на патриархална общност от люде простодушни и непресторени, здравомислещи и мъдри, чудати и слабоумни, мечтатели и неудачници - всеки понесъл своя кръст по неравния друм на битието, низ от блянове и рухнали надежди, от радост и печал, сполука и несполука, делнични случки и драматични мигове. И постепенно добива очертания един пъстър свят от преплетени съдби, покълнал в пазвите на благодатна долина, която повече от столетие преди заселването й испански ефрейтор, преследващ индианци, в изблик на благоговение нарекъл Лас пастурас дел сиело.

Джон Стайнбек е безкомпромисен идеалист и хуманист, автор на 25 романа, талантлив публицист, носител на „Пулицър“ и Нобелова награда за литература. Определят го като велик писател и „независим поборник за справедливост с безпристрастен инстинкт за истински американското”. Роден в калифорнийския град Салинас, Стайнбек познава до болка неволите на местните фермери и работници от началото на 20 век. Романи като „На изток от рая“, „Гроздовете на гнева“, „Улица „Консервна“ и „Благодатният четвъртък“ са любими на читатели от всички поколения по всички краища на света. През 2010 г. романът в разкази „Небесните пасбища” оживява на сцена под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.