Звездомир Керемедчиев е вокал на легендарната група „Ахат”. Най-голямото рокгърло у нас завършва естрадния отдел на Консерваторията в класа на Георги Кордов.

„Никога не съм искал да бъда естраден певец. Записах се там заради майка ми и баща ми, да взема диплома”. Превратната съдба на рок музикант го лашка цял живот по България и Америка. Звезди оставя в САЩ жена и дете, за да се завърне отново у нас. Репортер на „ШОУ” за пръв път го склони да разкаже за най-голямата си тайна.

- Звезди, защо замина за САЩ и се откъсна за толкова години от България? И какво стана със семейството ти?
- Заминах през януари 1992 година. Тогава се върнахме с „Ахат” от третото си турне в Холандия. На мене ми дадоха виза, а на Денис не му дадоха предната година. Денис беше почнал тук някакъв бизнес полека-лека. Събраха се няколко души - с Амебата, Фънки и Величко Тонев (един от основателите на „София Мюзик Ентърпрайзис”), лека му пръст, и още няколко, и започнаха да въртят някакъв бизнес, да купуват, продават стоки.

Ставаше дума за камиони със захар от тук до там, междувременно вдигат цената. Захар, олио, ракии и такива неща... Тогава, ако си спомняш, около една година нямаше нищо по магазините. Денис, Митко Фънка, Амебата излязоха съобразителни момчета и с всякакви неща почнаха да правят пари... Денис ми викаше тогава: „Стойте тука, ще ви плащам заплати, ще свирим и ще станем велика група”. Викам си на акъла -

как някой, с когото съм си делил хапката и капката, сега ще ми плаща заплата?

И случайно Милена дойде на Синьото кафе и казва, че на нейни приятели вчера са дали американска виза, да се пробваме и ние. Заедно отидохме и се пробвахме и ни дадоха...
Всичко съм работил в САЩ, не съм бил само полицай и доктор. Музиката ми беше хоби за няколко долара повече през уикендите.

Жена ми остана в Щатите, разведохме се. При нея остана и синът ми Винсънт, който се роди там и е вече на 18 години, Соня Васи му е кръстница, но за малко щеше да бъде Винс Нийл от Мотли Крю.
През 98-ма година се върнах в България, защото Денис ми се обади една вечер в САЩ и ми каза: "Има възможност да подгряваме „Дийп Пърпъл” в София. Пращам ти самолетен билет". (Имаше хора, които казаха, че са дошли на концерта само заради "Ахат" в Зимния дворец, бяха се събрали около 7-9 хиляди души.) Денис отдавна вече беше забогатял, беше фалирал веднъж, беше забогатял втори път и така нататък. Беше се отделил от „София Мюзик Ентърпрайзис” и си беше оставил само някакъв процент. Занимаваше се със съвсем други неща. И аз казах "О`кей" и се върнах.

- С какво се занимаваш днес?
- Аз съм метъл, за мен е по-важно какво мисли фенът, който ще ми дойде на концертите.

Денис е по манекенките!

Не съм от тия, дето искат всеки месец да са експонирани по медиите, но когато тръгна по улиците, се обръщат след мен винаги. Моето обкръжение са феновете на метъл музиката. Свиря с един колега в пиано бар, свиря и на бас китара в група „Фобос”, имам си и моята група „Аналгин”, с която ходя по участия насам-натам, а този месец започвам и предаване по радио Зи Рок, ще се казва "Моят метъл свят". Не се занимавам с друго освен с музика.

- Да разбирам ли, че заради музиката си се разделил с жена си и семейството?
- Не, музиката не е попречила в никакъв случай на семейството ми и не е причина за развода с майката на сина ми. Няма такива работи. Детето ми в момента е в Харвард, на някакви специални курсове, майка му явно иска да го направи юпи. Естествено, че аз исках да го видя рок музикант. Учи нещо, свързано с политическа икономия, да ти кажа честно, нямам представа и слабо ме вълнуват подобни неща. Защото

синът ми той стане един от огромната маса, която тече из улиците на Америка.

За съжаление това е. Майка ми и баща ми се преселиха заради него в Америка, да са по-близо до внука си, а баща ми почина там, в САЩ.

Сега живея с приятелката си Надя, която е доктор по психология и работи в БАН, нищо че аз съм метъл...

- Какво стана с Божидар Главев, китаристът ви, междувременно? Някой очакваше ли, че той ще надене расото?
- Оказа се, че Божидар никой не го е познавал. Колкото и години да бяхме заедно в групата и да сме свирили с него. Той просто в един момент се откъсна. През 93-а година, мене ме нямаше, те се събрали с Денис, Юрката, Хадад, някакви търкания се получили помежду им, не знам какво е станало, и са спрели да контактуват. И Божо се е прибрал в Бургас, откъдето е жена му. И по-късно като се видяхме, ми каза, че в момента учи в Семинарията и ще става свещеник. И два часа си говорихме само за религия...

Казва ми: „В този гаден свят, в който живеем, за да оцелеем, трябва да се върнем към корена. А коренът на човек какво е - религията и земята”. Божидар винаги е бил заклет, тотален атеист. Не знам какво му стана. Ей, в "Брадвата" например текстът "Светците носят вносни дрехи! Поповете вонят на ром!" - това са негови думи, той ги е писал тези неща. Божо изведнъж от бесен метъл, луд фен и човек, който мразеше порядките в това общество, да не говорим за религии и подобни работи, се превърна в такъв човек.

- Кога точно записахте първия си албум "Походът" и очаквахте ли, че "Черната овца" ще стане такъв хит?
- Записахме го през пролетта на 89-а и той излезе малко преди края на годината. Тогава тръгнаха "Дървото", "Огнени души, "Походът", "Монолог", "Земя на светци". Последното парче, което направихме за албума, беше "Черната овца". Когато я изсвирихме за първи път, публиката пощуря. Стана на един фестивал "Рок под звездите" в Приморско. Не го очаквахме, разбира се, никой от нас никога не беше предполагал, че ще се случи.

По-късно заминахме заедно всички за САЩ, през 99-а година, да запишем "Made in USA".

Денис беше заминал по-рано с бременната Наталия, за да се роди там детето.

Денис се беше погрижил за всичко изключително, както винаги. Той е така - като прави нещо, го прави както трябва, без половинчати неща. 180 хиляди долара струва записът на този албум. За всеки от нас имаше отделен апартамент в Орландо, Флорида, а той всеки божи ден пътуваше отиване и връщане от Орландо до Тампа, където живееше с Наталия, по два часа в едната посока и два в другата. Наталия беше вече много бременна, тя роди през август, а записите бяха през юли.

През 2006 година излезе вторият концертен албум на "Ахат". Досега де факто "Ахат" имаме два студийни и два концертни албума. Третият ни студиен албум предстои да излезе, вече е готов, но се чудим кога да го пуснем.

- Много се коментира, че AC/DC за концерта си в България са прослушали няколко подгряващи групи, включително и „Ахат”, но са избрали „Конкурент”? Каква е истината?
- Няма такова нещо! Просто Пепи (организаторът на концерта от „Болкан ентъртеймънт” - бел. ред.) едно време беше басист на „Конкурент”. Това е цялата история. Ако беше го направил Иван Амебата, щяхме да свирим ние. Така седят нещата - не е вярно, че са избирали между пет групи.

Въобще не може да се сравнява „Ахат” с „Конкурент”.

Според мен обаче той от притеснения се изцепи с това "шибаняци" към публиката. Аз съм бил на толкова концерти в България и никога не съм си позволявал да кажа нещо на хората, освен "дами и господа, приятели". Емо Анчев си го отнесе за това "шибаняци", при това свирепо. Голяма грешка, той повече никога няма да бъде поканен никъде за нищо... Пък и това, дето пиарът му лъга, че са поканени и в Букурещ с AC/DC, пък басистът си счупил крака, това не се прощава...