Ричард Маркс изпя поне 20 от хитовете си преди вечер в зала 1 на НДК, акомпанирайки си с китара. Между инструментите, предложени на госта, е имало и собственост на Иван Лечев и Дани Милев.

От "Жокер медия", на които беше възложено озвучаването на лайфа, уточниха, че това е световна практика. "Китара се дава много трудно - за разлика от синтезаторите например. Бях готов да услужа, но моята "Ямаха", която можех да предложа, е 12-струнна, с по-широк гриф.

С нея някога в "Балкантон" са записвани мега хитове като "Сбогом, моя любов". Но нямаше да е точна за Маркс", коментира пред "Стандарт" Дани Милев. Той обаче ще "услужи" на Ал ди Меола с акустичната си апаратура, която е единствена в България. Купонът е в Пловдив.

На каквото и да свиреше Ричард Маркс обаче, представлението му щеше да се получи изключително. Концертът му в София ще остане незабравим заради таланта му да предразположи публиката. "Говори бавно, иска да го разбират всички. Между парчетата разказва кратки истории", не пестяха суперлативи организаторите от "Лауд концертс", които също останаха изненадани от толкова естественото поведение на суперзвездата.

"Поиска да се разходи из София, да пие кафе, да ходи на сладкарница - все нормални неща. Хареса му "Александър Невски", Народният театър, Софийският университет. Допадна му атмосферата на града и обеща, че ще се върне", допълниха промоутърите, които изпратиха Маркс за Хелзинки.

Въпреки закъснението от десетилетие Краля на баладите веднага разтопи сърцата на дамите "Радвам се, че сте тук", каза той на чист български. И още с първия акорд показа, че това ще е необикновен концерт. Много задушевен и интимен. Само той, китарите му, голям роял и безкрайният му глас, който шепнеше любовни думи и извиваше в перфектни фалцети. Между песните Маркс се забавляваше, като разказваше как е сътворил следващото парче.

Двата дни престой в столицата видимо го бяха впечатлили, след като на няколко пъти сподели, че е възхитен от храмовете ни и особено от "Александър Невски" и от усмивките на непознатите. "Като момче слушах много рок, но най-обичах арендби музиката. Любими ми бяха Earth, Wind and Fire, затова написах и следващата песен", обясни той и подхвана "Keep coming back". Като всичко в спектакъла му и подредбата на песните не беше традиционна - не беше оставил черешката за върха на тортата, а я напъха по средата на плънката.

"Написах това парче през 1995-а и се оказа най-важното. Докато го създавах, мислех, че е откровено тъпо. Но жена ми Синтия много го хареса и ми заяви, че е убедена в успеха. За да й докажа, че греши, го записах и го включих в албума си, но го сложих последно. Оказа се голям хит - оттогава не споря с жена си. Това е Hazard.

При тези думи най-заклетите фенове вече бяха наскачали на крака и запяха с Ричард, който не спря да се усмихва. Постоянно набелязваше нов обект на внимание сред първите редове и говореше с очите си, благодареше и грееше. На моменти му ставаше толкова весело, че дори пеейки, трудно се сдържаше да не се разсмее с глас.

За изпълнението на Hazard се спусна и мултимедийна стена, която допълни атмосферата. Сантиментът бързо отстъпи място на истинско рок парче, с много китари и бързи барабани. Оказа се, че Save me е записана с тримата му синове, които окупирали барабаните, китарата и пианото. Докато записвали в студиото му, той ги заснел, а сега запозна българската публика с наследниците чрез видеостената. Малко по-наблюдателните обаче вече се бяха запознали с двама от тях, които преди концерта продаваха във фоайето рекламните продукти на баща си заедно с пианиста на Маркс - Стив.

Явно талантливият музикант беше решил да не остави нито една тайна за себе си и разказа поредната интересна история, този път за написването на хита Angelia. Всичко се е случило през 1989-а, когато все още бил с дългата си пухкава прическа. В главата му имало почти готова песен, като на текста липсвала само една 4-срична дума.

Дълго я търсил, когато стигнал до извода, че трябва да е женско име. В самолета, на път за поредния концерт, вниманието му привлякла много красива и лъчезарна стюардеса. Попитал я за името и когато тя казала Анджелиа, той вече знаел, че това е търсената дума. Така сътворил един от най-големите си хитове за усмихната стюардеса, която носи кафе.

После Ричард се премести на рояла и посвети парче на баща си, който е бил джаз пианист и диригент. До края на концерта вече се бе сприятелил и си говореше с хората от първите редове като със стари познайници, докато редеше хит след хит. От време на време пускаше по някоя шега или автоирония, които особено много забавляваха залата.

Маркс постави финала с парчето The best of me, седнал на ръба на сцената само с микрофон. На човек му идваше да го запита глуповато: "Къде ще хапнем пица, след като си свършиш работата тук?". Разбира се, публиката не го остави да си тръгне така лесно, особено след като толкова години е чакала да чуе песента, на която е правила децата си и се е вричала във вярност на съпругата си - Right here waiting.

Преди нея обаче Маркс успя да изненада всички, като неочаквано покани двамата си синове Лукас и Джеси за Let me take you dancin. Те пътуват с него само за няколко концерта, като до момента не ги е качвал на сцената. А след финала на лайфа те отново отидоха на щанда с фланелките. Там опашката бе стигнала до изхода на НДК. Всеки искаше да си купи нещо за спомен, а Стив, който отново помагаше на младежите, с усмивка заявяваше, че и двамата нямат гаджета, така че може и тях да продаде.