Васко Василев празнува 40-ия си рожден ден с концерт и книга. На 20 октомври той излиза в НДК с испанците от "Чамбао". Седмица по-рано ще се появи автобиографията му "40" на издателство "Мавзолея". Музикантът подготвя спектакъл за Бъкингамския дворец с вход от 2000 лири, както и опера караоке в Япония.

- Г-н Василев, точно на 40 хората обикновено се покриват и не празнуват. А вие правите тъкмо обратното - не сте ли суеверен?

- Цял живот ме наричат вундеркинд. Сега, като съм на 40, поне ще престанат да ме тормозят с тази дума. Правя концерт, защото ми казаха, че не било добре да организирам парти. И аз какво - вкъщи ли да си седя? За това ще свиря.

- А книгата?

- Бил съм на много места, познавам се с интересни хора, детството ми е интересно и приятелите ми винаги са казвали "Напиши!" И аз реших, че точно сега е моментът. Докато не ме е хванала склерозата и почна да забравям.

- Колко време й посветихте?

- Това е най-бързо написаната книга. Аз само записвах спомените си на диктофон, после ги дадох на Ваня Щерева, която ми е редактор. Тя оформи целия материал. Ако пишех сам, нямаше да свърша скоро. Разказал съм вътре всичко - за детството, за живота ми в Москва, Лондон, за Ванеса Мей и Памела...

- Последно знаем, че отношенията ви с Памела са само професионални.

- Такива са.

- Не е ли трудно - да се поддържа професионална връзка с някой, с който си имал интимна повече от 10 години?

- Ами защо не? Ако си бил 10 или 15 години с някой, трябва да го заплюеш?

- Но не е ли прекалено изкушаващо отново да прекрачите границата?

- Изкушаващо е...

- А сега с кого сте?

- Бях с една балерина пет-шест години Разделихме се. Тя не издържа на моето темпо на пътуване. И сега съм си сам. Един ерген на 40 години.

- Колко време може да се издържи без жена и колко без цигулка?

- Без цигулка? Винаги съм бил с цигулка. Не съм пробвал без нея. Без жена мога за по-дълго.

- Имало ли е в кариерата ви истински критичен момент, или талантът винаги ви е издърпвал напред?

- Колкото искаш. Първият критичен момент се случи още на 9. Вече бях натрупал популярност в България - свирех на много места, казваха, че съм вундеркинд. В същото време не бях минал през истинска школа. Людмила Живкова искаше да ме прати в Америка, но след като почина, всичко остана под въпрос. Тогава началник в партията извика баща ми на айрян в ЦК и каза: "Никакви Америки! Ето ти Москва". След това пък не знаех дали ще успея да отида в Лондон. В Лондон пък се чудех дали ще успея да стана концерт-майстор. Долу-горе на всяка петилетка съм на кръстопът.

- Колко талант и колко труд? Какъв е отговорът ви за съотношението между прословутите проценти?

- Зависи. За някои свиренето е труд, но за истински талантливите е нещо съвсем друго. Всеки процент е от полза. Като че ли има и процент "медии" обаче. И от тях дали ще станеш популярен. За някои медии, например, няма значение дали имаш талант, важното е да си красив.

- Свирили сте навсякъде - пред принцове, кралици, със Стинг... Има ли нещо, което да ви липсва?

- Ами постоянно съм зает с проекти. В момента една от големите корпорации в Япония, "Юмиури", ни кани да свирим там. Публиката на класическата музика пада и търсят хора с идеи. Тъй че догодина месец-два ще свиря в Япония - ще правим караоке за опера.

- Модерността ли е ключът към връщане на интереса към класиката?

- Да я поднесеш по различен начин. Да изненадаш. В Кралската опера имаме проект "Писмата" - между Моцарт и баща му, между Жорж Санд и Шопен, между Чайковски и Надежда фон Мек. През януари "Писмата" ще звучат в Бъкингамския дворец пред кралицата и принц Чарлз - билетът струва 2000 лири. Приходите са за операта ни, тъй като съкратиха бюджета с 30%. Така че е много важно да не превръщаме музиката в музей, а да мислим за нещо ново.

- Свирили ли сте за пари неща, които не ви харесват?

- Да. И аз понякога върша нещо за пари - скучен балет или опера. Всички го правят, няма измъкване. В подобна ситуация обаче не можеш да дадеш най-доброто от себе си. Музиката трябва да преминава през теб с любов, за да може да я предадеш на публиката. В момента с "Чамбао" ми се случва най-хубавото, с което съм се занимавал. От малък обожавам испанската музика, винаги съм искал да вляза в тяхната кухня - не са класика, не са поп, а фолк, какъвто обожавам.

- Какво ще изсвирите с "Чамбао" в НДК на 20 октомври?

- Циганска музика от различни краища на света. Миксирали сме унгарски танц на Брамс, фантазията Кармен, мелодии от Индия и Русия, фламенко... Пианистът на "Чамбао" Тони Омеро направи всичките аранжименти. Трябва да видите как работи - напълно сляп е, а е абсолютен гений.

- Имате ли специални ритуали преди концерт? Или какъвто и да е каприз? От калъфа на Найджъл Кенеди гледаха снимки на Ленин.

- За разлика от Найджъл Кенеди, аз съм живял в епохата, която боготвореше Ленин и не ми е нужен в калъфа. Единствено поръсвам сцената с вода.

- Да имате обяснение за възхода на чалгата?

- Има я във всяка страна. И това, което е хубаво, остава. В чалгата има добри песни, има и голям боклук. Хората не са глупави, накрая винаги ще отсеят само качественото. Опасност виждам обаче в друго - в образованието все по-малко се набляга на музиката. В министерствата хората понятие си нямат, че ако едно дете свири на цигулка от малко, може и да не стане цигулар, но в него се възпитават чувствителност, дисциплина, интерес към духовното. Винаги си личи, когато един човек се е занимавал с музика. Но така е и в Англия, и в Русия - голяма грешка.

- Бихте ли коментирали културната реформа?

- Тъжно ми е, когато научавам, че в България уволняват музиканти. Преди 15 години имаше подобен проблем в Англия. Тогава се оказа, че в операта на всеки от нас има по 5 мениджъри. Няма да се учудя, ако в България административният е безкрайно раздут. Така че там трябва да има съкращения, а не при артистите.

- Промени ли се отношението ви към България през годините?

- Обичам си моята страна. Каквато и да е - комунистическа, демократическа, бедна, богата. Няма значение, винаги ще си я обичам.

Източник: в. "Стандарт"