Елис Шуман, авторът на нашумялия роман, посветен на атентата в Бургас от лятото на 2012 г. – „Бургаската афера”, гостува в България, за да представи новата си книга на 15 юни (сряда) от 18:30 часа в книжарница „Сиела” в подлеза на Ректората.

За книгата ще говорят авторът Елис Шуман и главният редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев.

Освен с втория си роман, посветен на България, Шуман е популярен и със статията си в The Huffington Post: 10 невероятни неща, които не знаете за България (10 Amazing Things You Didn’t Know About Bulgaria).

Откъс от „Бургаската афера”, Елис Шуман
Като малка Аяла често си мечтаеше за България. Представяше си я като вълшебна страна с дворци и принцеси, планини с белоснежни шапки и долини с пенливи ручеи. Имаше, раз¬бира се, змейове и вещици, както и пещера, толкова тъмна и дълбока, че в нея се беше заселил самият Луцифер. Приказни самодиви с красиви плитки, дълги доземи, бяха спасявани от безстрашни и снажни принцове. Грозни човекоядци и страшни тролове скитаха из нивя с пшеница. Всеки изгрев и залез поч¬вата потреперваше от вулканични трусове. Море, черно като катран, лижеше остри крайбрежни зъбери. Улиците в селцата на този вълшебен край бяха като реки от сребро и злато. Чуден и запленяващ свят, който не даваше покой на въображението и.
Всяка вечер, преди да заспи, нейният баща и четеше приказки. Българските думи и изречения в тези притчи бяха съвсем различни от еврейските. Но баща и, спорейки постоянно с май¬ка и, искаше да и предаде поне част от традициите и обичаите на детството си.
В къщата им се говореха два езика. Майка и, родена в Израел, говореше на иврит, въпреки че корените и бяха от друга тайнствена и далечна страна, Йемен. Баща и говореше на български - език, който тя не се престраши да пробва, но разбираше. Така България - далечна, непозната и загадъчна - трайно се настани в детските и фантазии.
Знаеше, че ще дойде ден, в който ще посети страната. Родното място на баща и, който беше живял там до преселването на семейството в Израел, тогава току-що създадена държава. „Само да мина военна служба“, си казваше тя, „и - стягам куфарите.“
Изкара две години в Агаф Ха Модин, военното разузнаване. Отличният и, почти разговорен английски стана причина да я изпратят на важна секретна длъжност, което автоматично отрязваше възможността за задгранични пътувания дълго след края на службата и. Но за разлика от повечето си връстници тя не гореше от желание да хукне по света миг след като захвърли униформата.
Искаше да постъпи в голяма международна фирма; високотехнологична, за предпочитане. Бизнес езикът не беше пречка, както и деловите умения, които щеше да усвои с лекота. Намирането на подходяща длъжност нямаше да е никак труд- но. Фирмите никнеха като гъби, растяха и откриваха офиси в чужбина. Тя, примерно като финансист, можеше да поддържа връзка между Европа и Тел Авив, чудесна възможност да опоз¬нае света и да пътува.
Когато се уволни, Аяла се записа в бизнес факултета на телавивския университет и изцяло се посвети на ученето.
„Време е да помогнеш на Родината!“
Тя стреснато вдигна глава от учебника. Раздразнена, че я прекъсват, но бързо се разтопи в усмивка, когато видя ниския, мургав мъж до себе си. Вуйчо Янив беше най-малкият брат на майка и и неин любим родственик. Апартаментът му, недалеч от тях, беше за нея като втори дом по време на детството и. Нямаше ли я вкъщи, я търсеха там. Вуйчо и беше сърдечен човек и я обичаше повече и от трите си собствени деца.
- Какво имаш предвид? - запита тя, докато той я целуваше по бузата. - Не виждаш ли, че уча? Един ден, когато завърша и се захвана с нещо, със сигурност ще бъда от полза на родината си.
- Можеш да свършиш много повече - каза той, сядайки до нея на масата. - Ти си умно момиче, Аяла, и като казвам умно, искам да кажа че притежаваш страхотни качества. Твоят ум трябва да служи на Родината.
- Не разбирам.
- Знаеш къде работя, нали така?
- Някъде в министерствата.
- Слушай, мила, и то внимателно. Работя за Мосад. Най- важната отбранителна институция на страната ни. Нашите врагове са навсякъде, не само в танковете и самолетите на Египет и Сирия. Днес страната ни е изправена пред големи опасности. В Иран работят над създаването на ядрено оръжие. Хизбула е натрупала хиляди ракети, готови да полетят към нас.
- Зная - му каза тя. - Всеизвестно е.
- Ние, в Мосад, работим по въпроса. Стараем се да отблъснем и обезсилим заплахите. Войната е в ход. Битките се водят навсякъде, по целия свят. Сражаваме се за Израел.
Аяла го остави да се доизкаже. Слушаше вуйчо си с удоволствие, но не беше сигурна накъде клони.
- Трябва да дойдеш и да работиш с нас - изненада я той. - Няма по-добро място, където да разгърнеш талантите и уменията си. Трябва да работиш за Мосад.
- Тихо! - каза му тя, оглеждайки се, сякаш врагът може да подслушва откъм кухнята.
- Твоите родители знаят с какво си изкарвам хляба. Както и ти, вероятно, си предполагала. Аяла, ела да работиш с мен, за нас. Сега ще ти обясня какво ще правиш и как ще помагаш да браним Израел.