Рут Колева сподели с феновете си как е започнал пътят й към успеха.

Певицата се върна в детските си години и разказа спомени в социалната мрежа. Ето какво написа в профила си Колева:

Наскоро една приятелка и страхотна певица Zornica Slavova, ми зададе въпроса "При теб как се получиха нещата в началото".

Историята ми много я изненада, което обаче ме подтикна да я разкажа и на вас. Аз не съм от музикално семейство, отгледана съм от баща ми и в ранните ми детски години исках да стана гимнастичка. Това може би беше най-голямата ми страст. Странното е, че баща ми никога не ми помогна да се запиша на този спорт или да намеря треньор. Готини по-късно се записах на лека атлетика сама, (защото на 9 трудно ставаш вече за гимнастика). Баща ми дори не идваше на състезанията ми.



Уви спорта не беше за мен. Като физика, а може би и като психика. На 12 реших, че искам да пея. Заради VH1 ли, заради хора в училище ли (6ти клас имам 4ка за срока по Музика), но знаех, че да пея ме кара да се чувствам щастлива и мога да слушам музика до края на света. Проблемът беше, че аз нямах никаква бегла идея как да започна. Трябваше да си намеря учител очевидно, но тогава май още нямаше гугъл. Или поне със сигурност в нас нямахме компютър. В продължение на 4 месеца дебнах едно момиче от училище, за което знаех че пее и ходи по конкурси. Един ден просто я спрях и я попитах дали знае някой учител за частни уроци. Тя ме прати при една дама, която не беше най-великия педагог, но определено, много ми помогна.



В началото бях зле, не чувах добре хармонии, нямах вибрато, не можех да пея стабилно високи, обаче се оказа, че имам много голям диапазон. И за това може би първата песен, която ми "назначиха" да науча беше "Истина" на Милена. Понеже вкъщи си мислеха, че това е поредния ми "опит" да захвана нещо, баща ми отказа да ми дава пари за уроци. А и най-вероятно, защото просто нямаше. В тоя момент, учителката - Ади, започна да ме приема без пари, за което съм и вечно задължена. Макар, да не бях насочена в жанра в който исках да пея, при нея научих солфеж и как да дишам с постановка. На 13 вече ходех по конкурси, а на 14 срещнах учителката, която ме научи да чувствам музиката.



Бях на един конкурс и много ми харесаха, някои от учениците й. Реших, че тя е моя човек и отидох да говоря с нея. Оказа се, че е от Пловдив. Еми....до Пловдив има влак. Така на 14, в 9ти клас, аз започнах да ходя с влака София - Пловдив, два пъти в седмицата на уроци при Теодора Чернева. Една невероятно харизматична дребна женица, с прошарена къдрава коса, която не ми даваше да правя движения с ръката докато пея, и никога не ми каза "Това е добре", докато наистина не беше добре. По това време някъде, успях да накарам майка ми да ме запише на английски език. Това мисля, ми беше и подаръка за 14 тия ми рожден ден. Започнах да влизам в интернет и да чета за музика и музикален бизнес всеки ден.



От The Sims научвах думи, а от 6те филма, които съм гледала на рипийт около 4000 пъти (star wars & indiana jones) започнах да научавам акцент. По това време MM беше в разгара си, и даже успях да се уредя да отида в телевизията няколко пъти. (веднъж го спечелих като слушател на Interactive). Няколко месеца след като започнах да ходя в Пловдив, госпожата (Чернева) ме заведе на конкурс в Армения, който безславно загубих. Спомням си как плачех в стаята, колко е несправедливо, а то като се сетя, май май си беше справедливо. Хубавото е, че тия загуби не ме отчаяха.

Веднъж във Велико Търново, зимата, когато бях на 14 си изгубих портмонето със спечелената награда от 100 лева, и нямаше как да си платя хотела. Та не спах. Прекарах вечерта на площад (Клета) Майка България с една книга. Тая поредица от несполуки, ме накара на 15 да отида и да спечеля повечето конкурси, на които се явих. Та към средата на 15тата си годишнина вече имах мениджър в щатите, виза и самолетен билет. Как намерих мениджъра?



Гугъл. По това време имаше много детски формати за таланти в САЩ, и аз издирвах всичките и следвах какво правят (има една известна в момента - Тори Кели, с нея си чатехме по форумите, когато тя беше на 10). Та взе, че ми върза. Въпросният Джо Флетчър ме хареса и ме взе под крило. Със договор и всичко. Нали разбираш какво е да се озовеш в Ню Йорк на 15 с мениджър, студиа, Дисни и какво ли не.