На 15 г. Арон разбира, че нещо трябва да се промени. По волята на баща си прекарва цялото детство в хандбалната зала и работи толкова усилено на тренировки, че става звезда сред юношите, а когато навършва 15 г., изиграва три мача в шампионата за мъже на Исландия. Статутът на един от най-младите дебютанти в историята обаче не го радва, а хандбалните мачове го тормозят. Арон мечтае да играе футбол.

"Хандбалът ми се струваше малко простичък: бях мощен и по-добър от останалите момчета на моята възраст, затова ми слагаха двама пазачи, което ме дразнеше - спомня си Гунарсон. - После ме преместиха в първия отбор, но вече ми беше писнало". Смяната на спорта се оказва по-лесна, отколкото разбирателството с баща му, който бил полупрофесионален хандбалист с над 500 мача за местния Тор.

"Татко не разбираше къде е проблемът, но накрая се кротна". При едно условие обаче: Арон трябвало да даде дума, че няма да изпорти нещата и няма да накара баща си да съжалява за пропадналата кариера. Гунарсон горял от желание да докаже своята сила. "Искам не само да стана футболист, но и да играя с националната фланелка" - казал той на баща си и се записал да тренира футбол в Тор.