-  Хората искат да научат нещо за вас. Кирчо може би си го спомнят от филма “Баща ми бояджията” как пееше “В джоба си имам кокоша глава”. Беше твърде отдавна.

Кирил: Недей така! Все още имаме живи съученици. Някои казват дори, че си приличам все още с онова момченце, когато съм гладко избръснат.

- Децата ти знаят ли?

Кирил: Да. Виждат татко си на същата възраст, на колкото са те в момента, и им е интересно. Много им е интересно и се забавляват - къде с филма, къде с тате. Питай нататък да изпълняваме поръчката.

- При Милена ще ги изненадаме, въпреки пиперливия си език е следвала история на изкуството.

Милена: Аз съм завършила гимназия в Русия, малко преди Ленинград да стане Санкт Петербург, и голямата ми мечта беше да следвам история на изкуството. В България учих арт мениджмънт и културна администрация, но така и не го приложих на практика. Обаче с хората си говорим за картини... от дъжд на вятър.

- Вие сте заедно от 11 години. Хората се женят и развеждат за това време...

Милена: Ние - не. Макар това в живота да го направих, но в тройката останах.

Кирил: Ние затова не сме се женили помежду си. Иначе досега да сме се развели пет пъти.



- Отдавна събирате пари и посредничите между нуждаещите се и хората, които искат да дарят, но как разбрахте за проблемите в т. нар. бебешка нефрология?

Милена: Отдавна работим с фондация “Искам бебе”, но контактът с доц. Буева стана съвсем случайно. Научихме, че отделението по нефрология и хемодиализа към Университетската детска болница е единственото в България и решихме да го включим в кампанията.

- Какъв е този апарат, който сте им осигурили, та да не боцкат бебетата?

- Това е един монитор, откойто излизат едни жици, и към тях една гумена гривничка. Тя прави контакт с тялото и мониторът отчита всички показатели и замества вземането на кръв.


- Ти си станала парче лекар. А Тодор си мълчи.

Тодор: Аз съм една енигма.

- Жените ги интересува дали си женен.

Тодор: Не, не съм. Така че има надежда. Ама като гледам какви разводи и грозни делби стават. Не че има какво да се вземе от мен, освен един аквариум и нов матрак, който много си обичам.

Кирил: Както при всяка една тема, която разискваме, даваме три възможности. И ние ги отразяваме в житейски план. Тодор още не се е оженил. Милена се разведе, а аз съм все още женен с две деца - Иван и Мария.

- Класика! Те не се ли притесняват от вицове?

Кирил: Много се забавляват! По някакъв начин съм им внушил моето чувство за хумор. Генетично. То с какъвто се събереш, с такъв се събираш.

- Вие като сте “Тройка на разсъмване” не са ли ви предлагали да станете реклами лица на секс шоп?

Милена: Различни фирми искаха да вложат сексуален елемент с наше участие, но ние решихме, че това не е онази страна, която ни идентифицира. Сексът е само част от всичко.

Кирил: Аз бих го приел като комплимент, но чисто визуално биха искали от нас други атрибути, не гласове.

- След толкова години разпознават ли ви по гласовете?

Милена: Ние сме възрастно предаване, така е нормално. Виждаш как ти се радват или спорят с теб. Тоест показал си им на тези хора, че могат да изявят позицията си без притеснение. Често пъти без прелюдия директно започват да ти говорят по някакъв въпрос. “Ти в четвъртък каза еди-какво си, аз исках да ти отговоря, целия ден ти отговарях наум и така ме ядоса, че...” Много приятно чувство!

Кирил: Най-смешното ми преживяване беше на един плаж много на север. Пукнат човек нямаше освен мен и тръгвам аз по един кей. Разминаваме се с един с въдица, той изведнъж се обръща и казва: “Имате страхотно предаване!” Много сюрреалистично беше.

Тодор: За разпознаването на нудисткия плаж няма да кажа. Бяха майка и дъщеря.

Кирил: То е и задължаващо, не можеш да се пуснеш по неглиже.

Тодор: О, редовно се пускам неглиже. Няма да си изхвърлям боклука с костюм, я.

- Мислите ли за пенсия? Предаването имам предвид.

Милена: Докато се чувствам добре и в комфортна приятелска среда и докато вярвам в нещата, които правя, нямам основание да се махна.

Кирил: Ще ти отговоря като Слави: “15 пъти искам да се махна от всичко това, но хората ме искат!”

- Ти цитираш класиците!

Милена: Всеки от нас се е захващал и със страничен проект, който му е бил интересен.

- Като освежаване на връзката?

Кирил: Ех, това жените не го разбират.

Милена: Бих избрала заместител изцяло, само ако претърпя разочарование тук или ако една идея ме грабне и пренеса радостите и емоциите си на друго място. Както се оказа, някои неща отминават, тройката остава.

Тодор: В един момент няма да ни интересуват неща, които сега ни вълнуват. Не може да си Кака Лили в БНТ цял живот. По друг начин гледаш на живота. Дори изглеждаш другояче. Порастваш.

Кирил: Вчера ни интервюира една колежка, която е започнала да ни слуша на 14, а вече е водеща в телевизия.

Милена: Друг журналист от един сайт каза, че ни слуша от II клас, проходил е интелектуално с нас! За него сигурно е нормално да съм леля.

- Лелка е състояние на духа, а не на тялото.

Кирил: Фахрадин Фахрадинов ми каза: “Пък аз мислех, че сте тийнейджъри.” Значи не му звуча като чичо му Кирчо.

Милена: Въпреки че някои получиха картичка “Скъпи чичо Кирчо, бате Тошко, кака Миленка, Честита Коледа!”

Кирил: Ами да, мен ме приемат сериозно! Децата от отделението ни пратиха рисунки и картички с обратно написани букви. Умилително.

- Толкова време сте заедно, че сигурно знаете повече един за друг, отколкото близките ви.

Милена: Споделяме си. С тях нямам притеснение, че ако разкажа нещо лично, може да бъде използвано срещу мен.

Кирил: То е здравословно, ако някой се вземе много на сериозно, някой да го свали на земята.

-11 г. да си свеж и готин в 5,15 ч сутринта означава и ранно лягане?

Милена: Не е задължително. Не можеш да промениш живота си изцяло. Натрупва се умора от книги, които искаш да прочетеш, хора, с които искаш да бъдеш.

Тодор: Аз да си кажа, че сутрешният секс от години съм го забравил, освен в събота и неделя, а тогава толкова обичам да спя!

Милена: Когато в една връзка установиш, че между секса и спането избираш съня, трябва да се замислиш за връзката.

- Звучиш изстрадано.

Милена: Случвало ми се е, ама преди. Сега не.

Кирил: Аз, като по-просто устройство, заспивам като пън.

Милена: Спомням си, че ти преди години ни гостува. Говорихме за снимката на Андрей Луканов в моргата, публикувана в “Нощен Труд”. Тогава запомних, че нещата трябва да се показват каквито са и да приемаш последствията и различните реакции. Това му е готиното и тръпката. Гледаме да я запазим и до днес.

Кирил: Има си го и шоу елементът. Всеки един от нас е неповторим и артистичен. Истината, позицията, страстта са ясни неща. И двамата ми колеги са адски забавни и искрено се смея на лафовете им.

Милена: Безкрайно глупаво е да спазваш ролята си. Гледахме да си останем каквито сме, защото да се пресилваш е смешно. Всеки е с характера си. Може понякога да сме по-крайни, а и понякога много се паля и влизам в спорове.

- Нали трябва да предизвикаш слушателя да ти се обади, иначе ще си говориш сам.

Кирил: Немислимо е без провокация.

Милена: Ако сам на себе си си омръзнал, е нормално да омръзнеш и на хората.

- Да се върнем на повода за поръчковото интервю. Добрите ви дела не са кампания, а нещо постоянно или...?

Милена: То започна като кампания “Повече българчета за България” вече много години. Винаги основата е била какво е важно за хората, за да продължат живота си. Минахме през най-различни етапи и нормално се появи и тази дарителска част “Човечността има лице”. Не можеш да кажеш: до Коледа ще помагам, после ще си почина и отново напролет!

Явно на хората им хареса начинът, по който ги палим. Когато ти донесат нещо, не можеш да го откажеш. Най-хубавото е да го дадеш на онези, дето имат нужда, като пример за останалите. След като се вижда резултатът, това е най-готиното в цялата тази схема и не можеш да я изоставиш. По този начин показваш, че си честен и ти пука.

- Продължавайте!

Тримата: Обещаваме!

Източник: в. "Труд"