Най-лесното е да вземеш интервю от Кубрат Пулев и Андреа заедно.

Те обаче се съгласиха на един експеримент.

Получиха сходни въпроси, без да знаят какво е отговорил другият на тях, пише 24chasa.bg. Така се получи двойното интервю с най-добрия ни боксьор и певицата.

Кубрат Пулев:

- С колко време разполагаме?
- Не много. Но ако го ползваме пълноценно, ще стигне. Тъкмо тази година се замислих колко малко всъщност е времето, с което разполагам. На 50 надали ще се бия на мачове. Значи трябва да постигна всичко, докато е време. И вече не мисля да прахосвам нито минута. Така че почвай с въпросите.

- Как попадна в боксовата зала за първи път?
- Баща ми е запален по бокса. Той ни показа началните стъпки в бокса. Но за да идем на състезание, трябваше да сме към клуб. После минахме през много зали, но на него най-много му хареса в ЦСКА. В други зали отношението на треньорите не му допадна.

- Защо остана в ЦСКА, а не предпочете друга зала?
- Същото, което там видя и баща ми - отношението. В случая - на настоящия ми треньор Михаил Таков. Иначе е хубаво, че вече има много зали. Мисля, че и за тях има добри треньори. За любителски бокс не е толкова важно треньорът да е преуспял боксьор, а да има желание и умение да контактува с хората, които идват на тренировки.

- Тренирал ли си други спортове преди това?
- Футбол, бях вратар като много малък.

- Сега за разнообразие занимаваш ли се с други спортове?
- Пак футбол за кеф, а и други спортове. Шах харесвам. Картинг обичам, тенис на маса. Казано честно, не ми остава време, но като имам възможност и сме с някой приятел, веднага се включвам.

- Откъде идва името ти?
- Пак от баща ми. Много книги четеше. Знае историята на България наизуст. Отначало много ме беше срам. В училище децата ми се смееха заради името. С течение на времето поотраснах и разбрах колко хубаво, стойностно име с история имам. Сега се гордея с името си и много ми харесва.

- Какво е семейството за теб?
- Семейството е много свято, лично.Това са хората, които са до теб и на които трябва да държиш най-много и трябва да има толерантност. Има примери, при които брат брат убива. Самият аз като по-малък със сестра ни се разминавах и не й говорих година и половина - преди, като живеехме заедно, но сега всичко е наред. Не искам да съм далече от семейството ми.

- Какво е боксът за теб - работа или удоволствие?
- Велик спорт, огромна част от моя живот - един от най-мъжките спортове, но в него има и красота, и класа, и стил, трябва да се мисли много бързо, светкавично. Това е спорт, който те изгражда и в живота. Затова е хубаво и обикновени хора да го тренират, развива характера на човека, особено за момчетата. Това, че някой ще те набие в залата, е пълна глупост.

- Нямаше ли друга мечтана кариера?
- Друга мечтана кариера не съм искал. Ако бях искал, боксът щеше да ми я отнеме, но стремежите и целите са ми били боксът. Човек трябва да е отдаден изцяло на това, което харесва, да го прави както трябва и да е номер едно.

- Боксът далече не е чист спорт. Какво те е мотивирало през годините?
- Много спънки съм имал, много номера, гадости и интриги има в този мъжки спорт. Единият път бе на олимпиадата, когато съдията се правеше на разсеян. Подобни неща отблъскват и обезсмислят всичко към което се стремиш. Тренираш година за състезание и накрая да те орежат е много долно. Но това е съвременният спорт. Всеки път съм усещал, че знам, мога и съм добър и другите не са с нищо повече от мен.

- Как се справяш с разочарованията в спорта?
- Да не попадна в десетката за спортист на годината, не може да ме разочарова. Сигурно съм бил слаб миналата година. Поне така го разбирам аз. Десетката е малка за такива като нас в държава, дето не се знае дали сме и 7 милиона. Десетката трябва да стане трийсетка, че да побере заслужилите. Или 10 победи са малко?! Ако бях направил 50, сигурно щеше да е по-впечатляващо. Но боксът е тежка дисциплина. Джордж Форман и Холифийлд имаха по 50 победи в доста напреднала възраст. Малко ми е болно, но не съм обиден, вървя напред и продължавам да обичам държавата си, макар да не съм сигурен доколко тя обича мен.

- Какъв е бил критерият за избор на спортист номер 1 у нас според теб? Дали проблемът не е в това, че се биеш за немски клуб, а не за българската федерация?
- Едва ли, защото аз излизам на ринга с държава България, с българското си име, по собствено желание на шортите ми има бяло, зелено, червено. Клубът е просто мястото, където тренирам. Аз играя за България. Коментаторите казват: "Още един рунд за България."

- Боксът се случва първо в главата - в ума, после в краката и най-накрая в ръцете. В същото време е разпространен изразът "тъп боксьор". Ти имаш ли мнение по въпроса?
- Клише. Като "тъп" полицай. Толкова са "тъпи" полицаите, че си спомни за кого гласувахме на изборите, а ти на мен за един месец второ интервю ми вземаш. Явно разбиваме клишетата. Нищо вече не е това, което беше. И брат ми е от "тъпите" боксьори, затова завършва второ висше в Софийския университет. Кличко знае няколко езика, има докторска степен, по квалификация е наравно с президента на Украйна. Има боксьори адвокати, лекари, полицаи, всякакви.

Всеки любител, тренирал този спорт, знае колко е труден. Този израз "тъп боксьор" се употребява само от хора, които нямат понятие от бокс. Иначе щяха да знаят, че боксьор, който е природно "тъп", не би оцелял дълго на ринга, особено на професионалния. Боксът е спорт, в който трябва да мислиш с един ход напред. А когато говорим за кариера - с един мач напред. Накратко, да си стратег. Боксът те учи да мислиш, да уважаваш себе си и да оценяваш другите. Подцениш ли противник, наказанието не закъснява.

- Ти си 117 килограма. С лекота би нокаутирал лек боксьор. Затова мнозина смятат, че леките категории не са актуални. Според теб така ли е?
- Леките категории си имат своята красота. Както виждаш, Мани Пакиао играе пред 25 000 зрители, които плащат скъпи билети, за да са в публиката. Не е малък интересът, но тежките са зрелището, черешката на тортата.

- Заплащането на профибоксьорите на 70 и 100 кг също е различно. Млади боксьори качват изкуствено солидна маса, защото парите скачали двойно, като влезеш в тежка. Вярно ли е?
- Едва ли някой може да качи чак такава маса и да е поне толкова, защото тежката категория е наистина тежка. Трябва качествена мускулатура, а не просто килограми. Нека леките играят на лека, а не да се опитват да се доказват грешно в тежка. То и ръст им трябва. Всеки има капацитет да е най-добър там, където му е мястото.

- Ти на колко години влезе в тежка категория?
- На 24 или 25.

- Боксът само мъжки спорт ли е според теб?
- Не само мъжки. Все повече жени тренират. Добър спорт е и за жени, но според мен за тях трябва да е повече любителски, защото тонизира, свалят се килограми, ставаш жизнен. Много е добър боксът, когато жените го практикуват за здраве, не за да се правят на мъже.

- Какво се случва, като се съберат боксьор и певица?
- Допълват се, когато има разбиране, любов и уважение. Трудно е, но в случая се допълват.

- При твоето напрегнато ежедневие как успяваш да живееш в синхрон с една малко или повече капризна фолк певица, чийто график е не по-малко натоварен от твоя, но нервите й вероятно са по-слаби?
- Гледам да й помагам в доста неща и със съвети, които са й много нужни, да я успокоявам и уравновесявам. Наистина й е много напрегнато. И тя носи голям товар, а е само на 24 и е постигнала доста. Както казах, трудно е понякога, но се справям, защото я разбирам.

- Как гледаш на медицинските средства за разкрасяване на жената до теб?
- На мен приятелката ми си ми харесва каквато си е. Иначе нямаше да съм с нея. А вече ако тя се чувства по-добре в кожата си, като се доразкрасява, значи за нея е хубаво да си прави и пластика, и каквото си поиска. Освен това приятелката ми не работи в офис, в който не влизат външни хора, а постоянно е под прожектори. Прожекторите и камерите подчертават всеки дефект на изпълнителя, а и нарочно го търсят, така че за да е хубава една певица на сцена, трябва да е супер хубава в живота. Шоубизнесът продава мечти, които понякога са уплътнени със силикон.

Има ли жена, която не си мечтае да изглежда като моята? Но пак ти казвам. Аз съм с моята приятелка отдавна - на мен не ми пука дали си е правила операции и как са я променили те. Взаимоотношенията ни определено не се крепят на уголемен бюст.

- Известно е, че си избухлив. Известно е също, че жените сме претенциозни и по-емоционални. Как се справяш с инстинкта да прекратиш с шамар досаден спор с половинката си?
- Една умна и интелигентна жена няма да допусне мъж да я удари. В голяма степен това зависи и от жената. Оправям си споровете цивилизовано, но за да успявам, се иска и от човека отсреща да е поне средно интелигентен. Удар не решава проблема, а боят не донася уважение и разбиране, нито самоуважение. Ако се решаваха проблемите с бой, щеше да ми е много лесно всичко в живота.

- Какво смяташ за хубаво у една жена?
- Да е усмихната и лъчезарна. Няма по-грозна жена от нервна, депресирана и сприхава.

- А с какво не би направил компромис?
- Не бих издържал жена, която е алкохоличка. Това е много грозно. Не бих толерирал също да пуши. Жените пушачки вече май са повече от мъжете!

- Означава ли бракът нещо за теб, или е просто подпис на хартия и халка?
- Нещо фиктивно, за мен важно е партньорите да се разбират, обичат и уважават. Дали са подписали е все тая.

- Мислил ли си да имаш деца и защо "да" или защо "не"?
- По принцип искам, обичам децата. Детето е продължението на човека. Децата много сплотяват семейството. И тъкмо защото са важни, с децата не трябва да се избързва.

Андреа:

- Kак попадна на сцената за първи път?
- Не съм "попаднала", сама избрах музиката, имах големи идеи, исках да ги реализирам, от малка съм била художник и любител музикант. Да си изпълнител е изкуство - не е просто да облека рокля и да изпея песен - изкуството е предизвикателство

- За разнообразие занимаваш ли се със спорт?
- Преди се занимавах със ски и плуване, но сега с този натоварен график не остава време. Сега, когато слабея за клипове и фотосесии, това е, защото не спя достатъчно и понеже, като не спортувам, гладувам.

- Какво е семейството за теб? Привързана ли си към роднините си? Би ли живяла заради работа или заради Кубрат в чужбина, без да се връщаш при тях?
- Стимул. Привързана съм към семейството си. В същото време те ме подканват да правя кариера извън България. Тук положените усилия и вложените средства не са оправдани. Брат ми отдавна е в Дания, така че семейството ми е отворено към чужбина. При конкретни обстоятелства сигурно бих живяла постоянно в чужбина заради работата си или заради Кубрат. Обичам да пътувам и това ме обогатява, но ще ми е трудно без роднините ми.

- Какво е пеенето за теб - работа? Удоволствие? Начин да се доказваш постоянно?
- Не го приемам като работа. Беше стремеж да открия себе си, а после прерасна в моя огромна тръпка и сега в последно време е нещо, без което не мога да живея.

- Музиката отне ли ти възможността да се занимаваш с друга мечтана кариера?
- Музиката не може да ми отнеме нищо. Може само да ми даде. Ако реша да правя друго, няма как музиката да ми го отнеме. Много изпълнители се занимават и с други дейности, изявяват се на други поприща. Трябва само желание и талант да имаш.

- Кубрат не беше избран дори в десетката най-добри спортисти за миналата година. Според теб беше ли ощетен той тогава?
- (Лаконичен смях.) В България, като опита някой нещо да направи, плюенето е двойно повече от признанието. Това си е май наш манталитет. Пречи ни да се развиваме. Но с последната си победа Кубрат доказа, че човек, като се бори, успява въпреки всичко и всички.

- Сега, след миналогодишното разочарование, имаш ли очаквания Кубрат да бъде избран за спортист №1? Или поне да влезе в десетката най-добри?
- Тази класация у нас е субективен знак на признание. За мен Кубрат вече е признат, защото има международна титла и е на високо ниво. Така че темата за спортист №1 вече не е актуална за мен. Той вече се доказа.

- Разпространен е изразът "тъп боксьор". Ти имаш ли мнение по въпроса?
- (Кикотене.) Разпространен е май колкото и изразът "тъпа фолк певица". Ако ми позволиш да изляза от това схващане, от своя опит ще ти кажа, че нещата стоят доста по-различно.

- Какво е да гледаш как някой, когото обичаш, отнася силни удари?
- Тежко е, още по-различно е да гледаш на живо. Би ми било по-лесно, ако удрят мен.

- А какво е да го видиш как печели?
- Страшно се гордея! Все едно аз съм спечелила!

- Боксът само мъжки спорт ли е според теб? Ти слагала ли си ръкавици?
- Професионално си е чисто мъжки спорт. Не познавам жени боксьорки. Малко съм се занимавала преди, но най-вече за хубаво тяло и тонус е добре. Не мисля, че жените трябва да се състезават. Но за бързо отслабване е супер.

- Какво се случва, като се съберат боксьор и певица?
- Конкретно боксьор и певица? Не знам. Знам само какво се случва, като се съберат двама души, които се харесват и обичат и искат да се развият в своята кариера. Тогава те се допълват.

- При твоето напрегнато ежедневие как успяваш да живееш в синхрон с един малко или повече избухлив боксьор, с график не по-малко натоварен от твоя, но чиито импулси вероятно са по-силни от твоите?
- Той често е в Германия, а когато е в България, аз много пътувам, или съм на интервюта, или снимам клип, така че няма време да се скараме. А и така няма как да си омръзнем. Ние сме в такъв тип връзка, в която не трябва постоянно някой или нещо да ни подпира.

- Как гледаш на медицинските средства за разкрасяване?
- Ако има желание, човек да се промени към по-хубаво, аз съм “за”. Няма нужда човек да се чувства зле, ако може да го избегне.

- Какво смяташ за хубаво у един мъж?
- Поведението ми прави най-силно впечатление у един мъж. Това е много важно. И погледът. Погледът казва много. А що се отнася до визията, привличат ме едри мъже.

- С кое мъжко качество не би направила компромис?
- Не обичам продажно поведение, особено у мъже и не търпя ултиматуми. Поставяла съм си цели, гонила съм ги, не съм спала, не бих приела ултиматум.

- Означава ли бракът нещо за теб или е просто подпис на хартия и халка?
- Бракът е нужен, когато двама души искат дете.

- Мислила ли си да имаш деца и защо “да” или защо “не”?
- Искам, но не скоро, защото децата искат много грижи и много жертви, а още не се чувствам готова.

Вижте фотогалерия:

Андреа и Кубрат Пулев

Интервю: Аврора Борисова; снимки: Bulphoto