Когато срещнеш Мария и Силвестър, още след първото „здрасти” ги виждаш в перспектива – възрастна двойка в парка, която все още си държи ръцете, но се придвижва на ролери.

Сърфират по асфалтовите неравности по-добре от доста тийнейджъри, яхнали скейт рампата. Ако ги питаш за какво им е екстремен спорт в  годините за судоку и плетки, ще ти разкажат философията си за бягството от матрицата.

И за липсата на думичката „трябва” в семейния речник, където по-оборотни са „щастие” и „избор”. Сигурно биха обяснили, че старци на колелца е по-практичен вариант от старци, които опитват да се гушкат на индивидуални колелета.

Избраният начин на придвижване ще е в пълен унисон с красивата лудост, която стикова вече 12 години водещата в „Неделя х 3” на БНТ и закичилия Зюмбюл идеолог на Братя Мангасарян.

В най-популярните си проекти съпруг и съпруга печелят от ексцентричната пародия,  но когато клапата щракне, затварят куфара с абсурдни лафове и показват мъдрото си Аз.

То обаче е само за пред свои, а на широката публика се поднася класна комедия според очакванията. Така е и в хитовата реклама на кабелен оператор, в който официален светски дебют направи и синът им Давид.

Наскоро бяхме на ресторант и го пратихме да поиска сметката, защото сега работим активно по преодоляването на срама. Върна се с широко отворени очи: „Мамо, тази кака откъде знае, че се казвам Давид?”. Викам му „Честито, сине! Току-що се сблъска със собствената си популярност”, разказва Мария.

В действителност в дома на Силвестър телевизия се гледа, но избирателно. Смятат ефира за черна станция и пазят душевна хигиена, като избягват новинарските емисии и сутрешните блокове.

Войната за дистанционното избухва, когато в един слот се завъртят анимациите на Давид, публицистиката на баща му и любимите предавания на Мария по Discovery.
“Харесвам програми, от които мога да науча нещо, без да ми звучи натрапчиво и догматично.

Синът ми гледа филмчета, върху които после разсъждаваме. Той е много добър наблюдател и от малък задава адски интересни въпроси като как точно стои планетата в Космоса и на какво се държи. Провокира ме да чета, за да му отговарям достойно.”

Малчуганът разкрил философската си страна още докато се вдигал на пръсти, за да стигне седалката на стола. Заявил, че според него Господ си има и друга фирма. „Съответно светът, в който живеем, е офшорка”, разяснява логически майката и не пропуска да похвали интереса му към анатомията на човешкото тяло.

„Чуди се как така сме ходещи атоми, които в един момент отиват на небето. И често ме пита „Кога ще умреш? Нали няма да бързаш?”

Наследникът им вече е обявил, че ще стане изобретател или художник, но ако случайно кривне по трънливия път на актьорството, ще бъде поощрен.

Мария изповядва желязното схващане, че детето трябва да научи някои основни правила в живота, които ще го направят щастлив възрастен на по-късен етап. А когато си хармоничен, правиш и правилни избори.

„Ако иска да се подвизава на сцена, ще е чудесно. Нашето семейство се слави със своето его, нали то ни издържа. Твърде вероятно е синът ни да го е наследил и трябва да го експлоатира.”

От Силвестър малкия изследовател е взел логичната преценка и положителния поглед върху света. Актьорът, когото зрителите познават и от „Пълна лудница”, е способен да види светлина в тунела и без отсреща да се задава влак. И ако повечето от връстниците му демонстрират надмощие, като разменят крошета на пясъчника, Давид е само публика.

„Не е агресивен, това не е неговият филм”, казва брюнетката с теменужен поглед. Трудно й е да опише какво от себе си вижда в Давид, но все пак се сеща за цветния начин, по който мотивира желанията си. „Един ден ми каза: „Мамо, аз обичам и малките неща, и много големите, за това можеш ли да ми купиш и микроскоп, и далекоглед? Веднага се съгласих”. 

Бившият модел на „Ивет фешън” играе лошото ченге във възпитанието.

Съпругът й пък е винаги бял и добър в очите на малкия. „Държа на елементарни правила, които трябва да му станат навик, за да не му е трудно после.

Таткото разваля дисциплината, но сега му е позволено, защото са във фаза на тийм билдинг. Сега се преоткриват със Силвестър, ритат футбол, имат си тайни, съзаклятничат.”

Сродната си душа Мария намира на столично кръстовище. Свързва ги обща позната. Нешколуваната актриса отрича моменталното пламване на искра и предпочита да говори за хармоничен обмен на енергии.

След първото „здрасти” започват да си говорят като приятели, които не са се виждали от години, а дъждът налага да хлътнат в близък безистен.

Предложението за брак идва спонтанно и също толкова идилично – под завивките на спалня в селска къща. Историята споменава с добро присъствието и на домашно червено вино, но Мария е категорична:

„Не бяхме пияни. Казах „да” съвсем осъзнато.” 

Следва разходка до гражданското, чиито служителки са инструктирани да не говорят за птици, слети в едно, а да карат по пряката процедура. Подписват с ежедневните си дрехи и бързо се изнасят към купона в ресторант, където иначе безалкохолната Мария изпада в комичен нокаут от бадемов аперитив.

По средата на веселбата се изнасят, за да се наспят. Нямат нито една снимка от светлото събитие. Причината – връчили апарата на брата на булката, който не знаел как да си служи с него, и после всички кадри не били на фокус. Към днешна дата казват, че връзката им не спира да еволюира, че са сплотени и моногамни.

„Няма такава утопия – да живеем перфектно. Хора сме и се налага непрекъснато да учим някакви уроци, а нашият е да сме по-толерантни към странностите си. Вече единият като изтрещи, другият изчаква чинно да му мине. Преди беше по-драматично.”

За целия си щур романс Силвестър признават, че дори наум не им е минавало да си вземат почивка от връзката. Сраснали са се до такава степен в емоционално цяло, че не могат да спят разделени.