Тя е свежа, талантлив и млада, а около нея като аура се носи усещането за лято, слънце и море.

Познаваме актрисата Силвия Петкова от филми като „Лов на дребни хищници", „Жълтото куче", The joy and sorrow of the body, постановките „За мишките и хората", „Пипи" и други, а напоследък е любимка на тийнейджърите с ролята си в сериала „Революция Z" по bTV, пише ''24 часа''.

- Знам, че обожаваш морето. С какво го свързваш?
- В момента довършваме снимките на третия сезон на „Революция Z" и съм много щастлива, че след това ще имам един месец почивка! Аз съм лятно бебе, родена съм на 07.07 и за този сезон живея цяла година, лятото е всичко за мен. Свързвам го с хармония, с любов, с усмихнатите, щастливи и свободни хора... Морето ми е много важно. Когато отида там, си говоря с моя покоен дядо, неговият прах е разпръснат над морето. Всеки път, като докосна вълничките за първи път, цялата настръхвам, защото за мен това е дядо ми. А връзката ми с него е специална. Много ми е мъчно обаче, че провалиха морето, не може да видиш небе от толкова сгради. Къмпингар съм и не ми харесва да гледам хората, които отиват на къмпинг само защото така е модерно в момента.

- Как се съгласи да участваш в „Революция Z" - преди това си споменавала, че не си падаш особено по телевизионните роли.                                                              
- Съгласих се, защото ролята много ми хареса и главно защото героинята ми е коренна противоположност на Хани от „Лов на дребни хищници". Освен това се споразумяхме за договора, имам необходимата свобода. Не мога да оставя театъра на второ място и да ставам телевизионна звезда.

- Казваш, че истинската любов не се нуждае от компромиси. Намерила ли си я?
- Не знам, мисля, че я търся все още. Винаги съм готова на компромиси, но според мен при истинска любов не идва момент, в който компромисите са необходими. В хармонията, която би трябвало да има между две сродни души, няма място за такива неща. А аз вярвам в сродната душа. Рано или късно тя винаги те намира. Вярвам в прераждането и знам, че няма как да не се открием и в този живот. Не е номерът да жертваш себе си за това някой да бъде щастлив, разбрала съм го, защото аз цял живот правя това. Цял живот искам хората около мен да са щастливи, а в един момент се чудя аз кога ще бъда щастлива. Не съм мъченица, но не е ли по-правилно ти да си наред със своето аз? Само тогава можеш да съхраняваш едно ние. На този етап не мога да мисля за нас, преди да съм помислила за себе си.