Мъжете винаги сме наказани с липсата на дълготрайна памет.

Обичаме да казваме, че помним само важните неща, но бихме били благодарни, ако поне един път открием ключовете на колата, преди да закъснеем с три часа за работа, щото се случва много често. Такава ни е природата - губим малките неща, а големите никога не сме ги имали. И все пак е приятно, когато откриеш последните 20 лева в старите чорапи, недокоснати от жената и кучето. Често оставаме без различни ценности, а черната дупка се отваря най-широко, когато жената реши да "подреди". Това е нищо в сравнение с историята, която идва от САЩ и пациентката, която желае да остане в анонимност.