В навечерието на 137-мата година от Освобождението на България излeзe вторият том на книгата „Васил Левски“ (ИК „Изток-Запад“) със съставител видният български писател и общественик Димитър Т. Страшимиров.

Ценното издание включва писма, писани до Левски в периода 1871–1872 г., кореспонденция между Апостола и негови съвременници, мемоари и бележки, както и сведения, събирани от автора след Освобождението.

Сборникът на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски“ (с подзаглавие „Живот, дела, извори“) излиза за първи път през 1929 г. Авторът иска да представи живота и делото на великия български революционер въз основа на стриктен анализ на исторически документи. Първият том на новото издание на книгата (2014) представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. В настоящия втори том са включени писма, писани през периода 1871–1872 г. до Апостола от негови съратници като Филип Тотю, Любен Каравелов, Димитър Общи и др. Изданието съдържа и писма между различни личности от епохата, които дават по-пълна представа на читателите за духа и събитията от този период, като например писмото от Филип Тотю до Панайот Хитов, писмата на Ангел Кънчев до Никола Обретенов и др. Предлаганото издание включва мемоари и бележки от съвременници: на Панайот Хитов за Левски, дописка на поп Кръстю и др. Димитър Страшимиров е публикувал и събрана от него след Освобождението информация, свързана с личността на Апостола. В края на книгата са включени азбучник на личните собствени имена, азбучник на географските имена и азбучник на псевдонимите (за да може да се разбере от четящия кои исторически личности се крият зад псевдонимите, кодираните имена и инициалите в писмата). За да улесни читателя в разбирането на текстовете, издателството ги е предало чрез съвременния правопис. В отделни случаи [в квадратни скоби] е довършено казаното. Книгата представя достоверен, автентичен поглед върху живота на една от най-светлите личности в българската история.

Димитър Т. Страшимиров (1868–1939) e български историк, писател и обществен деец, роден в гр. Варна. Завършва гимназия във Велико Търново. Следва литература и история в Берн, където защитава докторска степен по литературни науки. Страшимиров е един от активните дейци на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация. Бил е редактор на списание „Съвременник“ (1889–1890), директор на Народния театър (1927–1929), заместник-директор на Народната библиотека (1930–1935). Димитър Страшимиров е автор на множество статии публикувани в периодичния печат. Освен за Левски, той има исторически трудове посветени и на Априлското въстание, на Любен Каравелов, на Христо Ботев.

Първият и вторият том на „Васил Левски“ на Страшимиров са част от поредицата „Забравените българи“, в която са още обединените в общо издание трудове на Симеон Радев „Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“, „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ със съставител Веселина Антонова, „Спомени за бунтовното време 1876 година“ на петима видни участници в Априлското въстание (в съставителство на Стоянка и Христо Йонкови), „На кол вода пиехме“ на Благой Шклифов и др.