Яна Маринова за втори път получава главна роля в пиеса на Варненския драматичен театър. След „Изборът на Марта” тя влиза в ролята на Алекса в „Любовни писма“ от Албърт Р. Гърни, където си партнира със Свежен Младенов. Пиесата имаше вече своята премиера във Варна, а в София ще е на 16 октомври в 19,30 ч в “Сити марк артцентър”, но билетите за нея вече са изчерпани. Представлението ще се играе редовно и в столицата, като следващата дата за него е 30 октомври. Пред пресаташето на Варненския театър Виолета Тончева Маринова призна, че тя самата също пише любовни писма. Ето част от интервюто на актрисата, а цялото може да прочетете в woman.bg

-Яна пише ли любовни писма?
-Пише, но нейните писма са по-лесни, по-сладки, по-лесно смилаеми. В повратни моменти обаче рязко могат да сменят тона. Във всеки случай писмата на Яна помагат на писмата на Алекса.
 

-Любовните писма са нещо съкровено, нещо интимно. Харесва ли ти да бъдеш в такава територия?
-Обичам да бъда в такава територия. За мен най-важното нещо е чрез професията да казвам всичко, което ме вълнува. Не мога да си представя, че ще избирам героини, които са много известни като Медея например. Интересува ме, когато играя едно представление, да има какво да кажа на публиката, нещо, което ме вълнува ужасно много. Ако престане да ме вълнува, представлението трябва да спре, трябва да има ново представление.

-Алекса и Томас са много различни, а в любовта противоположностите се привличат. Как точно става в „Любовни писма“?
-Те се привличат най-напред заради химията, на която никой не може да устои. Когато се влюбиш, целият свят е в краката ти, ти летиш. Но по-същественото е, че те се обичат и с умовете си. Алекса не понася да се преструва. Във всяко нещо, което тя казва, няма лъжа. Тя е пряма, обича предизвикателството и приключението, и постоянно ги предизвиква. Когато Томас избира пътя на типичния прилежен, успешен, „загрижен“ за обществото човек, това я побърква, тя иска да си го върне обратно и му казва: „Ей, квадратен, спомни си за любовта, спомни си за мен!“ Точно поради тази причина Томас не може да спре да я обича през целия си живот. Всяка захаросана жена, която би се изпречила на пътя му, не може да се сравни с Алекса, с нейните качества, с нейния ум.

-Любовните писма в „Любовни писма“ сякаш не помагат на любовта...
-Напротив, помагат й. Всъщност коя е най-щастливата любов? Любовта, която не е била поразена от бита. Когато трябва да разделяш или събираш колко печелите, когато правиш сметки кой ще гледа децата и т.н. Да, Алекса и Томас се събират за известно време, но това е една любов, която просъществува цял живот, точно защото битът не я засяга. Любовта може да бъде честна и откровена, може да бъде истинска, когато не влиза в рамките на обременения бит.