Миналата година Орлин Павлов излезе като победител и от Къщата на "ВИП Брадър". Участва в тв сериала "Отплата" и изпълнява малки роли в холивудски продукции, снимани у нас.

Oрлин Павлов пристига на срещата ни със скутер, като не е забравил да вземе със себе си неизменната си 24-каратова усмивка и добрите си обноски. Влиза директно в разговора.

- Скутерът е маневрен и ми позволява по-лесно придвижване в натоварения трафик. Засега не мисля да си вземам мотор, защото в България е опасно - не се гледа в огледалата за обратно виждане, не се дава мигач, само се натиска газ и се кара направо. Някои шофьори даже се дразнят, че можеш, без да пречиш на никого, да се провираш между колите и нарочно те засичат.

- Явно имаш отношение към културата на движение, затова ли участваш в много инициативи на КАТ?

- Известните хора трябва да дават пример. Подкрепям също и проекти от рода на "Моят зелен град" - много пейки и катерушки съм боядисал. Лесно е да унищожиш нещо, по-трудно е да го направиш. Жалко, че съсипахме и нашето Черноморие. Толкова е замърсено, че е чудно как изобщо има живот в него. Много българи вече ходят на море в Гърция. Аз също. Тази година отново ще почивам там, но преди това ще направя едно голямо лятно турне в клубове из страната с Борислав Бояджиев, известен като DJ Борче.

- Предстои ти да се снимаш в новия филм на Ники Илиев "Живи легенди". Как получи ролята?

- Не съм ходил на кастинг. Ники каза, че ме вижда в една от главните роли и аз се съгласих да я изиграя, след като прочетох сценария. Имам амбиции в киното нали съм актьор по образование. Поради липса на време се разминах с няколко добри предложения за участия в мюзикъли и сега с нетърпение очаквам всеки момент да започнат снимките на филма.

- Наскоро се завърна от Щатите. Да не би да подготвяш там музикален проект?

- Изкарах 22 дни в Лос Анджелис и Лас Вегас. Америка е интересна, впечатляваща и наистина предлага много възможности, стига да знаеш какво точно искаш и да умееш да общуваш. Ако си по-затворен, там ще ти е доста трудно. Американците са много общителни. Където и да отидеш, всеки ти казва "Добре дошъл", "Как си", "От какво имаш нужда", "Всичко ОК ли е с теб". Българите сме по-мрачни и не сме свикали на такива отношения. В Щатите се запознах с хора от шоубизнеса, които навремето са работили с Франк Синатра. Невероятно е да чуеш спомени от първо лице за такава голяма личност. А за да кажа какво не ми харесва отвъд Океана, трябва да остана по-дълго и да работя там. Имам музикални проекти, но дали ще успея да ги реализирам, е въпрос на контакти с продуценти. За тях е важно да видят какво си правил, какъв опит имаш зад гърба си. Защото в Щатите отиват талантливи хора от цял свят. Всеки сервитьор е артист, модел или манекен. Но са малко онези, които наистина имат опит като артисти. Аз имам какво да покажа и това е мой плюс, но, както ти казах, всичко е въпрос на лични контакти и срещи.

- А може би и на късмет.

- Аз имам късмет, което не означава, че 100-процентово успявам във всичко. Някой път нещата се случват, друг път - не. Важното е да си упорит, да си позитивно настроен, да мислиш и да очакваш, че ще успееш. При мен това работи.

- Ти си от семейство на оперни певци. Родителите ти не настояваха ли да ги последваш в професионалния им път?

- Много оперна музика е минала през мен - като слушане, усещане, присъствие на репетиции. Но не съм познавач на този жанр. В мой ущърб е, че сега много рядко ходя на опера. Навремето нашите ме оставиха сам да избера с какво да се занимавам. Не съм имал големи колебания. От малък съм супер музикален и пея хубаво. Това е вътре в мен, не съм се мъчил да го правя, просто го имам и то винаги ме е карало да се чувствам сигурен. От дете знаех, че един ден ще се занимавам с пеене. Пораснах и се случи точно така.

- В рода ти има забележителни личности.

- С които много се гордея. По бащина линия родът ми е от Тръстеник, Плевенско, а по майчина - от Котел. Дядо ми Павел Павлов е летец. Бил е и много музикален, свирил е на акордеон и цигулка. Той участва във въздушни битки по време на Втората световна война и загива едва 32-годишен при отбраната на София на 10 декември 1943 г. Посмъртно е награден за отлична служба с орден "Кръст за храброст" и "Кръст с мечове". В Тръстеник има два негови паметника, а името му се споменава на всяка тържествена заря-проверка. Виждал съм дядо ми само на снимка и забелязвам, че външно съм взел доста от неговия ген. Прадядо ми по майчина линия Георги П. Генов е бил професор по международно право и ректор на Софийския университет. Има много интересен живот - присъствал е на подписването на Ньойския договор през 1919 година, бил е лидер на Радикалната партия, осъден е от т.нар. Народен съд и е бил хвърлен в затвора. Неговият син и мой дядо, който сега е на 89 години, се е постарал да събере трудовете му в 24 тома. Наистина много се гордея с моите предшественици. Те са изключителни личности. Жалко, че нямам шанса да ги познавам лично.

- Какво ти помогна да развиеш музикалния си ген?

- На 14-годишна възраст попаднах в театрално-експерименталната паралелка "4хС", където научих много от всички мои преподаватели по сценични изкуства - пантомима, танцов театър, оперно пеене, а също и фехтовка и други видове спорт. Играехме на български сцени, гастролирахме в чужбина, печелехме награди. След това 2 години бях в трупата на Габровския вариететен театър с режисьор Николай Георгиев. Не само образованието, а и опитът, който натрупах още в годините на учение, ми помогнаха да развия таланта и артистичните си качествата. Всичко научено ми е от полза до ден-днешен. При Роза Митова, която преподаваше оперно пеене, разбрах как да дишам правилно. Това ме направи по-издръжлив. Иначе гърлото бързо се скапва и лесно се изморяваш.

- Да не мислиш да правиш завой към оперната музика като Орлин Горанов?

- Орлин е страхотен. Аз обаче не съм обмислял подобна стъпка. Не може да научиш една опера и да си мислиш, че си оперен певец. Трябва да си съставиш репертоар, а това е къртовска работа и изисква пълно отдаване. По този въпрос много съм си говорил с Юлиан Константинов. В попмузиката е много по-различно - имаш микрофон, ефекти, можеш да намалиш музиката, ако е по-силна от гласа ти. А на оперната сцена ти партнира цял симфоничен оркестър. Разбира се, диригентът може да съобрази динамиката, но това няма да промени много нещата. Сега съм на 34 години и ако се хвана сериозно с тази работа, вероятно на 40 ще имам репертоар. Но е необходимо да спазвам строг режим - трябва да кажа "довиждане" на купоните до късно вечер. Изобщо трябва да променя целия си начин на живот, за да постигна добри резултати. Иначе ще бъда един симпатичен човек с приятен глас, който се появява тук-там и пее.

- Трудно ли ти беше да започнеш самостоятелна кариера, след като се раздели с "Каффе"?

- Не е лесно да останеш сам на сцената, ако си свикнал да си с група. Все ти се иска всичко да се случва на живо, да има китара, барабани, да стане купон. И досега повечето ми участия са с музиканти, доколкото го позволяват сцената и хонорарът. Пея с най-добрите, което ме радва и ми дава висока самооценка. Малко нескромно звучи, но докога с тази скромност?

- Усещаш ли кога една песен има потенциал да стане хит?

- Не, нямам усет. Пък и това е сбор от различни фактори. Ако една песен се върти по-често, лесно може да се превърне в хит. Нашият музикален пазар е доста особен. Ние слушаме чуждестранни парчета, но когато българин запише нещо подобно, няма да го слушаме, ако пее на английски. Трябва да е на български, за да може повече хора го разбират. Говоря за масовата публика. Лично аз се стремя да правя това, което ми харесва, и не съм много склонен на компромиси. Доверявам се първо на себе си, както и на екипа, с който работя - DJ Борче и мениджърката ми Мила Георгиева.

- Смяташ ли скоро да издаваш нов албум?

- Трябват ми още 4-5 парчета. Издаването не е скъпо, така че мога и сам да си го позволя. На промоцията ще събера приятели и журналисти. Ще почерпя с торта. Но да не говорим за сладко... Сега съм на диета и фитнес, докато се харесам в огледалото и се почувствам по-добре. След 29-30 години, ако се отпуснеш, след това трудно се връщаш към добрата форма. Аз съм артист и се старая по отношение на външния си вид, но съм умерено суетен. Не съм настроен всеки път, излизайки от къщи, да съм крайно излъскан, да съм си направил косата, изобщо да изглеждам перфектно.

- Създаваш впечатление на позитивен човек, такъв ли си наистина?

- Да. Колкото и изтъркано да звучи, търся доброто у хората, но невинаги ми отвръщат със същото. Срещам начумерени личности с лошо отношение към мен. Виждали са го по телевизията този, известният, и решават да му кажат "Не те харесвам". Съвсем скоро един непознат ми го каза. Разбира се, това е негово право и аз не мога да му се сърдя. Особен човек е българинът.

- Е, не можеш да се оплачеш от недостиг на фенове. Доказателството е, че излезе победител в два риалити формата.

- Така е, това публиката го решава и аз съм щастлив от нейната подкрепа. В "Денсинг старс" беше по-лесно и по-приятно, макар че репетирах минимум по 4 часа на ден и за 3 месеца отслабнах с 5 килограма. Шоуто ми даде шанс да се докосна до 14 танцови стила. Във "ВИП Брадър" трудно понесох изолацията. Хората на изкуството сме свикнали на по-динамичен живот - да пътуваме, да общуваме, да пеем, да творим. А там една химикалка няма да напишеш нещо. И това не е ден-два. 65 дена как ти се струват?

- Затова пък си на гребена на известността и акумулираш зрителски интерес.

- Известността е нож с две остриета. Приятно е, когато те поздравяват и ти правят комплименти за песен или роля. Тогава съм много благодарен и се чувствам чудесно. Когато съм изключително уморен и имам нужда от почивка, предпочитам да не ме разпознават и спокойно да се разхождам в парка. В такива случаи най-често качвам се на колелото и слагам каската. Неприятната страна на известността е, че постоянно се търси скандал, интрига, клюки около вечния въпрос кой с кого си ляга.

- Много се коментира връзката ти с Яна. Каква е истината?

- Истината е, че не сме разделени. Това, което се пише в жълтата преса, са глупости. Живеем заедно напук на слуховете и се надявам след като приключи участието на Яна в "Денсинг старс", да ни оставят на мира. Всяко чудо за три дни, после ще има ново.

- Изглежда си чувствителен на тази тема?

- На мен и на Яна много не ни пука. Мъчно ми е за майка ми и баща ми, защото се разстройват. Те са от друго поколение, имат здрава ценностна система, не че аз имам друга. Но те не могат да приемат, че някой може да тиражира пълни измислици. Често съм си мислил тези хора, които ги съчиняват, не си ли дават сметка, че могат да причинят болка. Тяхна си работа, друг ще ги съди.

- Кои са приятелите, на които разчиташ?

- Много от тях са от артистичния свят и сме в супер отношения. Нямам врагове
Поддържам близки контакти с музиканти от различни поколения - Любо, Графа, Мария Илиева, Рафи, Ангел и Моисей, Васил Петров, Орлин Горанов.

- В музикалните формати изгряват много млади таланти. Би ли дал рамо на някого по пътя към успеха?

- Най-важното е да си подберат песни, за да ходят по участия. Само така имат шанс да се наложат на сцената. Аз бих дал рамо с дует. Това бих могъл да направя, тъй като сега имам собствена кариера и съм съсредоточен в нея. Като стана на 50-60 години, най-вероятно ще се оттегля от активния музикален живот и ще имам възможност изцяло да застана зад млади артисти и да им предам опита си. Това е естествен път, който ще дойде с времето.

Източник: "Всичко за семейството"