София Лорен е една от най-красивите актриси в историята на киното, но изглежда, че външният й вид не винаги е бил оценяван високо в кино средите.

Актрисата, която е работила с едни от най-красивите мъже в Холивуд, заяви, че почти се отказала от кариерата си, след като й казали, че трябва да промени лицето си.

Лорен, която твърди, че "никога не е била красива", сподели при представянето на новия си филм на кинофестивала в Кан, че все още се притеснява при публични появи.

София, която наближава 80-я си рожден ден, заяви, че й било казано да промени необичайния си външен вид в началото на кариерата си. Тя разкри, че носът й бил оценен като твърде дълъг, устата – твърде голяма, зъбите – не достатъчно прави, а лицето й – напълно нефотогенично.

Лорен сподели, че решила да се откаже от киното в началото на 50-те години на миналия век, след като й казали, че трябва да промени външния си вид. Малко след това тя споделила трудностите си на режисьора Виторио Де Сика, който я взел в свой филм без прослушване. Лорен говори в Кан, където участва в кратък филм, режисиран от сина й. Това е първият й проект от пет години, който носи името La voce umana.

Актрисата има дълга връзка с фестивала, след като беше председател на журито през 1966 г. Вчера тя ръководи "майсторски клас" за почитатели и хора от кино индустрията.



"Красотата не е важна. Трябва да бъдете интересни, човек, който е различен от другите хора. Иначе просто се появявате и изглеждате красиво, но нямате нищо повече от това. Аз никога не съм била красива, никога не съм била красива кукла. Всъщност, когато започнах, хората не искаха да ме наемат, защото не бях фотогенична. Казваха, че устата ми е твърде голяма, искаха да си смаля носа, да си изправя зъбите. Aз казах, че това ще бъде твърде трудно. Върнах се у дома в Поцуоли, не исках да променям лицето си. После страдах много, защото хората казаха, че изобщо не съм фотогенична. В кино индустрията, ако не си фотогеничен, означава, че не можеш да станеш актьор или актриса. Но нещата ставаха все по-добри и по-добри благодарение на фотографи и други хора, които знаят как да показват по-добре лицето ми на екрана. Изобщо не съм променяла лицето си, те просто започнаха да го възприемат по-добре", сподели Лорен.

Ролята й във филма на Ди Сика "Златото от Неапол" от 1954 г. се смята за нейния голям пробив. След това тя работи с някои от най-известните мъже в Холивуд, сред които Франк Синатра, Кари Грант, Грегъри Пек, Марлон Брандо, Чарлтън Хестън, Кларк Гейбъл и Пол Нюман. През 1991 г. получава почетен Оскар за принос към световното кино, снимала се е в близо 100 филма. През 1960 г. спечели Оскар за най-добра актриса за "Чочарка", но остава у дома по време на церемонията, защото е твърде нервна. Научава, че печели наградата по телефона от Кари Грант.

Новият филм, в който участва, La voce umana, разказва историята на възрастна жена, която говори за последен път по телефона с мъжа, когото обича. "Животът ми не беше лесен. Заобиколена съм от хора, които ме харесват, обичат и трябва да бъдат много горда с моите 80 години", каза Лорен, пише БГНЕС.