През 1940 г. неколцина от оцелелите офицери  от един от най-храбрите български полкове – 36-и пехотен Козлодуйски, пребродил с бой земите от р. Велика Морава до Бяло море и от делтата на Дунав до Охридското езеро – се събират и описват своите спомени за пътя на полка през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

Бойните полета и братските гробове очертават етническите предели на една опиянена от жаждата за свобода воюваща нация. Спомените и фактите се преплитат вълнуващо чрез изображенията на впечатляващи картини на себежертва, възторг и покруса от онази величава епоха.

„Ласкаем се от надеждата, че тази книга за положените от полка свръхчовешки усилия и участието му в последните три епохални войни за обединението на целокупния български народ ще послужи за поука на идващите след нас поколения, и по-конкретно – на сегашните и бъдещи козлодуйци. За да не потъне подвига на героите в бездната на забравата…“ – пишат навремето офицерите от полка, но седем десетилетия по-късно от събраните им спомени има останали само два екземпляра, пазени като съкровища в Историческия музей – Оряхово и от дядо Никола Пачовски в Козлодуй.

С амбициозния проект да направи ново издание и да популяризира историята на полка през годините, определили пътя на нацията ни и до днес, се заема новото издателство „МОСТ МЕДИА“ – Козлодуй. Средствата за книгата са събрани изцяло от местни хора, локалните козлодуйски медии и различни организации в града.

Освен че точно и пълно предава съдържанието на оригинала, новото издание на „Пътят на 36-и пехотен Козлодуйски полк през войните“ вече е достъпно за всички родолюбиви българи, които проявяват интерес към събитията и хората, оформили с подвизите си духа на нацията ни, във вариант с меки и с твърди корици. В книгата има над 100 архивни фотографии, карти на славните сражения, в които са участвали козлодуйци, факсимилета на документи като манифестите на цар Фардинанд и заповедите до действащата армия, както и списъци с имената на загиналите герои от полка.

Предговорът на книгата е дело на академик Георги Марков, който казва за нея: „Стойността на тази полкова история е колкото научна, толкова и нравствена. Тя не само дава знания, но и възпитава. Когато бързаме да живеем „тук и сега“, нека помним, че „тук и някога“ са се борили и жертвали едничкия си живот нашите предци.“