Георги Георгиев или Жоро Френски, както е по-известен, познава всички светски личности в България, освен това знае доста от тайните на ъндърграунд героите.

Обиколил е 28 страни, владее 5 езика, единият от които тайландски, пише blitz.bg. И най-важното – член е на Менса с коефициент на интелигентност 152 – колкото имат едва 1,4 % от хората на земята!

- Жоро, знам, че с бизнесмена Коко Динев сте отдавнашни приятели. Името му се споменава почти винаги, щом стане дума за фолк певици, на които той сякаш действа като магнит! Откога се познаваш с него?
- С Коко се познаваме от двадесетина години. Той е малко по-малък от мен и се знаем още от ученици. Приятели бяхме, даже на времето няколко пъти се е случвало да си разменяме гаджета – първо с мен, после с него или обратно, но в това няма нищо лошо – явно момичетата са имали вкус (усмихва се).

- Интересно е и как се стига до сделката със закупуването на „Кошарите” – заведението днес му е като марка?
- Беше любимец на Жоро Илиев и той му даде шанс да ръководи ресторанта. Жоро дори му беше кум на сватбата с Анелия. Както се видя, Коко се справяше добре с „Кошарите” и изкара доста пари оттам. Преди да убият Жоро, Коко купи от него ресторанта и стана негов собственик. Още преди това беше направил казиното в Сандански – едно от първите в България и оттам също печелеше, и печели и досега – доста гърци ходят да играят там – винаги има клиенти. После купи футболния отбор „Вихрен”, а накрая „Локомотив Пд” – така навлезе и във футболния бизнес.

- Добре де, в България има достатъчно богати мъже, с добри финансови възможности. С какво повече привлича Коко Динев жените към себе си – издай ми някои от принципите му?
- Не знам точно Коковите принципи, но винаги когато някой си въобразява, че само ако има пари, всички жени ще са негови, го карам да помисли колко мъже с пари има в България, и колко са като Коко. Тогава му казвам и моя принцип – „Парите, колите и жените не отиват на всекиго.” Явно е, че Коко успява да накара жената до себе си да се чувства желана, красива и уважавана, както би трябвало да прави всеки истински мъж, а не да си мисли, че с размятане на пачки можеш да спечелиш истински някоя жена. Дотук с издаването на ноу-хауто – натам всеки да се оправя сам.

- Спомена ми, че си имал над 22 най-различни собствени бизнес начинания през живота си, а на 26 години вече си притежавал солидна фирма с доста добри доходи за времето си... Също, че си изкарвал тогава само за месец толкова пари, че са били достатъчни да си купиш няколко четиристайни апартамента в София – а това са много пари. Също във фейсбук профила си пишеш, че никога през живота си не си разчитал на заплата от друг...
- Едно от първите неща, с които съм се занимавал през живота си, беше, че вкарах едни от първите ротативки в България от Германия през 1991-‘94г. Тогава нямаше още покер-машини и те се харчеха като топъл хляб. Продавах всяка една с към 700 % печалба. Отделно имах много разпръснати по кафенета и дискотеки, които изкарваха себестойността си по пет-шест пъти на месец. Бизнесът беше много добър, но както става обикновено, прекалено печелившите бизнеси са крайно малотрайни - промениха закона и те не можеха повече да се внасят и употребяват в България. Цената на голямата печалба беше денонощна работа до пълно изтощение, докато един ден не осъзнах, че това не е пътят – да загубиш себе си и живота са, за някакви пари, та ако ще и да са милиони. Именно тогава прозрях, че парите не трябва да са водещи в живота ти, независимо от количеството им. Когато ги имаш не е толкова трудно да го разбереш, но ако ги нямаш лесно можеш да се заблудиш. Ето една моя мисъл, която споделям редовно с приятелите си във фейсбук: Хората, които никога не са изкарвали наистина големи пари, си въобразяват, че ако се сдобият с такива, отнякъде и изневиделица, всичките им проблеми ще изчезнат. Това, обаче съвсем не е така. Многото пари, също, както и бедността само изострят симптомите. Злобните и завистливи, в бедността си, хора, като богати стават високомерни и егоисти. Това, точно по същия начин, определя отношението на другите, спрямо тях, а показателят за човешкото щастие е отношението на заобикалящите те хора и на твоите близки - към теб. Ванга казваше: „На тоя свят не може всички да са богати, но може всички да са добри!...” Бъдете добри и ще бъдете щастливи! Като никой не казва, че ще ви бъде лесно, но това е пътят – само парите няма да ви спасят, повярвайте ми!

- А искал ли си им някога пари на заем?
- Не бих им искал пари назаем в никакъв случай – в тези неща приятелите не трябва да се намесват никога, особено много богатите такива, ако искаме да ги имаме завинаги. Всеки втори идва при познатите си, за които знае, че имат пари, за да ги врънка, а това е доста затормозяващо и отблъскващо за тези хора – те не могат да дадат на целия свят, нали. Доста неучтиво е към тях да им искаш, ако си истински приятел. Както не бих им искал някакви други услуги, като например, да ми осигурят по някакви заобиколни начини възможности за по-добър бизнес – аз ако не мога да се справя сам с това, кой ще ми помогне следващия път?

- Отдавна се познаваш и с евродепутата и архонт Слави Бинев и сте близки приятели. Как се запознахте и какво ви свърза?
- Да, така е – знаем се от двадесетина години, вече. В началото на 90-те Слави живееше с една мулатка две години. Когато се разделиха, аз живях с нея половин година, което още повече ни сближи, въпреки че се познавахме отпреди. Със Слави ни свързват много неща през годините, нашето приятелство е минало през толкова изпитания за това време и е оцеляло – значи е било силно. Аз знам, че винаги мога да разчитам за всичко на него, като и той – на мен. Дори и сега, от преди месец преговаряме за една сделка за десетина милиона евро, между него и мои партньори от Англия, крупни инвеститори, с които работя от година, и на които го предложих аз. Винаги ще му помогна, както и той на мен, защото е достоен и принципен във всяко едно отношение.

- Защо толкова разпалено говориш по темата за расизма? Лично отношение ли имаш?
- Нямам лично отношение – имам лично убеждение. Много преди да живея с мулатка, моето лично отрезвяване бе случаят, когато излязох за първи път от България. Това ми даде по-различен поглед на нещата и в течение на времето, както и в следствие на контактите ми с доста голям брой националности и народи, придобих изградено мнение относно расизма. Моето лично мнение е, че расизмът е първата проява на комплекса за малоценност! Когато нямаш някакви лични качества, с които да изпъкнеш, ти си решаваш, че твоята раса ти дава предимство пред другите, при все че пълната погрешност на това твърдение е отдавна научно доказана. Деца от различни раси, поставени при напълно еднакви условия показват идентични резултати – това е факт. Много ми е интересно какво ще кажат расистите за откритието на генетиката, което напълно потвърди отдавна подозирания факт, че живота на Земята се е зародил в Етиопия – там, където бяха намерени и най-старите човешки останки. Генетиците проследиха родствените връзки на човечеството по генните маркери - неоспоримо доказателство, и потвърдиха - в началото ВСИЧКИ хора сме били черни! Чудно ми е как ще го възприемат? Стойността на човек не се измерва по това как изглежда на външен вид, а какво притежава във вътрешния си свят, доколко е развил душевността и личността си.

Интервю: Анелия Попова