Храмът “Света Петка Българска” в свещената местност Рупите край Петрич чезне в самота след залез въпреки годишнината от смъртта на Ванга, пише “ШОУ”. Туристите от цяла Европа вече са се помолили на гроба на пророчицата и са си тръгнали.

Само една крехка жена върви сама, без кола и без багаж по разбития път. Слязла е от автобуса в Петрич, но пътят не е никак кратък. Тя не го прави за пръв път – от години спи на гроба на “своята майка”. Казва се Николина Фандъкова. Хората от църквата казват, че е единствената, която го прави няколко години поред - спи на гроба на Ванга в дъжд и студ, без да се завива. Просто ляга на пръстта. Не иска да се пише за съдбата й, но знае, че няма как да избяга от факта, че е била “компаньонка” – някои разгадават тази дума по друг начин. И с право.

От Бургас е, на 56 г. Преди много време Ванга й дала Железен светилник в Живота - така се изразила, но Ники не иска да каже какво точно означава това. Идва всяко лято на 11 август, когато празнуват и 15-те хил. кръщелници на Ванга, преминава стотици километри на автостоп, за да прекара нощите на гроба на пророчицата. Според Николина Ванга е космически дар и трябва да бъде обявена за светица. А мощите й са нетленни. Но

никой не смее да отвори гроба, за да се увери.

“Ванга ме разтвори като цвете към знаците на съдбата. Преди това се лутах, мятах, лъжех, пиех, пушех, чуках се, с когото ми падне. Като забременях преди 30 г., приятелят ми ме изостави и избяга в София. Там изпедепца друго семейство – наричаше го “свое”. Молих го като блудница. Не и не! И досега не признава детето си! Съдих го за бащинство и го осъдих! Тежки времена. Татко му бе шеф в МВР. Такива унижения преживях за един страхливец. За един “баща неизвестен”, както пише в акта. Ама тогава не познавах Ванга. Бях разпъната на кръст в пълна безпътица.

Светът се сриваше! Синът ми Венелин се роди с тежка астма. Не излизахме от болниците. Нямах пари, никой не ми помагаше, подсмихваха се на мъката ми! Тя се засили, като видях в първи клас момчето си с цигара, после открадна моливче, сетне 17 лв., да не казвам откъде. А болестта го ломеше, едва дишаше!

Отидохме при Ванга като при последна надежда! Преди това бях чела книги за нея! Ксероксът се разпространяваше тайно, но сърцето ми продума внезапно: “Такава майка съм търсила, само тя ще помогне”.

Пристигнахме в Петрич от Бургас – девет дена път с камили. А в двора – 200-300 души и един милиционер. Цеди всички и прибира парите като бакалин. Наредихме се безнадеждно. А Ванга му крещи : “Да доде жената от Бургас с болното момче.”Рече ми на мене кротко: “Ке се оправиш ти, жено, само внимавай с отровите” /Аз тогава работех в “Нефтохим”/. Добре, че си се разделила с оня. Чети Петър Дънов и пак дойди”.

“Започнах да я сънувам след това. Даваше ми акъл при кой лекар да идем за рожбата ми. Като станах лаборантка в “Нефтохим”,

едва не умрях от циановодород.

А колежка каза, че сякаш я ощипала някаква гадина и така ме намерила навреме. По-късно усетих, че с Ванга имаме телепатична връзка, сетивата ми се изостриха, изчистих се душевно. Проясни ми се животът като с очила 12 диоптъра. Станах почти безгреховна. И сега съм такава. Но не съвсем. Залюбих утрините и тревите. И друг, нов мъж. Пияница, ама иначе нежен като принц. Все целува ръце.

Като влязох в болница /аз си отивам, много съм болна, неизлечимо/, усетих, че синът ми е зле и чувам хриповете му от разстояние. А дори лекарите не ги уловиха със слушалка. Отиваме пак при мама Ванга. А тя рече на детето: “Внимавай пак да не убодеш!”. Помислих, че става дума за злополука, за болници, но забравих, че тя говореше с кодове.

И после се разбра. Детето ми се хвана с наркоманка и му “заключи белезниците хероинът”. Разпродаде всичко от дома ми. Сега е в затвора. Казва, че сънува Ванга. А тя му думала :”Не се мразете!”. Рекла и друго. Страшно! Моля се да не се сбъдне! Ама като знам, че тя познава и е феномен!

Един сърбин пред мен търсеше изчезналото си момче – отвлечено за откуп. Пък тя знаете ли какво му рече?! Ужас! “Мъртъв е, на върбалака у реката.”. И тъй излезе. Ванга и сега помага на сина ми. Няма случайно нещо в живота. Той се моли да не излезе отзади решетките. Така се чистел. От дрогата! Не се срамувам.

Ако не бях срещнала Ванга, щях да си остана сляпа!

Ванга ме чува. Тя ми изчисти болестта на душата. Обясни ми, че майките не трябва да зачеват, ако не са готови, не искат и не са в мир в себе си. И родителите не трябвало да се карат....Защото децата са отворени светове, попиват омразата и до 7- годишна възраст могат да излизат от телата си. Ходят на други планети, ама ние не знаем и няма как да ни посъветват, те са наши гости.

Защо е така ли? Ванга ми рече, че жената трябва да седи до мъжа и да му дава рамо, щото е по-слаб. Ама като го подпре любимата му, покорява царства. От Ванга знам, че дори като плюем слънчоглед, наплюваме ангелите си, а те стоят и ни пазят неусетно. От другата страна на рамото са демоните – като се гневим, надделяват. Няма безкрайно несъвършенство, няма и крайно съвършенство. Не може само да искаме. Трябва и да даваме.

Ванга знаеше, че Земята е обърната пирамида на Небето. Всичко земно е и там, в съвършен вид. Ей затова спя на гроба й, да го видя!!!!!