Силви Вартан пристига в София, за да представи лично своята книга „Мама…“, паметно свидетелство за силата на обичта и за смелостта на хората, принудени от обстоятелствата да водят живот на изгнаници.

Тя ще присъства в клуб "Перото" в НДК на 22 ноември от 19:00 часа.

„Мама…“ (превод: Румяна Маркова, цена: 16 лв., 224 стр.) е книга, написана с много любов и с дълбока признателност към жената, с която Силви Вартан е имала особено силна връзка. Успоредно с образа на Илона, живяла нелек живот, без никога да се оплаче, голямата певица ни представя и собствените си премеждия и успехи, разказва за началото на певческата си кариера и за нейния апогей, за браковете си с Джони Холидей и Тони Скоти, за баща си, брат си, децата си, за дните и годините, които е живяла до обичаната си майка.

„Няма на света нищо по-мощно, по-силно от любовта на една майка”, казва Силви. „Това е себеотрицание, съвършена любов. Връзката ми с моята майка беше спойка, нещо незаличимо, заложено вътре в нас, дълбоко, кръвно – някаква луда любов”.

Силви Вартан е световноизвестна френска певица и киноактриса от български произход. Едва седемгодишна, тя напуска България със семейството си, а десет години по-късно записва първата си песен в Париж. Следват множество турнета и албуми, които се продават в милионни тиражи по цял свят, а песните ѝ се превръщат в хитове дори в Япония, Латинска Америка и Азия.



През последните десетилетия Силви е предимно в Лос Анджелис, където живее със съпруга си, известния продуцент и мениджър Тони Скоти, и дъщеря им Дарина. През 2014 г. в София се състоя премиерата на книгата „Дума по дума”, а ден по-късно тя изнесе поредния си грандиозен концерт, на който представи албума „Силви в Нешвил“.

По-долу може да прочетете откъс от книгата "Мама..." на Силви Вартан:

В прегръдките на мама

Тя изпълва първите ми спомени. Все още не виждам нито баща ми, нито Еди, виждам само нея. Очите ѝ с цвят на мед, дъхът ѝ по бузата ми, прегръдката ѝ, откъдето откривам един странен свят. Мога да кажа, че първата картина, която се е запечатала в паметта ми, е от едно планинско село. Днес знам, че това е село Лакатник, близо до София. През войната семейството ми бяга от града, от бомбардировките на съюзниците и намира подслон в кацналото на планинския склон селце, където се раждам аз на 15 август 1944. След края на войната продължаваме да наемаме къщата в Лакатник, където прекарваме лятото. Спомням си мрака, който се издига от долината, нощта, която ни застига, и мама, която се катери по стръмната пътека, поемайки дълбоко дъх и шепнейки ми успокоителни думички. Поглеждам през рамото ѝ и зървам дядо, Робер Вартан, таткото на татко. Той трудно ни догонва и от време на време ми маха или ми се усмихва под мустак. Но скоро стигаме до къщата. Влизаме вътре. С изненада установявам колко е студено и се чудя на странната миризма, която се носи във въздуха. Влагата от варосаните стени.