Константин Сергеевич Алексеев е роден през 1863 г. в Москва в заможно семейство, което притежава не само фабрики, но практически държи монопола за обработване на злато и сребро в царска Русия.

Родителите на бъдещия театрален деец се увличат от театъра, като в дома им има зала, специално пригодена за театрални представления. Именно там младият Константин прави първите си стъпки в областта на театралното изкуство. През 1878 г. той приема артистичния псевдоним „Станиславски“, с който става световноизвестен и се превръща в знакова фигура на руския театър. Константин Сергеевич оставя ярка следа в историята на театъра с дейността си като режисьор, актьор и педагог. Новаторските му театрални виждания и методи на работа и до днес са популярни не само в родината му, но и по света. Системата, която създава Станиславски, е базова за развитието на сценичното изкуство през ХХ век. И днес трудовете, които оставя руският театрал, са в основата на съвременната театрална педагогика.

Системата на Станиславски включва теория, методи и техники в помощ на режисьора и актьорите. Името на Станиславски е тясно свързано с Московския художествен театър, където той работи години наред и където експериментира и прилага на практика идеите си. За него психологичното вникване в ролята е основно за работата на актьорите. Негова е заслугата фигурата на режисьора да се наложи като обединителна за целия творчески процес при създаването на една театрална постановка. Дейността на Константин Сергеевич води до цялостно обновяване на театъра. И до днес той остава в историята на това изкуство като един от най-големите и значими реформатори.

Работата на актьора е комплексен процес, в който се разгръщат ума, волята и цялото същество на артиста. Основните опорни точки, на които трябва да се опира изпълнителят на дадена роля, са въображението, вниманието, способността за общуване, емоционалната памет, чувството за ритъм, пластичността. За развитието на тези качества трябва да се работи непрестанно, като тяхното развитие според Станиславски допринася за самочувствието на актьора на сцената.

„Работата на актьора“ е с изцяло нов превод, направен от проф. Владимир Игнатовски. Книгата е популярна в България под заглавието „Работата на актьора над себе си в процеса на творческо преживяване".