В навечерието на Празника на розите Юнона ни пренася в едно от най-красивите и уханни кътчета в България, родния Казанлък.

Народните песни са в сърцето на изпълнителката, а според нейните почитатели, тези мелодии особено й лежат.

“Месец май за мен бележи новото начало – на хубавото време, на усмивките, на слънчевото настроение и се надявам този период да е много добър за всички – казва певицата – Нямам време да отглеждам цветя, но обичам да се обличам “в цветя” – в повече фолклорни песни, които изпълнявам, съм облечени с дрехи с флорални мотиви. А любимото ми цвете е розата - символ на моя роден град, символ и на България.”

Юнона припомня, че като дете на музиканти, които са закърмени с българския фолклор, това което най-много обича да изпълнява е народната музика.



“Народното пеене ми е любимо. На много мои участия, дори в нощни клубове, изпълнявам народни песни. Много млади хора харесват фолклора и се радвам, че е така. Нека не забравяме, че фолклорът е най-голямото ни богатство! Всяка година в началото на юни в моя роден край идват хора от цял свят на Празника на розата. Те се възхищават на всичко, което се случва около него, а то е тясно свързвано с българския фолклор”, споделя Юнона.

За народните песни Юнона признава, че ги изпълнява от сърце. Случвало се е и да се разплаче, когато пее или слуша хубави песни. И това е така, защото изключително й въздействат, а и ги свързва с много лични моменти. Народна песен с особена сантиментална стойност за Юнона е “Мома в градина седеше”.

“Това е песен, която майка ми изпя преди 30 години. Гледам видеото с това нейно изпълнение, от както се помня и много го харесвам. Радвам се, че успях да я изпея в мой вариант и да снимам видеоверсия”, с вълнение казва Юнона.
Юнона често гостува на наши сънародници по света.

“Може би, зажаднели от носталгията по родния край, от това, че срещат свой сънародник, тези хора и срещите ми с тях винаги протичат много емоционално. Има много сълзи, много радост, трудно се разделяме. Това, което много ме радва е, че отдалечени от родния край, те не забравят българския фолклор и отправят към мен молба да изпълня конкретни народни песни от родните им места и поддържат българската традиция далече от Родината”, казва Юнона.