Георги Георгиев или Жоро Френски, както е по-известен, познава всички светски личности в България.

Той организира първото плейбой парти у нас още през 1990 г. Никога не е бил мутра, въпреки че се знае добре с представителите на подземния свят.

Обиколил е 28 страни, владее 5 езика, единият от които тайландски. И най-важното – член е на Менса с коефициент на интелигентност 152 – колкото имат едва 1,4 % от хората на земята!

В интервю за в. "ШОУ" той разкрива задкулисните тайни на живота у нас.

- Жоро, ти си бил многократно организатор на конкурси за красота – как се печели короната и колко точно струва тя?
- Понеже малко ми е омръзнало да обяснявам нещата относно короните, а и доста хора няма да ми повярват, само ще ви дам за задача да си помислите – бюджетът на „Мис България” на Жени Калканджиева например е 180 000 лв. При този огромен бюджет мислите ли, че 10 000 лв., каквато цена обикновено обявяват в клюките, че е платена за първото място, биха били решаващи? Но тъй като красотата е крайно субективен фактор, както казват руснаците - „По вкуса и цвет товаришчи нет” – та която и да изберат, винаги ще има недоволни, но това съвсем не значи, че нещата са наредени.

- А задължително условие за крайния триумф ли е претендентките да “спечелят” преди надпреварата по един или друг начин одобрението на организаторите? Разбираш за какво ти говоря...
- Това се носи като градска легенда, че непременно победителката трябва да е спала с журито, и то ако е възможно, с повече от тях, за да се получи мнозинство – ха-ха-ха! Не, разбира се, и това не е вярно. И искам да посъветвам младите момичета, решили да напредват с цената на всичко, да не вярват на десетките „агенти”, фотографи или просто „инсайдъри”, че само е достатъчно да спят с някого от тях и ще станат първи на който си конкурс пожелаят.

- Спомена ми Жени Калканджиева. Сега тя заедно с Виолета Сечкова и Емил Кошлуков организират „Мис България 2011”. За Жени неведнъж са се изписвали много слухове – че все още поддържа тайна връзка с братята Маргини, че е взимала наркотици и какво ли още не...
- Познавам Жени от доста години – още откогато тя самата беше модел, и много я уважавам като човек и като бизнесдама. Както ти казах, нейният конкурс има бюджет за провеждането си 180 000 лв. и съответно е най-издържаният и популярният в цяла България. При условията на криза той не може така лесно да се самофинансира и изходът беше или да се откаже да го прави, или да измисли някакъв друг начин за осъществяването му. Приветствам нейната идея и се радвам, че ще го направят по този начин. Неслучайно и Жени е член на Менса – дружеството на хората с висок коефициент на интелигентност, където трябва да имаш минимум IQ 148, колкото имат само 2 % от хората по света, където членувам и аз.

А относно слуховете - когато човек е малко или много под светлините в България, веднага бива изкаран наркоман, проститутка, сводник /както говорят и за мен хора, които дори не са ме виждали / или ти приписват някакъв друг смъртен грях. Дали Жени може да взима наркотици, след като се грижи за малкото си дете, и едновременно движи тази голяма нейна фирма с десетките ангажименти и стотици модели – ха, това да си помислим! За връзките й – ами тя е отдавна вече омъжена жена с дом и семейство – даже спря да ходи често по заведенията, за което често й се карам, но то е напълно нормално след сватбата – за какви връзки говорим?

Същата глупост и за Слави Трифонов – че взимал наркотици. С него се познаваме от двадесет години, а той, горкият, дори никога не е пил алкохол, камо ли да взима дрога; поне от 10 г. не ходи по заведенията и работи като вол – непрестанно. Е, как тия хора се друсат всекидневно, а винаги са в час и работят за трима – според теб става ли така? Ако е така – да почваме и ние, тогава, а?

- Много ли момичета са склонни да се “продадат” заради едното 1-во място? И всъщност, ако говорим в цифри, колко горе-долу струва тази бляскава корона?
- Ако става дума за някакви регионални, нелицензирани, измислени конкурси, чиято основна цел е да се направи някоя метреса титулувана, със сигурност има тарифи, друг въпрос е каква стойност има да си мис „Ляв бедър” например или мис „Вечна пролет”. От друга страна, и кризата натисна бизнеса и не вярвам много хора да са готови да дават пари за съмнителни неща, не е толкова лесно. Както казвам аз: „Тая криза, ако продължи още малко, жените ще започнат да се омъжват наистина по любов” (смее се). Докато стойностните неща, както казах, са положени на съвсем други основи, а и след това победителката отива на световен конкурс – не става да пратят там някоя страшница.

- Преди година те набедиха, че си уредил титлата “Мис Плеймейт 2010” на Дорис Дилова. Как би го коментирал?
- Не знаех, че мен са ме набедили – досега бях чул само за гаджето й Мартин, който бил мега бизнесмен и турбо наследник и взел, че й платил титлата, понеже нямал какво друго да прави, а на нея това й било първата детска мечта. Всъщност момчето е обикновен работещ човек със собствен нормален бизнес, не е наследник и никога не би дал някакви пари за такова нещо, нито пък Дорис някога го е искала неистово. Може би понеже доста яростно я защитавах по разни мои интервюта в телевизията, по форуми, във Фейсбук и навсякъде, и затова да се е чуло – досега не го знаех – от теб го разбирам… Нека ти разкажа една история – точно четири дена преди „Плеймейт” правехме парти на модния бизнес, където се видях с Дорис. Тя ми каза буквално: „Жоре, избраха ме да участвам в конкурса „Мис Плеймейт”. Знаеш, аз не спя с никого заради това, а и не давам пари – няма да ме изберат мен, но отивам за рекламата – все пак съм модел”. И за добро или лошо, от 12 момичета там аз познавах 11, като познавам и Христос – собственикът на конкурса, така че съм доста навътре в нещата и ви гарантирам, че никой не е помагал на Дорис – избраха я хората по Интернет, както ще бъде и тази година. Който иска да вярва, който не иска, да си мисли, че лъжа. Но искам само да отбележа – Дорис участваше само три месеца преди това на мой и на Ива Атанасова конкурс – „Мис Bed Girl”, и стана ВТОРА. Е, защо не я уредих на моя си конкурс да стане първа, а на „Плеймейт” взех, та я уредих?

*Дорис Дилова

- Спомена ми, че имаш над 22 собствени бизнес начинания през живота си, а на 26 години вече си притежавал солидна фирма с доста добри доходи. Също че си изкарвал тогава на месец толкова пари, достатъчни да си купиш няколко четиристайни апартамента в София – а това са неприлично много пари!
- Едно от първите неща, с които съм се занимавал през живота си, беше, че вкарах едни от първите ротативки в България от Германия през 1991- 1994г. Тогава нямаше още покер-машини и те се харчеха като топъл хляб. Продавах всяка една с към 700 % печалба. Отделно имах много разпръснати по кафенета и дискотеки, които изкарваха себестойността си по пет-шест пъти на месец. Бизнесът беше много добър, но, както става обикновено, прекалено печелившите бизнеси са крайно малотрайни - промениха закона и те не можеха повече да се внасят и употребяват в България. Цената беше денонощна работа, до пълно изтощение, докато един ден не осъзнах, че това не е пътят – да загубиш себе си и живота са за някакви пари, та ако ще и да са милиони. Тогава прозрях, че парите не трябва да са водещи в живота ти независимо от количеството им. Когато ги имаш, не е толкова трудно да го разбереш. Хората, които никога не са изкарвали наистина големи пари, си въобразяват, че ако се сдобият с такива отнякъде, изневиделица всичките им проблеми ще изчезнат. Това обаче съвсем не е така!

Многото пари, също както и бедността, само изострят симптомите. Злобните и завистливи в бедността си хора, като богати стават високомерни и егоисти. Това, точно по същия начин, определя отношението на другите спрямо тях, а показателят за човешкото щастие е отношението на заобикалящите те хора и на твоите близки към теб.

- Можеш ли като човек, обиколил половината свят, да ми разкажеш някакви любопитни случки? И каква е историята около тази мулатка, която първо живяла 2 години със Слави Бинев, след което 6 месеца с теб, а накрая е щяла да загине?
- Когато беше със Слави, никой не я закачаше, но когато се разделиха, пак се скри. Ние си имахме случка с нея още отпреди Слави и аз я намерих и я взех да живее у нас. Никой не я закачаше повече и излизахме всяка вечер. Бяхме заедно около 6 месеца, но, както става понякога, се разделихме. Въпреки че й казах, че винаги може да разчита на мен за пари и всякаква помощ, след около месец тя скочи от балкона от тях – от 7-ия етаж и... оживя. Падна върху една от старите, дебелите пейки, счупи си двете бедрени кости, но остана жива. Беше едно много красиво момиче с доста нещастна съдба. Но сега живее в чужбина, омъжила се е и е добре, слава Богу!

- Откога се познаваш с премиера Бойко Борисов? Предстоят избори и компроматната война е в разгара си – твои думи са обаче, че “Бойко Борисов никога не се е занимавал с незаконна дейност”. Откъде имаш тези впечатления или наблюдения за него?
- Не сме някакви първи приятели, просто се знаем на „здравей-здрасти”, но аз знам тогава с какво се занимаваше – чиста охранителна дейност, а не като някои други хора по това време.

- Какво става, когато влезеш в територията на т.нар. подземни босове? Много разказваш за тези хора – за Поли Пантев си казвал например, че е бил рядко интелигентен човек и също като теб – член на Менса, също и за братя Пехливанови... Какво те свърза с всичките тези хора, кои всъщност са те?
- За хората някои са престъпни босове, за мен те са отдавнашни приятели. Опитвал съм се да влияя на някои, които са ми по-близки, но някои просто не разбират, че вършат лоши дела, които няма да ги доведат до добро, други знаят и си се оправдават сами пред себе си по някакъв начин, а трети просто са си лоши.

С Поли не съм се познавал отблизо. Просто знам, че беше член на Менса, както и аз, беше наследник на голям и богат род. Срещали сме се много пъти, но не сме контактували пряко. Братя Пехливанови – негови близки съратници, са близки мои приятели, особено по-малкият - Любо – рядко начетено, образовано и принципно момче.

- А защо наричаш Антон Милтенов-Клюна “обикновен редови дилър”?
- Не съм казал, че е „обикновен редови дилър” – напротив – Клюна беше рядко хитро и умно момче.

В едно мое интервю говорех за един наш разговор – познавах го отдавна – беше ми приятелче, по-млад от мен и когато аз го съветвах, наистина все още беше обикновен дилър – чак после се издигна в йерархията. Казах му да не се завира в тези неща, особено в хероина, защото много бързо се умира от тях. Казах му, че Господ вижда и раздава всекиму заслуженото, но той не ме послуша и след две години загина...

Интервю: Анелия Попова, blitz.bg