Популярният рап дует Румънеца и Енчев е създаден през 1996 г. в Добрич от Адриан (Румънеца) Рачев и Георги Енчев. Техният дебют на сцена е на фестивала конкурс „Сарандев `99“, Добрич, с песента „Мене не ме познаваш“, където печелят трета награда за млади таланти.

На „Златният Орфей“ отново печелят трета награда. Друг голям техен хит е „Пипни ме тук“. Това е единственото парче, което 7 поредни седмици се задържа на първо място в най-престижната класация за БГ музика – Форте Топ 50. Не след дълго Румънеца и Енчев записват и дебютния си едноименен албум. През 2003 година издават втория, а две години по-късно пускат на пазара Giliai, която е с индийски фолклорни елементи.

С тази песен те пробиват в МТV, но с нов псевдоним – EaSTar (East star – Източна звезда). Дуото е и специален гост в едно от турнетата на Слави Трифонов. През 2006-а излиза и третият албум „Етно“. Рапърите се самоиздават чрез продуцентската си компания „Селект мюзик“. Миналата година Георги Енчев стана отново мъжки баща. Съпругата му Цвети роди третия им син. Румънеца все още не е обвързан сериозно. В момента двамата са се посветил на организирането на фестивали с много ядене, пиене и готина музика.

– Разкажете за предстоящия фестивал „София Мези“, който организирате. Какво ще се случи на него?

Румънеца: Ще се случи невижданото! За всеки изминал фестивал гледаме да надграждаме. Искаме да покажем все нови и готини неща, да ставаме все по-добри и хората да са доволни. В крайна сметка, ако не се доказваме постоянно, падаме в очите им. Ако е обратното, те започват да те харесват още повече, а за нас това е важно. Фестивалът „София Мези“ ще се проведе от 22 до 29 декември пред паметника на Съветската армия.

– Какво ще бъде новото и невижданото досега?

Енчев: Концепцията на фестивала е много проста – ние предлагаме всички любими неща на хората. За възрастните ще има греяно вино, за децата – забавления и лакомства, и всичко това на фона на готина музика. Революционното при нас е, че се интересуваме от това, какво хората обичат. Фестивалът не е високомерен и не им казва какво трябва да обичат, а се интересува от техните предпочитания. В момента преговаряме с мениджърите на Рудолф и Винсент, два от елените на Дядо Коледа – трудни са, защото са ангажирани по това време на годината, но се надяваме да стигнем до сделка и да ги видим на живо (смее се). Ще наблегнем на музикалната програма, която включва няколко световни имена – абсолютно безплатно всички софиянци ще могат да се срещнат с Nana, „C-block“, Кеба и „Трубачи Цариброд“ от Сърбия, Йорданис Агапитос и Ная от Гърция. Поканили сме Гъмзата, Милена ще бъде с целия си бенд, „Сигнал“ и „Хоризонт“ също ще зарадват феновете.



– Фестивалът има и благотворителна кауза. Разкажете повече за нея.

Е.: Всеки фестивал, който организираме, има такава кауза. Сега мислим да направим много мащабно дарение за всички бездомни хора в София, като ги нахраним. Освен това ще се опитаме децата от поне 10 заведения за лишени от родителска грижа да имат един прекрасен ден. Повечето хора на Коледа им изсипват една торба с вафли или някаква друга храна, и нищо повече. Ние искаме да им подарим един ден, изпълнен с много емоции. Идеята ни е всяко дете от такова заведение да бъде разходено из феста, качено на всички атракции, да види елените, да хапне и да получи подарък от нас.

Р.: Ще имаме и кампания за хора с репродуктивни проблеми – събираме пари за инвитро. Напълно наясно сме, че няма да съберем кой знае какви средства, но целта на кампаниите е да дадем гласност и хората да разберат за истинските проблеми.



– Освен фестивала, какво ново се случва около вас?


Е.: Предстои да отворим суши ресторант, детски център, голям бар, английски бургер в Банско. В музикален план правим доста концерти и често ни канят по сватби. Ходим на места, където ценят добрата музика. Може би ние сме едни от най-канените български изпълнители на сватби. Имаме специално шоу. Иначе подготвяме нови неща, но още не му е времето да говорим за това. Трябва да признаем, че музикалният бизнес в България много се изврати. Тотално сме разочаровани от този бранш.

Р.: В България няма музикален бизнес. Някой пуска някакви песни и нищо не се случва.

Е.: Всяка нова песен е мняу, мняу… Колкото повече си извърташ устата с американско произношение, толкова си по-вървежен. Просто такъв смях е станало всичко, че ние не виждаме смисъл да участваме в тази вълна.

Р.: Ще стоим в опозиция (смее се).

– Защо се стигна дотук? Музикалните критици ли са виновни?


Р.: А, не, музикални критици няма, откакто сме група. Има петима програмни директори и те определят нещата. Щом на тях им се слуша това, това пускат. Ние нямаме нищо против музиката в България.

Е.: Има и готини работи, но в момента е голяма плява. Никога не е било толкова смехотворно това, което се произвежда като музика, с малки изключения.



– Казахте, че вече не продуцирате млади таланти, но кажете все пак с какви амбиции идваха те при вас?


Р.: Не, не, грешиш, думата не е амбиции, а претенции. Те идваха с големи претенции – „Ние сме звезди. Имаме песен с 20 000 гледания“. Това не е амбиция, а претенция.

Е.: Реално погледнато, в България има един-единствен продуцент, който държи цялата власт, и той я използва доста умело и неговите артисти се въртят. Младите и независими продуценти знаеш ли защо не могат да просъществуват? Защото не могат да „уредят“ на артистите си ротация по медиите и съответно излизат некадърници спрямо тези, които могат да уредят. Но продуцентството е съвсем различно нещо от уреждането на ротации. Ще мине време, ще се направи един по-сериозен разбор и се надявам да разберат всичките тези фундаментални тъпотии, които се случиха на музикалния пазар.

Източник: "Жълт Труд"