- Софи, имате нов албум, при това не какъв да е, а с участието на сина ви Лоренцо. Как се решихте?

- Знаете, че три години не съм правила албум. Излизаха ми сингли на 5-6 месеца, с Устата дуетни парчета, но албум - не. И вече ми беше мерак да излезе нов. Наистина е много трудно в днешно време. Всичко е много скъпо - текстове, музики и т.н. И аз как пък се реших - нов албум в кризата, но както и да е. Да сме живи и здрави.

Наистина изненадата е, че пея с Лоренцо, моя син. Той е вече на 10 години, в IV клас. Имаме три песнички, записани с него, и едно негово самостоятелно рок парче. Той харесва съвсем различна музика. Радвам се, че в новия ми албум повечето песни са авторски, имам само 3-4 кавъра. Единият от текстописците е Годжи, другата е Дони Василева, която ми написа песента за Евровизия. Сега има една песен по неин текст - "Искам да обичам", която вече се върти по телевизиите. От три години не са ми звънели така колеги музиканти. И ми казват: "Софче, и визията ти е хубава, и пеенето, и текстът."

- Три години бяхте в застой по отношение на албумите, на какво се дължеше той?

- Да, вярно е. Имах една традиция - за Коледа почти всяка година излиза албум. От три години все не смогвам по различни причини - първо бях в депресия, че се разделих с Дачо, имаше и парични проблеми покрай кризата, все нещо песните се бавеха, текстът не можеше да стане или пък имаше някакви пречки с музиката.

Но сега тази година дадохме зор с моя продуцент Крум Крумов. Музиканти колеги помагат, правят. За първи път работя с Евгени Парцалев, но мисля, че доста хитове ще се получат. Но това вече след 5-6 месеца ще се разбере, да видим какво ще си харесат хората. Ето, песента на мъжа на Таня Боева Мишо Бургуджиев вече е хит, от няколко дена я въртят по интернет.

- Кога ще пуснете албума?

- За ромската Нова година го подготвяме да излезе - на 14-15 януари. Сега снимам фотосесия - пак с Лоренцо.

- Той как се чувства, доволен ли е?

- Детето ми е в такава възраст, че не иска много да пее. Повече към барабаните го влече, нали баща му е барабанист. Аз го ръчкам да пее и той го прави от време на време, за да ми угоди. Но иска да е барабанист. Много е музикален. Мисля, че Лоренцо ще следва моя път.

- Какъв си представяте, че ще стане?

- Искам да учи повече. Сега съм го записала на частни уроци по английски. След 2-3 години, като ми порасне детето, искам да иде по чужбините да учи. И си го представям примерно актьор, пак с това да се занимава, но да не е певец. Все пак той е момче, не искам да е по моите стъпки в шоубизнеса. Така мъж да ходи по масите и да пее - не, нека да си му е за хоби. Но по принцип каквото реши, това ще прави.

- Синът ви къде учи?

- Първите 2 г. беше в частното "Дрита", но сега учи в "Захарий Круша" - държавно училище.

- Защо го прехвърлихте от частно в държавно училище?

- Говорих с доста колеги и приятели, на които децата им са учили и в частни училища, и в държавни. И ми казаха: "Софче, няма файда в началното училище да даваш много пари. По-добре ги събирай, като стане 5-6-и клас, да го пращаш по чужбините."

- Той ще е все още малък, няма ли да ви е мъчно?

- Много ще ми е мъчно. Но си представям, че всяка седмица, има-няма, ще си намирам път да ходя в Лондон - защото аз искам в Кеймбридж да учи. Много харесвам Лондон.

- Как се справя детето ви в училище?

- Не ми е пълен отличник, но се справя - петички, шестички. Много рядко ще видиш четворка, тройка. Двойчици има 2-3, но той си ги поправя. Ученик без двойка не може. Много ми е добро детето, не е някакво нахално. Като има - има. Като няма - няма.

- Има ли хулигани в класа, които да го тормозят?

- Ооо, не. Той е като мене - общителен и усмихнат. Всички много се забавляват с него. Той е зодия Лъв, аз съм Стрелец. Ние, Стрелците, сме много общителни, много усмихнати. Хубаво, че и детето ми е такова.

Аз гледам веднъж в седмицата да ходя. Виждаме се с учителите, снимам се с децата, давам им автографи. Сега през февруари училището ще има празник. Ние с Бони, певицата - нали децата ни Михаела и Лоренцо учат заедно от първи клас, ще ходим там да попеем.

- Лоренцо хвали ли се с това, че майка му е известна?

- Ами не, не парадира. Явно защото е роден по този начин, откакто ме знае, съм си била певица. Даже аз така малко ревнувам понякога и си казвам: "Абе, това дете защо така не парадира с мен?" Но всъщност ми харесва това, че е земно дете. Не се гордее, нито пък се стеснява, че майка му е известна. Просто си го е приело и въобще не му прави впечатление.

- В училището има ли дискриминация спрямо ромите?

- Всичко зависи от човека. Има си българи и българи, и цигани и цигани. Както казват, всяко стадо си има мърша. Всичко е до характер и зависи как е възпитан човек. Специално към мен като дете никога не е имало. Аз съм учила в етрополското село Брусен до 8-и клас. Благодаря на учителите си, че са ме научили на дисциплина. Те знаят, звънят ми, казват: "Софче, гордеем се с теб." Знаете, нашето детство наистина беше по-хубаво. Тези деца с компютрите...

В 9-10-и клас отидох вече в Етрополе да уча. Изучих 10-и клас и трябваше да почвам 11-и, когато едни музиканти дойдоха вкъщи и ме взеха за певица. Татко вика: "А, не. На детето остава една година още да завърши." Аз - не, майка и тя се тръшка: "Детето да тръгва да пее."

Защото майка и тя е пеела - народни песни. Обаче се оженила за татко, родила му петте деца - имам 4-ма братя, и прекъснала пеенето. Не е могла да осъществи мечтата си. И така не можах да завърша средно образование и станах певица.
Нито в с. Брусен, нито в Етрополе съм имала проблеми, нито съм чула такива неща по отношение на ромите. Ето, детето ми си има приятелчета турчета, българчета, циганета - всякакви ги има.

- Той не е ли добре приет, защото вие сте известна?

- Не, няма такова нещо. Аз си мисля, че е много важно - нали казват, че каквито са родителите, такива са и децата. А Петър и аз сме много усмихнати, много позитивни хора, не сме конфликтни. И детето е същото. Господ да пази, още не сме попадали на такива неща.

- Децата трябва ли да почват училище от 4-годишни?

- От моя гледна точка ще ви кажа. Лоренцо, когато беше на 6 години, го давам на предучилищна. Давам го, ама то си е още бебе. Не може да става рано, няма кой да го гледа, да му направи чорбичка, да го облече, да му обърне внимание. Окей, те са много деца, не може да се обърне внимание на всяко. Пуснах го първия месец и ми стана мъчно. Детето не може да става рано и си го оставих. Така че на 7 години си тръгна в първи клас. Мисля, че тези, които имат повече деца, за тях е добре така. Но когато майката има първото си дете, е хубаво да му се радва, тя да си го гледа и то да тръгне от 7-годишна възраст на училище. После до 20 и повече години все ще учи. Да не говорим, че тези раници ги пълнят с толкова тетрадки, че тежат повече от самото дете. Луда работа!

- Имате ли желание за второ дете?

- Много, да. До 40 г. се надявам да си имам още едно дете. И дай боже да е момиченце. Нали знаеш, че ние, момичетата, сме по-милостиви, гледаме си родителите. Може да скрием от мъжа, ама ей така, да занесем на мама и на тате.

- Каква беше за вас изминалата година?

- Не мога да кажа, че тази година ми е от най-прекрасните. Но не беше и лоша. Хубави неща ми се случиха - ето, Евровизия ми се сбъдна.

- Някои казаха, че песента ви има основен дефект - не може да бъде запята от хората. Височините, които вземате с вашия глас, феновете не могат да ги изпеят.

- Да, тъкмо това щях да кажа, че като че ли е много трудно. Но пък по принцип припева си го пеят много. (Запява.) Seviyorum Seni/S'agapo Poli...

То е лесничко. Като ходя даже по участия, по три-четири пъти си я искат тази песен. И си я знаят, пеят си. Даже като ходих в Европарламента, даже там, нищо че си седят на столчетата депутатите, ама си пеят Seviyorum Seni...

- Как ви посрещнаха в Европарламента?

- Честно казано, много добре. Те няма къде да идат, ние им отиваме на крака - певци, музиката е най-голямата магия. Ние отиваме на крака да им пеем, не нещо лошо да им правим.

- Бихте ли живели в чужбина?

- благодарна съм на феновете си, както и те на мен. Правя толкова години музика за тях. Въобще си ме оценяват много.

Като представях песента за Евровизия тука, как сигурно съм си я изпяла с хъс, без да се притеснявам. Докато в Баку мисля, че сте усетили трептенето на гласа - аз никога не съм го имала това нещо. Изведнъж там, на чужда земя като съм, какво нещо
се притесних. И си казвам: "Ааа, затова хората са казали, че камъкът си тежи на мястото." Тук се чувствам на своя си земя, хората, феновете ми си ги чувствам мои, близки.

- Имате ли гадже?

- Още нямам. Не си мислете, че не се задявам тук-таме и не флиртувам. Имам си едно мъжле, което много обичам от... мисля, че когато оставих още Дачо. Бяха минали 1-2 месеца. Аз съм такава, че един мъж, за да го забравя, трябва да го застъпя с друг. Дачо много го обичах. Два месеца, три месеца минават, Софчето все сама. Не мога да го преживея. Седя си сама вкъщи, плача, в депресия съм. Но си харесах едно мъжле, така че не си мислете, че нямам гадже, но не го казвам. Това мъжленце много го обичам.

- Сериозна ли е тази връзка?

- За мен си е сериозно и за него мисля, че е сериозно. Но има малки клатушкания през тези три години. Много е красив. Това за пръв път го казвам.

- От вашата гилдия ли е?

- Не. Не ме питайте какъв е, какво е и що е. Но не си мислете, че не ходя да правя любов.

- Лоренцо знае ли?

- Лоренцо не знае.

- Нали сега ще го прочете във вестника?

- Нищо, той знае, че мама е певица и си има гаджета. Млади хора сме. Викам му: "Нали знаеш, че мама е млада и трябва да си има гаджета?" - "Да, мамо."

- Кой го гледа, когато сте на участия?

- Имам си детегледачка. От 4-5 г. живеем заедно с нея. Отдавна я познавам. Тя е младо момиче, на 21-2 2 г. А всеки петък Петър идва и си взима Лоренцо, ходят на село. Има си любовта и на майка си, и на баща си. Така че това са земните неща. Неизбежно е да имаш гаджета... Но аз сега мисля, че като че ли не бих могла да търпя мъж до себе си, вкъщи да живеем заедно. Защото 10 г. сме живели с Петър, 5 г. - с Дачо, на семейни начала. Вече не ми е интересно. Сега се радвам на свободата. Имам си детето, прекрасна работа, тук-таме си флиртувам.

- Каква е тази татуировка?

- О, тя е много стара. На нея пишеше "Дачо", но като се разделихме, трябваше да го скрия. Всички се бъзикат: "Имаше малък надпис "Дачо", а ти го направи чак до лакътя."

- Ще си слагате ли друга?

- Не, аз съм много против татуировките, не знам как съм го направила това. Моята е много хубава и си я харесвам, но други татуировки няма да правя.

- Възможно ли е един мъж да ви бъде любовта за цял живот?

- Има такава любов и аз познавам много такива хора. Но при мен не се случи, за съжаление.

- Защо се разделихте с Дачо?

- Ами май прекъсна любовта. Да сме живи и здрави. Аз мисля, че няма да имам мъж до себе си. Ще си имам за по две-три години гаджета. Защото гледам семейства, женени по 15-20 г. Мога и себе си да дам за пример. С Петър живяхме 10 г. Последните 2-3 години са само някаква караница. А първите две-три години си влюбен, само за хубави неща си говорите. Затова аз искам така само да съм влюбена. Въобще не искам да заживявам с някого. Да почне да ми чете конско: "Защо си се облякла така, кога ще се върнеш, защо ще ходиш да пееш."

- Ако се намери някой да ви носи на ръце и да иска да пеете?

- Да, аз иначе не се оплаквам от любовите си - нито Петър, нито Дачо някога са ревнували от работата ми. Те обичаха това, което правя. Може би защото бяха с мен на участия, навсякъде, те бяха част от този бизнес - и шофьори, и озвучители.

Източник: в. "24 часа"