Времето е единственото, с което човек не може да разполага.

Всеки има своите добри години, а след това трябва да помисли за пенсия. За някои животът се превръща в истинско охолство, а за други животът наистина остава една добра стара история, която бързо се забравя през годините.

Така се случва с Джо Фрейзър, който умира в малката стаичка на спортната си зала, така се случва и с Едгар Алан По, Джо Луис, Оскар Уайлд и още много други.

А какво се случва с онези, които никога не са обичани?